Стамен Григоров и тайната на киселото мляко

Красивата трънчанка Звезда слага черна забрадка и тръгва след мъжа си Гиго, за да погребат новородената си рожба. Осем техни дечица умират още преди да кажат “мамо“. Осем пъти Гиго полага чедото си в земята и с мъка преглъща буца, заседнала в гърлото. Деветото е Стаменко. Стамен Григоров, който ще прослави България навсякъде по света, се ражда в годината на Освобождението от турско робство – 1878. Звезда и Гиго даже не смеят да се зарадват…

Какво ли им е приготвила съдбата този път?

Готови да повярват на всякакви поверия, те слагат бебето в торба и го носят в местността Станкова долина. Поставят Стаменко на голям камък и дупчат ухото му. Окачват го на люлка на близко дърво и го оставят там цяло денонощие. Та дано злата сила, която убива децата им, се загледа в дупката на ухото и забрави да им отнеме поне това момче…

Стаменко оцелява. Оцеляват и следващите две деца на Гиго и Звезда. Кръщават ги Кръстана и Христо. Семейството живее в трънското село Извор, където традиционният поминък е строителство. Мъжете са сръчни майстори, известни в цялата страна.

Гиго решава да опита нещо ново. Зарязва дюлгерството и захваща търговия. Хвърля се в неизвестното, а е неграмотен. Даже не може да записва вересиите на длъжниците си.

Приема всичко на мъжка дума

и не остава излъган! Поема с керван волове към Враня и Лесковац. Оттам купува стока и я продава по пътя обратно. На връщане минава през Дъсчан кладенец, Трън, Батановци, Самоков, Татар Пазарджик, Карлово, Казанлък. Последната спирка е село Шипка. Там трънчанинът оставя непродадената стока.

Уговорката е негови приятели да я продават до следващото му идване. Длъжниците на трънчанина сами вписват в неговите тефтери какво са взели. И никога не се отмятат! На връщане Гиго купува ориз, захар и басми. Тях продава в родния си край.

Търговията се оказва по-доходна от дюлгерството и семейството се замогва. Гиго и Звезда правят договорка. След всеки гурбет те ще обменят част от грошовете в златни наполеони и ще ги кътат на тайно място. Парите се

пестят за учението на децата

Дано някое се изучи и стане даскал! Цял живот Гиго страда, че не се е научил да чете и пише. Не иска и децата му да останат неграмотни… За негова радост, отрано си личи, че Стаменко ще успее в учението. Става време да постъпи в прогимназия и той отива от родното си село Извор в Трън. Отличният успех отваря пътя на селското момче към столичната Мъжка гимназия.

Гиго, когото съседите знаят като изключително пестелив човек, е станал неузнаваем. Търговецът, който и петак не харчи на вятъра, не се скъпи за нищо! Скътаните наполеони се превръщат в нови градски дрехи.

Стамен ходи в скъпи софийски кафенета и живее под наем в хубава квартира. Тогавашната Мъжка гимназия е

най-престижното средно училище в България

Тук преподават учители, завършили в елитни европейски университети. Момчетата са подбрани сред синовете на богати семейства от столицата. Много рядко там може да попадне селянче като детето на Звезда и Гиго от Трънско.

Но и в София Стамен изпъква сред връстниците си. Той явно ги превъзхожда в развитието си. Блестящи изяви има в естествознанието, математиката и физиката. Прозорливите учители му предричат блестящо бъдеще! В онези години пред амбициозния младеж изскача дилема, която самата съдба се намесва да разреши.

Стамен се колебае по кой път да поеме – да стане даскал, каквато е бащината повеля, или да учи за лекар. Защото точно това нашепва сърцето му… Още в трънското училище той е започнал да учи френски. Разширява знанията си по езика в софийската мъжка гимназия. Но

бъдещият блестящ учен

не прекарва цялото си свободно време наведен над книгите. Той обича да посещава популярните столични заведения и там завързва дружба със сина на френския посланик. Изборът на Стамен да продължи образованието си в Института по естествени науки в Монпелие, е породен от приятелството му с този наследник на аристократична фамилия от Париж.

Дядо Гиго отново бърка в торбичката с наполеоните, но го прави без съжаление. Коравият трънчанин се гордее със своя син! Стамен завършва Френския институт и продължава образованието си в Женева. Там преподава професор Леон Масол,

светило в областта на бактериологията

Българинът бързо се превръща в негов любимец. Ученият е щастлив да бъде ментор на амбициозния младеж. Дава му възможност да ползва огромната библиотека на университета и го назначава за свой асистент.

Стамен Григоров прави своите първи стъпи в науката в началото на 20-и век. Това е време, в което човечеството с големи крачки напредва в изучаването на света и нищо не изглежда невъзможно. Дори и идеята да се намери ключът към вечната младост! А кой учен не иска да запише името си със златни букви в историята, патентовайки лекарството, което ще победи старостта?!

Сред тях е и руснакът Иля Мечников. През 1903 г. той публикува амбициозни трудове върху биологията на човека. Пише за живота, стареенето и смъртта.

“Нашата старост е болест, която трябва да се лекува както всяка друга”

– казва Мечников. Той работи усилено, за да намери лек за нея. Ученият установява, че по онова време в България живеят много повече столетници, в сравнение с други държави. Тогава Мечников прави връзка с традиционната консумация на кисело мляко в нашата страна.

По същото време в Женева проф. Масол насочва своя асистент към един амбициозен опит да бъде установена микрофлората на българското кисело мляко. Следват безкрайни часове на наблюдения и експерименти. Дългите дни и безсънните нощи, прекарани над микроскопа, най-после дават резултат. Уловена е “една пръчица”, която причинява подквасването на млякото. Масол пише до Мечников още същия ден:

“Скъпи приятелю Иля,

Моят асистент Стамен Григоров, славянин от България, ме изненада с голямата си упоритост в научноизследователската си работа. Това е един рядък човек и, струва ми се, че на теб, именно на теб, той би могъл да бъде много полезен. След многобройни и последователни опити в моята лаборатория той успя да открие и изолира причинителя на българското кисело мляко. При това подквасата му бе донесена направо от България. Ти работиш сега, вдъхновен от стремежа да намериш средство, с което да се продължи човешкият живот. След твоите забележителни “фагоцити” помисли за българското кисело мляко и за този “пръчковиден бацил”, който откри Григоров и който аз лично видях под микроскопа. Може би той ще ти бъде полезен“.

Мечников е във възторг и настоява за спешна среща с откривателя от България.

Иля кани Стамен Григоров в Пастьоровия институт в Париж

където да изнесе доклад пред научния състав на института. Френското научно списание Ревю медикал де ла Сюис Романд (бр. 10 от 1905 г.) с гордост публикува статия на нашия учен.  В нея той разкрива тайната на българското кисело мляко. Това е прочутият днес млечнокисел бацил.

По-късно науката ще го нарече “българска млечна бактерия” (Lacto bacterium bulgaricum). Огромно признание за откривателя и родината му! Само на 27 години момчето от трънското село Извор вече е записало името си в историята.

Дългоочакваната среща на Стамен Григоров с Мечников е в края на 1905 г. Провежда се в голямата съвещателна зала на Пастьоровия институт в Париж. Присъстват прочути академици, професори, откриватели. Там са и микробиолози със световна известност.

Григоров започва своя доклад с непоклатима увереност. Говори за установения факт за дълголетието на българина и прави връзка с начина на хранене. Стига до киселото мляко и разказва за безбройните лабораторни опити да бъде установена причината за подквасването. Доказателствата на българския учен са безспорни. Той е изолирал нов, неизвестен бацил и може да го покаже на всеки в залата. За целта Стамен носи със себе си кисело мляко и микроскоп…

Взискателната аудитория е във възторг

Всички разбират, че са свидетели на нещо изключително.

По-късно проф. Мечников по свой път повтаря резултатите от изследванията на Стамен Григоров. Излага ги в доклад пред научния съвет на Пастьоровия институт и признава заслугите на българина.

През 1908 г. съвместно с германския фармаколог и биолог Пол Ерлих, Иля Мечников получава Нобелова награда за физиология или медицина. В същата година той публикува статия Няколко думи за киселото мляко в издание на Френската академия на науките. Статията разкрива връзка между консумацията на кисело мляко и дълголетието. Нейният автор потвърждава откритието на Стамен Григоров и приема утвърдилото се вече наименование Бактериум булгарикум – Григоров.

Докато се развиват всички тези събития, Стамен Григоров защитава дисертация в Женева. Българинът получава титлата Доктор на медицинските науки – бактериолог – вътрешни и гръдни болести. Веднага след това проф. Масол предлага на ученика си да остане в Швейцария и да поеме неговата катедра.

Трънчанинът отказва

Обещал е на баща си да работи в България. По същата причина той отклонява и друга покана – да поеме ръководството на Пастьоровия институт в Сао Паоло, Бразилия.

Вместо това Стамен Григоров се връща в родния край. Става околийски лекар и управител на болницата в Трън. Продължава да се занимава и с наука, въпреки липсата на добри условия. Открива и пръв започва да прилага ваксина срещу туберкулоза. Със статия в научното медицинско списание Ла прес медикал – Париж, той прави своето откритие световно достояние.

През 1935 г. е поканен в Италия, където на практика доказва своя успешен метод за лечение на белодробна туберкулоза. Григоров получава предложение за работа в Рим. След него подобни покани пристигат от Англия и Швейцария. Българинът отказва всяка една от тях.

Връща се в България

и продължава да работи за неизпълнимата си мечта – да “излекува” човечеството от старостта. Стамен Григоров, разбира се, губи тази битка с предизвестен край.

Той умира на 27 октомври 1945 г. И ето още едно намигване от съдбата – това е датата на неговото раждане. Световната наука губи един голям учен. Но неговото име остава символ на едно поколение българи, което не се страхува да се бори. Дори и срещу неизбежното…

Прочетете още… как българското кисело мляко превзе Америка през 20-те години на миналия век