С какви заклинателни слова си служат първите магьосници, гадатели и вещици в България? Известно е, че т.нар. бяла магия е позната в Българското царство още в първите векове след Покръстването. Тази магия е насочена към правене на добро посредством изричане на тайна молитва. А тя често е изписвана върху оловни плочки, каквито представлявали старобългарските амулети.
Старобългарската литература съхранява такива молитвени текстове. Всички без изключение са с апокрифен характер. Това значи, че са отречени от църквата, четат се или се рецитират тайно, а посветените в тях влизат във връзка с тъмните сили и се занимават с магьосничество.
Къде са корените на старобългарската бяла магия?
В езически времена у нас съществува обичаят българите “да взимат по някоя повязка и да я носят около шията си”. Това научаваме от въпросите на княз Борис до папа Николай. Българският владетел пита дали и след приемане на християнството е приемливо да бъдат носени тези “повезки” (т.е. амулети). На папа Николай е известно, че преди да влязат в сражение, българите-езичници извършват “заклинания, игри, пения и всякакви гадания”. От Черноризец Храбър пък знаем, че до Покръстването
“славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки.”
А при похода си срещу Константинопол през 813 г. Крум Страшни принесъл в жертва “много хора и добитък”, след което “нагазил” в морето, “умил се и поръсил войниците си” с вода.
Тези свидетелства демонстрират представите на българите-езичници за света на окултното. В този свят властват магиите, заклинанията и гаданията. След приемането и налагането на християнството през 9-и век се осъществява религиозен синкретизъм (обединяване). Вместо да се заменят взаимно, старите (езическите) и новите (християнските) ритуални практики на места започват да се допълват. Така се раждат еретически учения: в нашите земи това е богомилството. Става ясно, че езическите “повезки” (амулети) и “гадания” намират продължения в християнска среда, макар да са отречени от църквата.
И така, какви тайнствени гадания съдържат старобългарските амулети?
Как изглежда една “повезка” на българин от Първото царство?
Най-често амулетът представлява оловна пластина с размери около 10 см ширина и още толкова дължина, на която е издълбано буквено послание от няколко реда. Графичната система, употребена при старобългарски оловни амулети, е глаголица, кирилица или гръцки алфавит (азбука). Образованите българи от Първото царство познават тези три азбуки. Съществува и диграфия: при амулет от Кърджалийско, например, текстът на молитвата е предаден чрез смесване на кирилски и глаголически символи.
Към момента са открити около 80 оловни амулета. Датират се в края на 9-и и началото на 10-и век. Най-много са в територията на днешна североизточна България, около столиците Плиска, Преслав и останалите аули. Апокрифните молитви върху тях са писмени заклинания, насочени срещу болести (тресавици, нежит и огници), срещу вещици или против дявола. Най-лошата от всички болести на средновековието се нарича нежит: от един амулет става ясно, че “бесовният и лют” нежит е зъл дух, “началник на всеки недъг”.
Молитвите върху амулетите служат на приносителя, за да го предпазят от разните болести и уроки, да му помогнат да добие успех в начинанията (любов, война, печалба) или за да победи враговете и завистниците си.
Поначало амулетът бива носен само, за да предпазва от злото наоколо
С усложняване на функцията му той се превръща в талисман – предмет, който “привлича” късмета върху приносителя си. Това става не без помощта на злите сили, които заради заклинанието стават длъжни да помагат, правейки добро. Такъв е случаят с амулета, съдържащ молитвата до светия Архангел Михаил срещу мора и вещица:
“Казваше вещицата: Аз съм тази, която изкоренява плодните дървета и погубва младостта на жените. Приближавам се до хората и отивам при тях във вид на кокошка, на гълъбица и на змия… Истината ти казвам – там, където човек може да напише имената ми, не мога да вляза… Първото ми име е Мора, второто – Вещица, третото – Визуса, четвъртото – Макарила, петото – Сияна, шестото – Евгелуса, седмото – Наврадулия…, дванадесетото – Прелъстителен дявол.”
Заради мощта на Архангел Михаил злата вещица е принудена да съобщи дванадесетте си имена на приносителя на амулета. Човекът, знаейки всичките ѝ имена, вече е защитен от нея. Неговата къща, семейство и добитък ще бъдат пощадени. Този амулет предпазва от вещици “и през деня, и през нощта”.
В друг амулет е изписана молитва-заклинание срещу самия дявол и бесовете му:
“В името на Отца и Сина и Светия Дух, издигнах се над тебе, Сатана, и видях, че си осъден от Бога да бъдеш прах и пепел. Аз съм със своя ангел хранител, така че отстъпете от мене, лукави бесове, със своите помощници… В името на всички светии, да се захлопнат челюстите на вилите и вихрите, да се затвори устата на Дявола, да се схване всяка неприязнена челюст. Да се схванат устните на вещиците и да паднат в клокочещото и кипящо море и там да останат до края на света.”
Този амулет има предпазваща функция. Когато злите сили “захлопнат челюсти” и дяволът “затвори уста”, ще спрат вихрите и ветровете по земята.
Широко разпространени са амулетите, свързани със стопанския живот на човека. Ето текст на молитва от амулет, закрилящ стадата.
“Радвай се, звезда от Изтока до Запада, стара десетки хиляди години! Пази животните от вълк и вълчица, от мечок и мечка, от всички земни врагове и от всички зли човешки ръце до третия час и до изгрева на слънцето, амин!”
Какъв е произходът на апокрифните молитви върху амулетите? Установено е, че някои са директни преводи от гръцки. Те проникват у нас като част от византийското влияние върху духовния живот в християнска България. Съществува и оригинален, “български” принос в апокрифите, известен покрай богомилството и дейността на поп Йеремия (автор на молитви срещу трескавици и Повест за кръстното дърво).
Писаните апокрифни молитви си влияят с устните народни баяния. Случва се врачките и баячките да изговарят същото, което е записано върху някой амулет. Старобългарските амулети съхраняват най-древната българска бяла магия. Благодарение на тях се установят страховете на средновековния българин, мирогледът и фолклорът му.