Стефка Костадинова: Недостижимото е реално

Нищо през този ден не е случайно. Мястото е Рим – Вечният град, който от древни времена е абсолютно без аналог. Месецът е август – кръстен на първия римски император Октавиан Август, а името означава божествен. Денят пък е неделя – посветен от древните римляни на Слънцето. Хилядите зрители на стадиона в Рим и милионите пред малките екрани по света предстои да станат свидетели на това как се пише история. С минимум 30-годишна давност (а тя и датата е 30-ти). Защото на пистата е не кой да е, а една българка, докосната от Бога. Стефка Костадинова.

Момичето, в което са вперени всички очи, е едва на 22. Стройна, както подобава на атлет в такъв спорт. Нежна. Но под крехката обвивка се крие сила и воля, каквито малцина притежават. А името ѝ вече се изписва със златни букви. Защото към този момент тя вече напълно доминира във високия скок при жените. И освен безспорни успехи, е на ти и с поставянето на световни рекорди.

До този момент и през този ден Стефка Костадинова е преодоляла 9 височини.

Може би е имало вече някаква натрупана умора, макар толкова на брой скокове да не са никакъв проблем за спортист от подобна величина. Но всичко става пред толкова голяма публика, на толкова значим форум (световно първенство) и с такова напрежение. Трибуните са силно развълнувани – само преди малко Бен Джонсън е подобрил световното постижение в бягането на 100 метра. А някъде там, в публиката, е и кумирът на Стефка – олимпийската шампионка от олимпийските игри в Москва през 1980 г. Сара Симеони.

Ей в такава предизвикателна атмосфера нашето момиче трябва да прескочи немислимите 209 см. Никога не го е правила, дори на тренировки. Това е изпитание, което изглежда във всяко отношение невъзможно. Но ето, че в този момент, на това място и при подобно стечение на обстоятелствата, тя успява. А постигнатото е толкова високо, че през следващите 30 години няма да има кой да го повтори. Дори и тя самата.

Lifebites.bg попита каква е била първата ѝ мисъл след феноменалния скок. Стефка Костадинова споделя:

“Бях много щастлива, но осъзнах какво съм постигнала и значението на световния рекорд чак след като прекратих окончателно спортната си кариера. В състезателния живот непрекъснато търсиш още и още успехи. Дори когато имах всичко като титли и постижения, исках да подобря собствения си световен рекорд и това ме амбицираше до последното състезание. Докато спортуваш обаче, не осъзнаваш какво точно си свършил. Всичко се върти от състезание в състезание, като няма много време за равносметки.”

Оттук насетне следват още множество върхове. Световни, европейски и дори мечтаната от всеки спортист олимпийска титла. Спортист на годината на България цели 4 пъти, а 5 пъти и първенец на Балканите.

Единствен български представител

в най-елитния спортен клуб – на наградените със спортен Оскар. Там са още Пеле, Марадона, Аертон Сена, Сергей Бубка, Марк Тайсън, Борис Бекер и Карл Луис. А на входа на Олимпийския музей в олимпийската столица Лозана е издигната летвата, отбелязваща двете върхови постижения във високия скок – едното от които нейното.

В навечерието на 30-тата годишнина от рекорда Стефка Костадинова разпространи до медиите благодарности на всички, които са допринесли за това върхово постижение. Треньори, доктори, федерацията, спортното училище, клуб Тракия в Пловдив и специално на мъжа, извел я до най-големите висоти – нейният треньор и бивш съпруг Николай Петров, с когото, както сама казва, все още са световен тандем. Уточнява, че този рекорд принадлежи на България – на българската школа, която “роди такава конкуренция, която помиташе рекордите“. И допълва:

“Тогава, на Олимпийския стадион в Рим не съм мислила за това колко време ще удържат тези 209 см…  Емоцията беше толкова силна… Много атлетки след това опитваха да подобрят рекорда – някои бяха много близо, аз самата също опитвах десетки пъти… Много ми се иска – и ще бъда щастлива – ако този рекорд бъде подобрен от българка. И така да си остане наш. Защото точно подобни световни върхове предизвикват респект в останалите. Само така – като побеждаваш и си на върха – печелиш уважение и признание.”

Вижте още 5 уникални рекорда на български спортисти