Великите речи: Стив Джобс в Университета Станфорд.
| Има думи, които отекват в сърцето ти, или тихо си стоят там, трудни за забравяне. Това са най-често огорченията и разочарованията. Има и друг тип. Думите, които отварят очи. Проглеждаш и понякога е различно дори слънцето в днешния ден. Новата ни рубрика Великите речи е посветена на великите речи, изказани от големи хора. Точните думи, чути в правилното време, от точния човек променят светогледи, нагласи, вдяват криле на гърбовете ни и качеството на живот е в пъти по-облагородено. |
С този текст искам да ви доближа до упованието, особено когато то е толкова далеч – в мигове на трудност, безсилие, болка, яд, раздразнение, човешка слабост. За да бъда по-убедителна, съм поканила
един другоземец – Стив Джобс
който ще сподели с вас част от своя реч. В нея е казано всичко, което трябва да знаем от човек, който точно бива осъден на присъдата “рак на панкреаса”.
12 юни 2005 г.
Университета Станфорд, САЩ.
Топло и слънчево, почти лято.
“Когато бях на 17, прочетох един цитат, който звучеше ето така: “Ако живееш всеки ден сякаш ти е последен, един ден със сигурност ще си прав”. Този цитат остави такъв отпечатък върху мен, че последните 33 години се поглеждам в огледалото и питам себе си: “Ако днес е последният ден от живота ми, щях ли да го изживея по начина, по който съм намислил днес?”
И когато отговорът е бил “не” в продължение на много дни подред, зная, че
трябва да променя нещо
Да помня, че скоро ще умра, е най-важният инструмент, който ми е помагал да правя изборите в живота си. Защото почти всичко – всички външни очаквания, цялата гордост, целият страх, че ще се изложиш или провалиш – всички тези неща просто се разпадат пред лицето на смъртта, оставяйки само това, което действително е важно.
Да помниш, че ще умреш е най-добрият начин, който аз зная, за да избегнеш капана на мисленето, че има какво да изгубиш. Ти си вече гол. Няма причина да не следваш сърцето си.
Преди около година ме диагностицираха с рак. Направиха ми скенер в 7.30 сутринта и той ясно показа тумор на панкреаса. Дори не знаех къде се намира панкреасът.
Лекарите ми казаха, че е почти сигурно, че това е нелечим вид рак и очакванията ми трябва да са, че ще живея не повече от 3 до 6 месеца. Лекарят ми ме посъветва да си ида у дома и да си оправя делата, което на докторски език означава
да се подготвя да умра
Това означава да се опиташ да кажеш на децата си всичко, което си мислел, че ще можеш да им кажеш за 10 години в рамките на броени месеци. Това означава да направиш така, че всичко да е планирано, така, че на семейството ти да им бъде възможно най-лесно.
Това означава да отправиш сбогуванията си
Живях с тази диагноза цял ден. По-късно същата вечер ми направиха биопсия – поставят ти ендоскоп надолу по гръкляна, през стомаха и във вътрешностите, вкарват игла в панкреаса, за да вземат клетки от тумора.
Бях упоен, но съпругата ми, която беше там, ми каза, че когато видели клетките под микроскопа лекарите заплакали, защото се оказало, че това е много рядка форма на рак на панкреаса, която е лечима с операция. Оперираха ме и сега съм добре.
Ето това е
моята най-близка среща със смъртта досега
и се надявам ще е така още няколко десетилетия. Минавайки през това, сега мога да ви кажа…
Никой не иска да умира. Дори хората, които искат да идат в Рая, не искат да умират, за да отидат там. И при все това, смъртта е дестинация, която всички ние делим. Никой не я е избегнал досега. И така и трябва да бъде, защото смъртта е единственото най-добро изобретение на живота.
Тя е агентът на живота, свързан с промените. Разчиства старото, за да направи път на новото. Сега новото си ти, но един ден, след не твърде дълго, постепенно ще станеш стар и отстранен. Съжалявам, че съм така драматичен, но това си е доста вярно.
Времето ти е ограничено
затова не го пилей, живеейки нечий друг живот. Не бъди в плен на догмата – което е да живееш с резултатите от начина на мислене на другите хора. Не позволявай шумът от мнението на останалите да заглушава вътрешния ти глас.
И най-важното – имай куража да следваш сърцето и интуицията си. Те някак вече знаят какво наистина искаш да бъдеш. Всичко останало е от второстепенно значение.”
