След Втората световна война в България, както и в останалите страни на Източна Европа е наложен сталинисткия модел на обществено развитие. Т.нар. диктатура на пролетариата е белязана от липсата на политически плурализъм, строга централизация в управлението, сливане на партийната с държавната власт и всеобхватен партиен контрол над всички сфери на политическия живот.
Новият политически строй няма как да не намери отражение в архитектурата на страната.
Центърът на София
който пострадва значително от англо-американските бомбардировки по време на Втората световна война, се оказва отлична строителна площадка за развихряне на мегаломанските фантазии на властимащите.
През 1949 г. след неочакваната смърт на Георги Димитров, за рекордно късия период от шест дни, е построен Мавзолеят. Няколко години по-късно, през 1954 г., по случай десетгодишнината от Деветосептемврийския преврат, е издигнат Паметникът на Съветската армия.
По същото време в Пловдив е построен
втори паметник на Червената армия
който става популярен с името Альоша и който е открит три години по-късно. През 50-те години на 20-ти век в столицата е построено т.нар. Ларго с принадлежащите към него сгради, което се превръща в един от най-ярките образци на сталинистката архитектура.
Гореизброените забележителности се превръщат в основна туристическа атракция за чужденците, посещаващи София и Пловдив, както се вижда от снимките в унгарския фотографски архив Fortepan (за него вече ви разказахме в материала Уникални снимки от България през първата половина на XX-ти век).
Какво са виждали чужденците от родината ни през 50-те години на миналия век и как са го запечатали с фотоапаратите си по онова време, може да разберете като разгледате