Някой беше казал, че Смъртта е единственото нещо, което не може да бъде поправено. И това няма как да бъде оспорено.
Почти всеки от нас е губил близки хора – приятели, родители, братя и сестри, баби и дядовци, деца или други непрежалими спътници в живота ни. На много от нас е добре познато онова състояние на
всепоглъщаща мъка и безтегловност
Започваме да мислим за всички неща, които не сме успели да направим заедно. За всичко, което не сме си казали. За изпуснатите моменти, които вече са безвъзвратно загубени… И боли.
Но сред мъката и отчаянието все пак ни се налага да продължим живота си. Да се опитаме да го живеем по възможно най-добрия и безболезнен начин. Като се борим с напиращите сълзи и емоции. Като се усмихваме, а понякога дори успяваме да забравим за мъката, която иначе често засяда в гърлото ни и ни души сякаш до припадък.
Казват, че времето лекува
Не знам дали бих се изразила точно по този начин, защото болката всъщност никога не си отива. Не изчезва от прогорената ни и белязана завинаги душа. По-скоро се научаваме някак да бъдем щастливи въпреки нея и само понякога ѝ се отдаваме истински. Когато сме сами и скрити в тъмната стая, където никой няма да види сълзите ни и никой няма да ни утешава. Защото именно в тези моменти тя просто трябва да се излее. Душата ни прелива и трябва да бъде пусната на воля.
Смъртта е голяма работа
Две мнения няма. Раждаме се и след това умираме. Но Смъртта може да бъде и нещо хубаво. Зависи от ъгъла, през който ще погледнем и конкретния случай, разбира се.
Вижте още: Кръговратът на живота
Когато някой си отиде, най-трудно е да свикнем с факта, че повече никога няма да го видим. Да го чуем. Да си побъбрим с него. Че просто е изчезнал завинаги от живота ни и никога няма да се завърне.
За да опровергае факта, че
след смъртта си даден човек ни напуска безвъзвратно
екипът на Paranormal Games създаде преди време приложение, наречено Рай (Elysium). Целта на проект Рай е да върне в живота ни хора, които вече сме загубили. Чрез специална технология всеки ще може да си създаде свой собствен виртуален свят, като това се случва посредством очилата Окулус. Потребителите трябва да изградят образите на любимите си близки хора и след това могат да разговарят с тях или да прекарват виртуално време отново заедно.
Това изживяване може да е приятно, но и болезнено за човека пред компютъра, споделят хора, които вече са тествали приложението. Двама от създателите на проекта на компанията Paranormal Games били първите, които изпробвали как работи новата програма като създали дигитални образи на починалите си бащи.
Можем ли да наречем това живот след смъртта и правилно ли е да се намесваме по такъв начин в естествения цикъл на живота?
Въпрос на гледна точка.
