На 27 август 2016 г. се навършват 64 години от смъртта на великия актьор Кръстьо Сарафов (1876-1952). Всички са чували, че Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) е кръстена на негово име, но малцина са онези, които знаят нещо за живота на този велик български актьор.
Кръстьо Сарафов е роден на 6 април, 1876 г. в Либяхово (днес Илинден), Благоевградско, в семейството на български възрожденски учител. По-големи негови братя са офицерът Ангел Сарафов, инженерът Петко Сарафов и революционерът Борис Сарафов, а сестра му е председателката на Македонския женски съюз д-р Злата Сарафова.
“Когато майка ми била в положение на 9 месеца с мене, отишла на реката да пере черги. Изпрала ги и простряла по трънаците да съхнат на слънце. Но започват родилните мъки. Тя се сбъркала какво да прави при това положение – започнала бърже да ги прибира, задява се с тях, макар че били мокри и тежки за носене. След малко обаче била принудена да ги хвърли и набърже ме изтърсва на пясъка край реката”,
така самият Сарафов описва идването си на този свят
През 1898 г. семейство Сарафови се премества да живее в София, когато бъдещият актьор е 12-годишен.
“Пристигнах в столицата на България, яхнал гордо едно пъргаво и упорито магаре. Бях облечен с вехти селски дрешки и фес на главата. Тогава и наум, разбира се, не ми е минавало, че ще стана артист, че ще доживея 50-годишна сценична дейност”, пише актьорът.
По онова време единственият театър в центъра на София, наречен Зора, се помещава в проста дъсчена барака. Кръстьо Сарафов е негов редовен посетител. На една репетиция ръководителят на трупата Димитър Пожаров го извиква да замести отсъстващ актьор и да изиграе ролята на Спиро Македонски от пиесата Стефан Караджа. Така Сарафов, който няма навършени 15 години, дебютира на 6 януари, 1891 г. на сцената на театър Зора.
[Прочетете още: Гений? Разбира се! Това е Сарафов!]
Семейството на бъдещия актьор обаче е твърдо против заниманията му с театър и за да го откъснат от тях го изпращат да учи в Одринската българска мъжка гимназия. След като се завръща в България Кръстьо Сарафов се явява на конкурс за стипендии по драматично изкуство. Той е един от четиримата одобрени. Заминава за Санкт Петербург, където се записва в частна драматична школа. Разочарован от системата на преподаване, се мести в императорското театрално училище, където завършва с отличен успех и се връща в България.
Професионалният театрален дебют на Кръстьо Сарафов
е през 1899 г. в театър Сълза и смях в Гоголевия Ревизор. Но актьорът ще се прочуе най-вече на сцената на Народния театър, където изиграва повече от 200 роли. Сред най-известните му превъплъщения са Сирано дьо Бержерак (в едноименната пиеса на Едмон Ростан), Тартюф и Арган (в Молиеровите Тартюф и Мнимият болен), Фамусов (в От ума си тегли на Александър Грибоедов).
Lifebites.bg ви предлага възможността да разгледате непубликувани до момента снимки на великия Сарафов. Фотографиите в галерията по-долу са направени от легендата на българската фотожурналистика Тодор Славчев на 5 март, 1946 г. по време на честването на 50 години сценична дейност на великия актьор.
Сарафов играе ролята на Фамусов в От ума си тегли на Александър Грибоедов, а постановката е на режисьора Николай Масалитинов. Снимките са любезно предоставени от внучката на Тодор Славчев Яна Узунова.
Вижте още… Яна Узунова и уникалният фотоархив на Тодор Славчев
