СТУД
Христо Смирненски
Студено, дявол да го вземе!
Студът те реже като ножици!
Човек, за да се посъвземе,
са нужни барем две госпожици!
Поспрете, сочнобуза Катя,
да си побъбримe за зимата!
В такова време сал сърцата
променят съвършено климата.
Смехът на твоите устни али
ще ме съгрее без съмнение:
той двеста печки ще запали
за мое лично отопление…
Студено дявол да го вземе!
От студ обръщаш се на мумия!
И при това проклето време
иди, че не върши безумия!
1919
Христо Смирненски е роден на 29 септември 1898 г. в Кукуш. Истинската му фамилия е Измирлиев. По онова време градът се намира в границите на Османската империя, а днес това е гръцкият град Килкис. По време на Междусъюзническата война семейството му бяга в България. Установяват се в София. Тогава той е едва 14-годишен.
Христо и брат му започват да продават вестници, за да помагат на семейството си, а по-късно започва да сътрудничи на някои хумористични издания. Подписва се с един от най-известните си псевдоними – Ведбал. И много бързо се превръща в един от най-известните автори-хумористи по това време. През 1917 г. за първи път се подписва с псевдонима Смирненски. С него остава и в историята на литературата ни.
През същата година Христо постъпва като юнкер във Военното училище, но независимо от това продължава да пише като хуморист. Скоро след това излиза и първата му стихосбирка – Разнокалибрени въздишки в стихове и проза. Година и половина след постъпването му във Военното училище, избухва Войнишкото въстание. Христо е потресен от жестокостта, с която то е смазано и
решава да напусне училището
за което баща му плаща голямо обезщетение. Изключително социално настроен, постепенно поетът започва да се увлича по идеите на Комунистическата партия. Изживява се като “боец на пролетариата”. Идеите му все повече личат и в творчеството му. Издадена е втората му стихосбирка Да бъде ден, която е бързо разпродадена.
През пролетта на 1921 г. започват сериозни здравословни проблеми за Христо Смирненски. Първо боледува от паратиф, после го застига и туберкулоза. Продължава да твори, но състоянието му все се влошава. През последните месеци на живота си пише едно от най-прочутите си произведения – Приказка за стълбата, в която критикува безнравствената политическа класа. На 18 юни 1923 г. той напуска този свят, все още 24-годишен. На опелото в църквата Свети Крал прочувствено слово произнася друг голям български поет – Гео Милев.
