Главоблъсканици със Ставри Калинов

Какво дете беше Ставри Калинов? Ядосваше ли много майка си?

Само с това, че не учех, с нищо друго.

А защо не учеше?

От малък знам кой съм, къде съм и колко струвам. Какво значи училище? Учили-щеене, а щеене е да искаш за бъдещето.

Училището не е да те научат колко е 6+6 и не знам какво си. Училището е само да те научат да щееш. Да го искаш

Поглеждам нагоре, защото знаеш какво е Бог – физико-химично-механичното мутиращо явление, безкрайно-крайно-крайно безкрайното. Когато го владееш и знаеш кой си, къде си и колко струваш, тогава си чувал вечен – човечен.

А те там преподават. Пре-подават. Не дават. И ти ставаш предател на духа си. Защото знаеш да четеш и да пишеш. Буква, слово и писане знаеш ли кой ни ги е дал? Демонът, дяволът. За да знае какво мислим. При смислова няма демон. Никой не може да ти хване мислите.

Духът е тайнство, Бог.

Моята майка ме притесняваше, за да бъда упорит. О-бич! Тя ме бичуваше през целия си живот. И затова ме е тормозила – за да упорствам срещу четенето.

Това не е ли за добро?

Само за добро. Моята майка издържа 50 години да се тормози, да се мъчи и да поиска да ме погали, да ми каже „скъпо мое момче“, без да го прави. Тя ме тормозеше и ме биеше, и ме унижаваше, за да бъда такъв. Но в края на живота си тя ми каза: „Скъпо мое момче, теб най-много обичах. Благодаря ти, че не ме слуша. Благодаря ти, че не се учи. Ти успя“.

Ти си се противопоставял открито срещу ученето. Една година не си говорил. Защо чак така?

Защото знаех, че това е престъпление спрямо Бог. Защото ти си личност, а не у-личност. Лично да си носиш лицето. Много малко личности виждам, защото знаят да четат и да пишат. Знаеш ли да четеш и да пишеш, значи, че си подчинен, унизен, обезличен. И вече нямаш личен живот а у-личен.

А как те приемаха обикновените хора около теб?

С милостиво унижение. Радваха ми се, но ме смятаха за невежо същество. Аз същевременно в моята глава ги купувах, продавах, унижавах и ги преценях, а те не си знаеха цената. Обаче аз си знаех цената.

А цена значи да знаеш на коя сцена си. С-цената си. Това е много важно.

Откога се занимаваш с изкуство?

За-ни-мания. Не го ли превърнеш заниманието в мания (а манията е да си всеотдаен ежесекундно, ежеминутно в твоите въжделения и мечти), ти не можеш да постигнеш нищо. Маниакът, превърнат в разум, е най-съвършеното същество.

Започнах от малък. Знаех кой съм, къде съм и колко струвам, обаче не можех. И започнах да се експлоатирам чрез занаята. А занаятът е начин: да рисуваш, да говориш, да убиваш, да смяташ, да правиш машини. Аз се изобразявам – из образа му се явявам. Състезание – съ-изтезание – аз се съизтезавах с Него.

Постигнах всичко само чрез състезание

Интелигентът може да се самоосъществява, а не да го осъществяват училището, църквата и държавата. Това са трите демона на човешкия разум, на личността. Църквата ти взима духа, държавата ти взима свободата. Демон е онова нещо, което ти знае моното. А моното е тайнството, а тайнство значи сътворение. А сътворение значи с него да творя. А творчество значи твоята чест чрез мене е пак твоя.

А как се научи да подчиняваш стъклото, камъка, желязото? Как ги накара да те слушат?

Много лесно. Експиричен ментал. Експериментал. Аз експериментирам. И се уча от неслучилото се. Аз се уча само от грешките си. Никога не съм се учил от успеха си. Аз съм плагиат на Бога. Качвам се на опита. Опитвам – о-питам!

Чувам, че се топи метала с огън. Така ли? Я да запаля огъня, я да духна малко да увелича температурата. И става. И започвам да СЕ комуникирам, а не да комуникирам. Комуникация – кому-е-нужна-твоята-уникация. Никога не съм бил папагал. Това става така, ама я малко да го изопача. Аааа, случи се беля, унищожи ми нещо, обаче аз ползвам тази унищожителна енергия и я обръщам за добро. Ей това ми е магията на мен.

Количествените натрупвания водят до коренно качествени промени. При мен има количествено натрупване.

Аз чувам де са – чувам-де-са – чудеса. И ги правя. Много е лесно. Чувам.

Техниката, с която създаваш своите „стъклени картини“ е уникална, ти си я патентовал. В какво се изразява тя?

Стъкмено лото. Улучвам лотото, тотото и го стъкмявам.

Стъклото е вечно. Това изображение ще стои един милион години, защото е печено, то е глазура, химическият му състав е като камъка, като метала, вечно е. Не гние. Само се стича. След 1 милион години, ако това го оставим вертикално, то ще е разлято на земята.

Стъклото го познават от Египет, Рим, Вавилон. И преди 2000 или 5000 години има стъкла. Но тази техника е различна. Тя е обикновена. Тя е най-елементарната, най-първичната техника, която може един стъклар да научи.

Пътувал си много. Обичаш ли да пътуваш?

Не. Най-голямата беля на човечеството е да пътува. Пътувал съм, обаче онова другото пътуване е голямата работа – аз съм навсякъде, във всичко и непрекъснато. А на земята ми е навсякъде едно и също, само трябва да имам условия да се комуникирам.

Какво те радва най-много?

Останах личен. А не у-личен. Това ми коства много. И обиди, и пари, и здраве – да не ти казвам. Всички се опитват да ме направят у-личен, не личен. Ей това е най-страшното.

Какво може да предизвика у теб сълзи от възторг, от щастие, от радост?

Радост?

Всеки ден плача, като отворя пещта

Много е важно да се удоволстваш, а не да те удоволстват. Удоволствие значи да си у-волята-си. А воля значи свобода. А свобода е да си със-своя-буден-ден.

А какво те ядосва най-много?

Когато нещо не става. Ако пещта нещо ми е развалила, тогава три дни ми иде да се самоубия. Само, когато не съм успешен със себе си. Нищо друго. Никой не може да ме обиди, защото аз съм безобидно копеле. Когато Бог ти даде толкова много как може да се обиждаш?

Може ли нещо да те натъжи?

Не. Нещо може за миг да ме предизвика да упорствам, но не може да ме натъжи, защото … бих се натъжил, ако живеех вечно.

Имаш ли любима тема?

Не, всичко ми е любимо в моята професия.

А от творците преди теб кой най-много ти допада? Примерно в твоите неща виждам елементи от Леонардо, от Дали…

Ааа, те са Господи. Гости-на пода-в деня. Те са научили всичко от случайностите, от случките, от това, което не им става. Те воюват точно с това. Какво значи случайно? Той го случва, ти го виждаш и ако не го анализираш нищо няма да стане. Човек е Бог и дявол в едно.

Боледувал ли си?

О, да, да не ти разказвам какво беше като отидох в болницата… трагедия… Годините са едни и същи при всички.

Когато не се чувстваш физически комфортно това отразява ли се на работата ти?

Е как да не се отразява? Тогава съм най-големият творец. Защото само със смислова нищо не мога да върша. Отидох в планината, пребих се, умрях … оживях. В спешно отделение ми направиха операция и след 20 дни направих всички тия скулптури със счупена ръка, рамо и крак…

Какви са твоите любови?

Гледай сега къде отиваш. Любов е само да си откровен.

Аз правих любов с теб сега

Това е любов. Сексът не е любов. Сексът е най-животинското, най-божественото, най-истинското, за да се направят такива същества. Той не е даден за удоволствие. Удоволствието не е секс. Изпитвал съм го. Много красиво нещо за демона. И това е най-голямата беда – че човекът чрез това се отъждествява, че е силен, могъщ, умен.

Обичаш да казваш, че най-важното е да знаеш кой си, къде си и колко струваш. Какъв е отговорът на тези въпроси по отношение на теб?

Аз откакто съзнавам, че съм ДНК-съобщение, знам кой съм, къде съм и колко струвам, макар никой да не може да ми повярва. Това е основата – ос на новото. И водя война със себе си – се беси – аз се беся всеки ден.

Но най-важното, трябва да си виновен – вие сте новия венус – виновенус – вие сте новият живот. Т.е. не съм ли виновен, не съм жив. Затова бъдете виновни – всеки ден, всяка секунда. Никога недей да мислиш, а смислови… Една пуйка мислила, мислила и се гътнала.

Още по темата: Виртуална заложба на Ставри Калинов