В разгара на сезона, когато ожесточено планирам летните си бягства от града, скуката и всичко излишно в живота ми, осъзнавам, че все по-често е възможно сама да сбъдвам мечтите си, благодарение на едно ново явление – споделените услуги.
Непознати за икономиката на ХХ век, днес те не просто са част от бизнеса. Те го променят, като хвърлят ръкавица на традиционния модел на търговия. На хотелите, таксиметровите компании, модата и дори работодателите. Очакваният пример са платформите Airbnb и Uber (към момента забранена в България). Но макар и най-представителни за модела, те са само малка част от
икономиката на споделените услуги
Онази, благодарение на която съотношението между цените в среден клас хотел в Рио и Airbnb нощувка е 5:1. Разлика, която е възможна заради това, че компанията позволява на обикновени хора да отдават под наем дома си или част от него на хотелски принцип. Неслучайно при стартирането на услугата у нас, Airbnb платформата бе обявена за най-големия хотел в София.
По същия начин, Uber дава възможност на шофьорите в много страни по света да използват колите си като таксита. Компанията ги свързва с клиенти и гарантира превода на съответната сума.
Това обаче съвсем не изчерпва споделените услуги, които се разгръщат с неподозиран мащаб – от споделените пътувания до споделените офис пространства. Дори самата Airbnb надхвърли собствения си модел. И вече, освен нощувки, предлага на туристите турове и всякакви дейности, организирани от местни експерти. Тоест, превърна се от
алтернатива на хотелите
в нещо като глобална туристическа агенция. Което едва ли щеше да е възможно без предшествениците на Airbnb, като например Couchsurfing и Booking. И без да сме узрели за промяна на статуквото.
Защото, макар изгодната цена също да е от значение, онова, от което и аз, и много други сме водени в споделянето на услуги, е различното отношение към собствеността. Спомням си годините, в които се (само)определяхме спрямо това, което имаме. Дънки, за които мечтаем от година и носим още десет. Дом, който изплащаме и обитаваме цял живот. Работно място, което се молим никога да не напуснем.
Притежания, които маркират принадлежност. Към една или друга класа. Защото хората с повече пари имат повече неща, нали? Не и днес. Сега сме затрупани с вещи, произведени на ишлеме. И броят им съвсем не е индикатор за щастието ни. Сега новата цел дори е
да притежаваме по-малко
Никой не иска да е уседнал. Мечтаем да сме по-мобилни, да сме в крак с минимализма, според който стаята ни изглежда така, сякаш всеки един момент можем да си грабнем нещата и да се изнесем.
Смених три адреса само за три години и се разписвам под това и с двете си ръце! Същите, с които мъкнах кашоните с книги и списания. И които днес разлистват книги от споделената библиотека на ЧитАлнЯта. Да не говорим, че докато предишните поколения трупаха цели стени с четива у дома, днес нашите ги носим навсякъде в устройства с размер на една човешка длан.
Да, споделените услуги нямаше да са възможни без развитието на дигиталния сват. Неслучайно всяка от тях си има мобилно приложение. Иначе все едно не съществува. Едно време можехме просто да отскочим до съседката за чаша захар. А сега трябва да отворим приложение като Neighbourgoods, за да ни отворят вратата. Кой знае – може би с минимализма сме стерилизирали и човешките отношения. И
споделените услуги са опит за противоотрова
срещу това. Противоотрова и срещу традиционния модел на търговия, разбира се. Рецептата се пише от всеки от нас. Най-популярните ѝ съставки предстои да издадем съвсем скоро в Lifebites.bg.
От лек за логистичните въпроси – къде ще спя, на кого да оставя домашния си любимец, с какво да стигна? До щипката модни колебания – дали в града няма по-хубав бански от моя, който и без друго няма да нося и още седи с етикета? Както и – ще имам ли работа, като се върна от море? И кой от квартала ще ми услужи с нещо, ако имам нужда при среднощното ми прибиране?
Все споделени услуги, за които нямаме търпение да ви разкажем!
