Знаете ли кои са най-прочутите германци според сънародниците им днес? Има различни класации и на първите места неминуемо стоят имената на световни знаменитости като Бах, Бетовен, Айнщайн, Хумболт, Гьоте, Шилер, Гутенберг, Мартин Лутер и Бисмарк. Редом до тях се нарежда и името на едно момиче – Софи Шол. Лицето на немската съпротива против нацизма, известна още като Бялата роза или Студентите от Мюнхен. Софи си отива от този свят едва 21-годишна. Хубава, умна, борбена, непримирима. На мнозина извън Германия името ѝ не говори нищо. Но
в родината си тя е буквално национален герой
Софи Шол е родена на 9 май 1921 г. Едва 12-годишна се присъединява към момическата фракция на Хитлерюгенд (Хитлеровата младеж). По това време страната е в тежка политическа и икономическа криза. Не е заглъхнало и ехото от поражението в Първата световна война, довело до откъсване на територии, множество военни ограничения и тежки репарации.
В тази обстановка Адолф Хитлер обещава възстановяване на законността и реда, политическа стабилност, работа за всички и защита на трудовите права на работниците. Освен това – увеличаване на цените на селскостопанската продукция, защита на семейството и моралните ценности. Но преди всичко – да върне величието на германската нация. Но както е известно, пътят към Ада минава през добри намерения и всички знаем в какви извращения се израждат всички хубави обещания.
Самата Софи също е запленена от Хитлеровата пропаганда. Не след дълго младото момиче, което е изключително умно и свободомислещо, се разочарова. Възторгът отстъпва пред скептицизма и критичното отношение. Освен всичко, тя е вярваща лютеранка и нейната дълбока религиозност се оказва в основата на
духовната ѝ съпротива срещу нацизма
През май 1942 г. е приета за студентка по биология и философия в Мюнхенския университет. Вече е на 21 – смела, принципна и влюбена. Годеникът ѝ Фриц Хартнагел е изпратен на източния фронт и по чудо оцелява при битката за Сталинград.
Софи се включва в компанията на по-големия си брат Ханс, който учи медицина. Това, което свързва Софи с новите ѝ приятели, е любовта към изкуството, музиката, литературата, теологията. И разбира се, политическите им възгледи. Основават движението
Бялата роза, което открито се противопоставя на нацистката диктатура
Пишат листовки, в които говорят за изтреблението на евреите и интелигенцията в Полша, за реките от кръв на фронта, и зверствата, извършвани от германски войници, за опожарените селища, за загубата на Райха при Сталинград (битката, която реално обръща хода на войната). Обвиняват в съучастие всеки, който си затваря очите за безобразията на хитлеристкия режим, подтикват към пробуждане. Разпространяват позивите си по пощата или ги оставят между страниците на указателите в телефонните кабини, пускат ги в пощенските кутии.
По същото време бащата на Софи и Ханс е вкаран в политически затвор заради изказване против Хитлер, в което го нарича „божият камшик върху човечеството“. Немското общество е управлявано от диктатура, която не пести жестоките си средства както срещу чужди, така и към свои. Всеки опит за съпротива бива смачкан на мига. Младите студенти са изключително наясно какво ще последва, ако бъдат заловени. И въпреки всичко, гражданската им съвест надделява.
Макар Софи да не пише листовките на несъгласието на Бялата роза (техен автор обикновено е брат ѝ Ханс), както сами ги наричат, тя мисли изцяло в техния дух. Заради възпитанието си на вярваща лютеранка, свободомислеща германка и достойна дъщеря на баща си и…
заради тъгата по любимия човек
рискуващ всеки ден живота си на фронта. Между другото, самият Фриц дава в писмата си достатъчно информация за зверствата на войната, за която Хитлер казва, че е „без правила“ и това допълнително подтиква младите студенти да протестират.
„Дотолкова ли е обезчестен и пречупен духът ви, та забравяте, че е ваше право – или по-скоро морално задължение – да елиминирате тази система?… Ние няма да мълчим. Ние сме гузната ви съвест. Бялата роза няма да ви остави на мира!“
На всичкото отгоре, в края на всеки текст авторите му призовават получателите да направят колкото е възможно повече копия и да ги разпространят. За ужас на Гестапо, това далеч не е всичко. В един момент по сградите в Мюнхен се появяват и графити с думите „Долу Хитлер!“, „Хитлер – масовият убиец!“ и „Свобода!“. Тайната полиция на нацистите е обезумяла – решени са на всичко, за да заловят моралните бунтовници.
