Нещо лошо ще се случи. Или дори вече се е случило. Подхлъзнал се е на леда и са го откарали в болницата. Ето защо не идва. Дори да не е това, сигурно са го нападнали уличните кучета. О, ами ако не иска да дойде и решил дори да не се обажда? Тревоги, тревоги и пак тревоги.
Не ви ли писна? (Да, знам, на тревожните хора не бива да се говори така – не само че не помага, ами засилва безпокойството им.)
Обаче, наистина, вие си знаете колко е изморително. Колко непродуктивно е. И колко страшно – повече от страха от паяци, от високо или от който и да е друг конкретен страх. Защото този тук си няма форма. Той е липса на каквато и да е толерантност към неизвестното. Черногледство. Злокобно пророчество, което дори когато не се сбъдва, ви вещае неврози.
И ви обрича на живот от Тъмната страна.
Обратната на онази, светлата, където живеят хората „слънчогледи“. „Джедаите“, които не се тревожат, или поне не чак толкова. Които не правят така. Не мислят така. Не чувстват така.
Онова, което правят те, е:
Не, че спират да се безпокоят, просто си поставят времеви рамки за това
Например – 15 минути от деня, в които ви е позволено да си мислите и премисляте всичко от изминалите часове, което ви е угрижило. Психолозите наричат тази практика „стола за тревоги“. Извън 15-те минути, не си губете времето за обезпокояващи мисли. А конкретния четвърт час прекарвайте по възможност на едно и също място (въпросния стол, да речем). Така, когато нещо напрегне ума ви, можете да си кажете: „После ще го мисля“, да не се разсейвате в задачите си и да ги приключите успешно, а когато това „после“ дойде, е твърде вероятно вече да не сте чак толкова разтревожени.
Задават си правилните въпроси
Което означава, че са честни със себе си, а това дава неподозиран запас от психически сили. Стига да можеш да се приемаш такъв, какъвто си. И да приемаш, че не всичко се върти около теб. Запитайте се например: „Това мой проблем ли е?“ Или „Имам ли контрол върху него?“, „Направил ли съм вече всичко, което мога по въпроса?“, „Сигурно ли е, че ще се случи? Ако не, защо да се тревожа?“ и т.н.
Но най-важният въпрос е: „Защо това ме тревожи/ от какво се страхувам/ какво в тази ситуация не успявам да приема?“ Отговорът тук говори много повече за вътрешния ви свят, отколкото друг път ще се осмелите да си признаете. А познанието е сила. Особено когато е насочено към самия теб.
Успяват да приемат негативните си емоции
Да не толерираш несигурността е един от видовете нетолерантност към собствения ти свят, бил той и негативен. Здравословният психологически подход е да се изправиш лице в лице с отрицателните усещания, които напират в теб, и да се опиташ да уловиш знаците, които ти дават (виж малко по-горе). Каквото и да предизвиква тези емоции – връзката, работата или неплатените сметки – има нужда от вниманието ви. Слънчевите хора използват това внимание, за да вземат информирани решения.
Вярват си, че могат да се справят с всичко, което им се изпречи на пътя
Много често черногледците са с ниско самочувствие, въпреки че изследвания по темата установяват – повод за по-висока самооценка със сигурност има. Най-малкото, защото постоянното притеснение и обмислянето на най-лошия възможен сценарий ги е подготвило да се представят добре в кризисни ситуации. Иронията е, че „слънчогледите“ от Светлата страна на мисълта са онези, които живеят със самочувствието, че „просто“ ще се справят.
Виждат хубавото и в привидно лоши ситуации
На страшните филми до последно се надяват, че ще има хубав финал. Или виждат смисъл в лошия, ако той ще направи сюжета по-вълнуващ. Когато си купят набързо обувки, които в последствие изобщо не харесват, си казват: „Това ще ми е за урок повече да не правя така.“ Не че съжаляват по-малко. Но когато не делиш нещата на или черни, или бели, е по-лесно да си дадеш сметка, че никога не получаваш порция само от едното от двете.
