В първата част на този текст ви представихме една от известните германки – храбрата Софи Шол. Лицето на немската съпротива против фашизма. Истински герой в родината си днес. В следващите редове ще разберете какво се случва с нея, брат ѝ Ханс и част останалите им сподвижници точно на 22 февруари 1943 г., след като Гестапо тръгва по следите на мюнхенските студенти.
На 18 февруари 1943 г. Софи и брат ѝ Ханс са в университета
Но не на лекции, а по коридорите. Оставят на различни места купчини с последната – шеста поред, листовка. Информацията в нея е изцяло с източник Фриц – годеникът на Софи. Младежите пишат:
„Разтърсена, нашата нация се изправя пред поражението при Сталинград. Брилянтната стратегия на командира на световната война безотговорно доведе до смъртта на над 330 000 германски мъже. Благодарим ти, Фюрер!“
По коридорите е тихо и пусто. Непосредствено преди края на лекцията забелязват, че в куфара им са останали още малко листовки. Решават, че ще е грехота да не ги разпространят. Качват се на втория етаж и с биенето на звънеца и излизането на първите студенти, Софи бутва листовките от перилата право над атриума. Последните ѝ действия са забелязани от портиера, който ги предава на Гестапо.
Софи и Ханс са арестувани
Първоначално младежите отричат да имат нещо общо с листовките – и те като всички ги погледнали от любопитство. Софи без да иска бутнала купчината над атриума. А със себе си носели празни куфари, тъй като планирали да пътуват към родителите си и да си вземат някои неща оттам. Следователят, който разпитва Софи, първоначално се подвежда от стабилната ѝ версия и спокойните ѝ реакции. Готов е дори да я освободи.
Но в този момент пристигат тежки разкрития. В квартирата на Ханс са намерени огромно количество пощенски марки. Открита е копирната машина, на която е отпечатана листовката. По нея и в помещението – пръстови отпечатъци на Ханс, Софи и техните приятели. Заловен е още един от тях – Кристоф Пробст, 22-годишен студент по медицина, баща на 3 деца, едното от които новородено. Софи и Ханс решават да поемат вината върху себе си. Признават своята съпричастност, отричат да има други замесени.
Само 4 дни след залавянето им, на 22 февруари се провежда процеса срещу мюнхенските студенти. За целта от Берлин пристига главният съдия на Народния съд на Райха Роланд Фрайслер. Процесът е пълно фиаско – не са повикани свидетели, тъй като обвиняемите са признали вината си.
Обвинени са в държавна измяна
Съдията се държи като обвинител, присъдата е предварително ясна на всички. Софи и Ханс проявяват забележителна смелост и дързост, заявявайки пред трибунала, че мнозина вярват в казаното и написаното от тях, просто никой не се е осмелил да го изрече открито. И още, че всички знаят, че войната е загубена, но ги е страх да си го признаят.
Присъдата е смърт
Изпълнението ѝ трябва да стане същия ден. Не след 3 месеца, както обикновено. На родителите на Ханс и Софи е позволено да се сбогуват за кратко с децата си. Студентите се държат отново смело, не заплакват, не изказват съжаление. Уповават се на вярата си. Родителите им са разстроени, но вярват, че постъпката на Ханс и Софи е била правилна.
Малко след това братът и сестрата Шол и Кристоф се виждат за последен път. По правилник не е било позволено, но пазачите са толкова впечатлени от смелостта им и от страха, който са събудили в държавната машина, че правят тази отстъпка. Според съкилийничката на Софи, едни от последните ѝ думи били:
„Денят е толкова прекрасно слънчев, а аз трябва да вървя. Но колко хора ще умрат на бойното поле тези дни, колко много млади, обещаващи животи ще бъдат погубени? Какво значение има моята смърт, ако чрез делата ни хиляди са били предупредени и се събудят? Сигурна съм, че сред студентите ще има бунт.“
Първа до гилотината е отведена Софи
Наблюдател на екзекуцията впоследствие споделя, че младата жена не е показала никаква слабост или страх пред лицето на смъртта. След нея е обезглавен Кристоф. Последен е Ханс, който малко преди последния му дъх да отлети изкрещява:
„Да живее свободата!“
Но с това не свършва всичко. До края на годината са разкрити и екзекутирани още мнозина техни приятели и последователи.
Няма бунт след смъртта на Софи, Ханс и Кристоф, както се иска на младата жена преди смъртта ѝ. Но последната листовка на Бялата роза е отнесена тайно във Великобритания. Няколко месеца по-късно англо-американски самолети разпръсват милиони копия от последното есе на Ханс Шол с ново заглавие – Манифестът на студентите от Мюнхен.
Днес в цяла Германия са издигнати паметници на героите на немската съпротива, на тях са кръстени множество улици, училища, дори търговски центрове. Посветени са им книги, заснети са документални и игрални филми. Един от тях – Последните дни на Софи Шол от 2005 г. дори има номинация за Оскар за най-добър чуждоезиков филм и е носител на много други филмови награди.
