Арт център Кърнолски е организация, за която може би сте чували неведнъж. Благодарение на нея се провеждат редица национални и международни фестивали в областта на детското и младежко изкуство. Известната вокална студия Дъга също е продукт от неуморния труд на екипа на център Кърнолски.
През 2017 г. арт центърът отбеляза 30-годишен юбилей от своето създаване, което става факт благодарение на Димитър Кърнолски и съпругата му Снежана Полихронова-Кърнолски. В момента тя е заместник–председател на организацията; художествен ръководител на вокална студия Дъга и директор на 3 международни фестивала – Magia Italiana, Ние 21-ви век и Орфей в Италия.
Специално за Lifebites.bg г-жа Полихронова-Кърнолски разказа повече за фестивалите, изкуството, децата и таланта по света.
Г-жо Кърнолски, бихте ли ни разказали малко повече за работата на арт центъра и фестивалите, които организирате в България и зад граница?
През 1994 г. организирахме първия Международен детски фестивал за солово изпълнение Песен–магия в Слънчев бряг. В него тогава се изявявиха около 1500 деца от 18 държави. От 1992 г. се провежда Международният ни фестивал Ние XXI-ви век, който днес се прави в Слънчев бряг. През 1999 г. aрт центърът ни за първи път организира фестивал извън границите на България – Magia Italiana в Италия. От 2007 г. започнахме да организираме още един фестивал – Орфей в Италия (в Лидо ди Йезоло), който се провежда с подкрепата на нашите партньори от италианската неправителствена организация И.Т.А.К.А.
Ежегодно като част от вашата дейност се провежда фестивалът Различни, но заедно. Основната му цел е да обедини деца с различен социален статус, етнос, вероизповедание и т.н., като пеят заедно на една сцена. Какви са наблюденията ви – можем ли да кажем, че децата са по-толерантни към различните от тях и какво постигате реално организирайки това събитие?
Да, децата са по-толерантни. Когато застанат на една сцена, те се аплодират едни други и се радват едни на други, без изобщо да забелязват кой с каква етническа принадлежност е или в какво вярва. Тази година на сцената на Различни, но заедно се изявиха както ромчета – децата от село Дрен и град Мездра, които са без родителска грижа, така и младежите от училище Луи Брайл, които са незрящи. Те всички се аплодираха едни други, наравно с децата от Дъга, с балета на Маша Илиева и балета Веда Джуниър.
Децата не забелязват и не се замислят дали някое дете е по-различно от тях.
Те се обединяват около музиката, около изкуството и се чувстват значими, когато получават аплодисменти от публиката.
Организирате редица фестивали зад граница. Какво е различното при тях, спрямо тези в България?
На нашите фестивали се събират участници от повече от 18 националности, които се състезават в различни жанрове. Участието им във фестивали зад граници обогатява опита им, защото виждат какво правят другите. Всичките ни концерти, които се провеждат в България и в чужбина се правят на огромни площади и в големи зали, където се събира много, много публика, която оценява таланта им. Тя може да поощри не толкова добрите, но най-добрите ги приветства възторжено и по този начин всички сверяваме часовника си, израстваме и ставаме все по-добри и по-добри.
А децата определено са различни. Едните са с много по-голямо самочувствие. Спокойно мога да кажа, че
българчета, когато излязат на сцена в чужбина се променят – самочувствието им се повишава
В България тези деца нямат достатъчно увереност. Това според мен се дължи на нехайството на държавата ни по отношение на талантите. Държавата просто не толерира талантите. За разлика примерно от поляци или шведи, които действително показват, че те могат и са горди, че бранят националността си. Ние малко в тази насока губим, когато сме тук в България, но когато излязат навън, децата ни определено се чувстват горди, че са българи. Тогава усещат принадлежността си и с големите си успехи показват какво е това българин.
Кое е най-важното качество, което един талант от малък трябва да развие, за да е успешен изпълнител за в бъдеще?
Не може да бъде едно най-важно качество. Изпълнителят трябва да бъде предимно добър човек, независимо на каква възраст е и да обича това, което прави. Без постоянство и без труд също не се получава, така че това са основните неща, които всеки трябва да развие в себе си.
През 1993 г. сформирате детската студия Дъга, която е носител на множество престижни награди в областта на музиката. Има ли вече утвърдени изпълнители, които са ваши възпитаници и на какво най-вече се опитвате да ги научите (освен да пеят прекрасно, разбира се)?
Минаха вече 23 години от сформирането на вокалната ни студия Дъга в София и за моя радост имаме много ученици, които
тръгнаха по пътя на музиката, заобичаха я страшно много
Ето, имаме в БНТ тонрежисьор – Наско Колински, който е носител на пет или шест международни Гранд Прита. Освен това, Страхила Браилова, която от години е в Дубай – тя завърши арфа. Габриела Николова, която от години пък е в Северна Корея с бас китара, тя всъщност е най-дългогодишният ни участник. Мариам Маврова пък беше финалист в националната селекция за Детска евровизия 2015 г. Мириам е член на клуба на Успелите деца на България от 4 години, а за 2014 тя е лауреат на голямата награда на Фондация Димитър Бербатов. Имаме много, много деца, които наистина решиха да направят музиката свой живот.
На какво съм ги научила? Първо да бъдат добри хора, да уважават себе си и околните и най-вече да се прекланят пред изкуството.
Какви са най-големите трудности, с които се сблъсквате в работата си и как успявате да правите всичко това вече близо 30 години?
Една от най-големите трудности са родителите. Някои от тях имат болни амбиции спрямо децата си. Неосъщественият в някаква област родител непрекъснато пришпорва детето. Изисква от него прекалено бързи резултати, а не всяко дете може да ги даде във времето или в качеството, в които ще ги иска родителят.
А всички деца носят някакъв талант, който може да бъде развит
Само трябва да му се даде време и любов, да се обгрижи, за да може да се развие. Другата трудност е неглижирането от страна на държавата, което е някакво безумие. В момента всичко, което касае извънкласните занимания на децата, е оставено на родителите. Ако родителят няма средства, той не може да плати на някого, за да може детето му да се изучава допълнително.
Още повече, че държавата в момента тотално е блокирала развитието на децата. Натовареността в училище е напълно излишна, особено до 7-ми клас и съответно децата страдат. Слава Богу, ние успяваме по някакъв начин, разтоварвайки ги от тази огромна натовареност, да им дадем радост. Като изпитат чувството на това да бъдат колектив, да попътуват, да видят свят и да могат да покажат таланта си пред другите. Това дава сцената по принцип. Това е и причината между нашите деца да няма агресия.
За повече подробности посетете сайта на Арт център Кърнолски или страницата им във Фейсбук.
