Децата ни са прекрасни, хубави и умни, изпълнени с качества и много потенциал. Обичаме ги и ги щадим за тяхно добро, за да не се изморяват. И те не разбират за тежестта на живота още от ранна възраст. Обичаме ги чак до осакатяване на крехката им самостоятелност.
Самостоятелност – това е умението децата да се справят сами с трудностите, които не можем да им спестим
Това е най-голямото наследство, което можем да им завещаем като родители. Парите могат да бъдат изхарчени, но подобно умение ще остане, за да им помага в постигането на всяка житейска цел. Ние сме техни родители, спътници, а не слуги.
Дори да им даваме всичко, което пожелаят, няма да накараме децата да ни уважават и обичат повече. Децата дават смисъл и цел на живота ни. Толкова много, че твърде лесно забравяме, че сме техни спътници, а не господари. До тях сме, но не са наши и понякога това плаши. Не смеем да отказваме, за да не ги разочароваме и спрат да ни обичат.
Ще дойде ден, в който те ще се отделят от нас и решаващо за техния житейски успех ще бъде нивото им на самостоятелност и уменията им да управляват себе си, поведението си, парите си. [Още по темата: Колко важна е самостоятелността за децата]
За да подкрепим развитието на детската самостоятелност, ще споделя с вас няколко практични насоки:
⦁ Смисълът на възпитанието е подготовката за самостоятелен живот
Ако искате децата ви да овладеят определено поведение и да се научат на самоконтрол и самокорекция, върху себе си и поведението си, бъдете активен коректив, а не безучастен наблюдател.
⦁ Насърчаването на самостоятелност води до откриване на силните страни на детето.
Колкото сте по-търпеливи и упорити, толкова повече се увеличава и шансът детето ви да не се плаши от провалите си, да е склонно да опитва. Отново и отново, докато усвои определено поведение. Не се притеснявайте, когато поиска да се храни само, но ще изцапа тениската си. Оставете го да опитва, да се развива, дори и за вас това да означава повече чистене и пране.
⦁ Светът е толкова голям, колкото вярваме, че е:
задоволявайте и провокирайте детското любопитство без умора и съпротиви. Отговаряйте на детските въпроси, дори и да ви се струват глупави или пък да нямате сили след дългия работен ден. Това е начинът да нарисувате основите на картата на света в детското съзнание. Колкото по-голяма е тя, толкова по-далеч ще стигнат децата ни.
⦁ Поставяйте граници и правила:
те са като парапета на мост, по който преминаваме. Можем да минем по моста и без помощта на парапета, но с него се чувстваме по-сигурни и защитени.
⦁ Не се страхувайте да отказвате.
Това е едно от най-нормалните неща на света. Ако се стремим да дадем на детето всичко, „защото на нас не са ни давали“, несъзнателно го лъжем, че винаги някой ще задоволява желанията му.
⦁ Наказавайте, но го правете разумно.
Когато наказваме детето с естествените логически последици от неговото поведение, не увреждаме неговата психика. По-скоро му помагаме да разбере закона за причина и следствие и го учим да поеме отговорност за постъпката си.
⦁ Не се месете винаги в детските конфликти,
помогнете на детето само да реши как ще действа. Съветвайте го, но не взимайте винаги решения вместо него.
⦁ Детето не е инструмент за постигане на нашите мечти:
тези несъзнателни преноси са много разпространени сред родителите. Дори и да не ни се иска, детето има свой път и живот за реализиране. Това е негово изконно право на свободен човек, ако му го позволите!
⦁ Несъзнателно го учете на мотивация за самостоятелност:
вярвате или не, много от мислите, думите и действията ви ще оставят отпечатъци в несъзнаваното на децата ви. Тези отпечатъци един ден, ще поникнат като семена и ще дадат плодове в реалния живот. Ако искате децата ви да са самостоятелни и мотивирани, покажете им как се прави, а не им го обяснявайте. Децата могат да правят добре разлика между обяснения и действия.
