В следващите редове ще ви разкажем историята на д-р Стоян Чомаков – един от първите професионални лекари в нашата страна. Един от пионерите на българската хирургия, измежду първите петима дипломирани български лекари. Той е и човекът, който пръв извършва професионални хирургически интервенции у нас. Преди това обаче да ви въведем в контекста на времето, в което живее и работи той.
Помните ли д-р Соколов от Под игото на Иван Вазов? Той е единственият лекар в град Бяла Черква. Денем работи, а нощем пие ракия и братува с онбашията. Отглежда мечка на име Клеопатра, а освен това намира време да задиря бейовицата.
“Той не беше излязъл из никое медицинско училище, но младежите, за да го турят по-високо от гърка хекимин, кичеха го с титлата “доктор”, а той не намираше за нужно да протестира против тая клевета”.
Д-р Соколов е представителна извадка на български лекар от епохата на Възраждането. Как изглеждат нашите самоуки лекари от онова време в историческите документи? Народът ги нарича билери или хекимини. Те се отличават с шарените си антерии и шишенцата с илачи, с които са пълни силяхлъците им. Едновременно преглеждат пациенти, лекуват ги и им продават лекарства. Тези билери (хекимини) имат церенето на болни за свой занаят, който предават на потомците или на чираците си.
Какви са обичайните им лечебни процедури?
Универсалният способ е очистване на организма. За целта обикновено те предписват пиявици, кръвопускане или повръщане. Много често прибягват до помощта на лечебни гадания, магии, заклинания и молитви за здраве. Когато се наложи „рязане“, се работи в нестерилна обстановка. Раните се промиват с вино, изписват се мехлеми, съдържащи лой, пчелен мед или смоли.
С тези остарели практики, характерни за мрачното и безпросветно средновековие, са изправени да се борят първите дипломирани български лекари, сред които и д-р Стоян Чомаков. Първото специализирано учебно заведение в Османската империя, където се преподава медицина, е Военно-медицинското училище в Цариград, открито през 1832 г. Занятията в него се провеждат на френски език. Дипломираните там обаче излизат лекари без докторат. За да получат такъв, трябва да учат допълнително някъде на запад. Лекарите с докторат, завършили западни университети и решили да се върнат и работят в България, са голяма рядкост преди Освобождението.
 Ще направим уговорката, че лекарската професия не е основен приоритет за д-р Стоян Чомаков. Той е медик по образование, но политик и общественик по призваниеПише за себе си, че след смъртта на съпругата си се оженил повторно “за идеалната оная булка, която имаше да даде живот на цял един народ”. Под брак с идеална булка има предвид, че се отдава изцяло на борбата за църковна независимост на българите. Познат по-малко като лекар и много повече като политик, до Освобождението Стоян Чомаков е член на Екзархийския съвет (в периода 1871-1876 г.) и член на Държавния съвет в Цариград (1877-1878). След Освобождението за кратко е министър на народното просвещение в едно от правителствата на Константин Стоилов от 10 юли до 1 септември 1887 г. |
Д-р Стоян Чомаков е повече известен като политик и общественик и има големи заслуги в това поприще за модерна България. Ние обаче ще се спрем на онзи момент от младежките му години, в който чрез лекарската си практика той се превръща в
родоначалник на съвременната българска хирургия
Според различни сведения, Стоян Чомаков е роден в Копривщица между 1817 и 1819 г. По майчина линия произхожда от рода Чалъковци – една от най-богатите български фамилии преди Освобождението. Братът на майка му Груда, Големи Вълко Чалъков, е вторият българин след Стефан Богориди, комуто се оказва честта да получи лична аудиенция от султана.
Първоначално Стоян Чомаков се записва в килийното училище в Копривщица, открито с парите на вуйчо му. Там негов съученик е Найден Геров. През 1833 г. вуйчото ги праща, тях двамата и други две талантливи деца, на негови разноски да се учат в гръцкото училище в Пловдив.
Впоследствие Чомаков посещава най-прочутите гръцки школи – при Теофилос Каирис на остров Андрос и Атинската гимназия. Напуска Гърция през 1841 г., за да се запише студент по медицина в университета в Пиза. През 1847 г. се дипломира като доктор по медицина и хирургия. Това го прави втория българин със специална хирургическа подготовка, след завършилия две години по-рано д-р Георги Странски. Известно време учи и във Флоренция, после специализира в Париж.
През 1848-49 г. докторът по медицина и хирургия
Стоян Чомаков се завръща в България
Не без помощта на вуйчото, през 1849 г. е назначен на държавната служба градски доктор на Пловдив. Стоян Чомаков се прочува надлъж и шир с чуждестранната си диплома и професионализма си. При него идва да се лекува Петко Рачов Славейков.
В своята Смесена китка през 1852 г. П. Р. Славейков изказва големите си благодарности към д-р Чомаков за
“неизтощимите негови благодеяния, с които мя от гроба дважди завърна”.
Поп Златан Груев пък посвещава свой сборник с неделни и празнични евангелия от 1857 г. на
“искусному доктору господину Стоянчо И. Чомаков заради че много пъти мя повърна от при самити врата смъртни”.
В цялата Османска империя и в историята на българската медицина Стоян Чомаков се прочува с хирургическите си интервенции – зашиване на перфорирал хранопровод, извършено от него на три пъти (на двама българи и един грък). Тези операции навремето предизвикват такова вълнение, че довеждат до свикване на имперския Съвет за медицински надзор, който ги разисква.
Първата операция датира от юли 1861 г.
В пристъп на умопомрачение българинът Михаил Иванов си прерязва гръкляна с бръснач в Цариград. Местните гръцки лекари определят случая му за безнадежден. Предписват му да си сипва чорба през раната и само го чакат да умре. След намесата на д-р Стоян Чомаков и асистентите му Вичо Панов и Георги Маркович обаче гръклянът е успешно зашит, а самоубиецът оцелява.
През септември същата година друг българин посяга на живота си. Вестник България пише за още един “българин, самоубил се с бръснач”. Причината е, че не е в състояние да издължи заем от 2000 гроша. Намират го “приклан в жилището му”. Кръвта му изтича. Отново се намесва д-р Стоян Чомаков, който своевременно зашива гръкляна и така спасява и този човешки живот.
Докторът изоставя редовната лекарска практика през ноември 1863-та, когато е отзован от поста градски лекар на Пловдив. В следващите десетилетия ще стане известен като основно действащо лице в разрешаването на българския църковен въпрос и учредяването на Българската екзархия. Но в историята на хирургията у нас името му винаги ще стои на челно място.
