Трудно е да предположи човек, че днес Стинг навършва 66 г. С цялата жизнена и творческа енергия, със страстта си да твори, с умението да предава емоции на сцената и да разказва истории с музика. Истории и послания, които вълнуват така силно, че ти се иска да ги слушаш отново и отново и да ги пееш заедно с него. Отново и отново. Както се убедихме и при последното му посещение в София.
Интересното е, че на младини същият този човек е виждал бъдещето си другаде.
“Не искам да бъда поп звезда през целия си живот. Иска ми се бъда плешив, закръглен юнгиански психоаналитик някъде между 40 и 50-тата си година”, казва в свое интервю 36-годишният тогава Стинг.
Но 30 години по-късно той все още е на сцената:
“Да, още върша същата работа и съм щастлив.”
Феновете също! Един от най-богатите музиканти не само в родната си Англия, но и в света, знае какво е да работиш здраво. Както и какво е значението на онова клише – да се издигнеш сам, от нулата.
Всичко започва недалеч от английския град Нюкасъл някъде през 60-те на миналия век, когато в родния му град Лолсенд се появява майката-кралица Елизабет Боуз-Лайън. Докато преминава с черния си Ролс Ройс и поздравява тълпата, погледът на майката на Елизабет Втора засича този на
младия Стинг, който развява тържествено знаме
“Това беше моментът, когато се заразих” – казва в интервю за Гардиън години по-късно музикантът. – Тогава си помислих: Не искам този живот. Искам онзи.”
Така и става. Стинг получава това, което иска. Дали му е било лесно?
“Изобщо. Работих адски здраво, за да се случи всичко това. Работих с психолог като дете, за да се преборя с нещастието, несигурността и страха. И това даде резултати”
– признава талантливият англичанин.
В края на 70-те дипломираният учител зарязва работата в класната стая и се мести от Нюкасъл в Лондон. Но когато заедно със Стюарт Копланд и Хенри Падовани (по-късно заместен от Анди Съмърс) решават да създадат групата Police, светът не им се струва никак розов. През 1978 г. тримата музиканти са толкова бедни, че за да направят запис
открадват една от касетите
на колегите си от Renaissance.
“Това беше престъпление, но ние просто не можехме да си позволим касета 2-инчова лента”, откровен е музикантът. Но много скоро розовите щрихи започват да покриват картинката. През 1981 г. Police е на светлинни години от старта си. В рамките на 12 месеца продават повече записи, отколкото Rolling Stones са успели да продадат за предните 18 г.!
Когато славата и парите се изсипват върху китарата му, Стинг вече е зрял и осъзнат творец.
“Славата и егото, и парите могат да направят ужасни неща. Зная, че е клише, но все още може да видите хора, които преживяват подобно нещо… Ако мога да дам съвет на младите музиканти, той би бил следният: Опитайте и му се насладете, защото това е наистина нещо екплозивно, но няма да продължава завинаги”
– казва Стинг. А той отлично знае каква е цената на успеха. И че за да разполагаш с пари, трябва да се потрудиш, за да ги изкараш. Днес музикантът продължава да изнася концерти и печели награди. Всеки ден работи здраво и упорито,
тича по 5 мили
играе аеробика. Преди време шокира обществото с изявлението си, че няма да завещае кой знае колко от изкараните през годините 300 млн. долара на наследниците си. Причината – парите ще тежат на вратовете им като камък! И освен това харчи ужасно много. Осигурява работа на около 100-тина души, дарява пари…
Но това изобщо не е драма – нито за шестте деца на Стинг, нито за самия него. Англичанинът знае, че благодарение на къртовския труд, старанието и постоянството си, днес може да прави точно музиката, която харесва. Това е най-сладката част от славата, която му позволява да бъде луд точно толкова, колкото си пожелае (в музикален аспект).
Щастливец!
Така се определя той. С работа, която обича. С голямо семейство. Със съпруга, която продължава да озарява живота му. Със странностите си и желанието да води нормален живот.
“Имам адски готин живот. И ако не съм щастлив, кой тогава е?”
– обобщава в интервю за Дейли мейл англичанинът. По-важното за нас, феновете, Мистър Стинг, е, че правите и светa по-готино място. Чрез музиката, енергията, посланията и примера си. Радваме се, че предпочетохте изкуството пред психологията!