Разни странни от Швейцария (II част)

СПАСЯВАНЕ НА ЖИВОТА

Преди време изкарах няколко курса за спасяване и реанимация. Бях впечатлена от много неща. От една страна, по данни на самарянската служба в нашата община, по-голямата част от населението е минало през курс по първа помощ и/или реанимация и е подготвено да реагира в спешна ситуация. От друга страна, в община от около 5000 жители има постоянно на разположение 5 общински и неизвестен брой частни дефибрилатори (във фирми и фабрики), които могат да се ползват при нужда. Повече по темата можете да прочетете в текста Спасяване на живот на улицата – мисията възможна.

Между другото, ако в Швейцария видиш паднал на улицата човек, си

абсолютно задължен да му се притечеш на помощ

Ако съзнателно или умишлено го подминеш, попадаш под ударите на Наказателния кодекс! Освен това, когато хората се притекат на помощ, те пренебрегват татуировки от рода на „Отказ от реанимация“. Кое ви прозвуча странно?

Да, много хора не искат да бъдат реанимирани, ако се случи нещо внезапно и за да е напълно ясно, дори си го татуират на гърдите. И да, обикновеният човек, притекъл се на помощ, е напълно в състояние да пренебрегне подобен татус – такива решения просто не са негова работа. Това е въпрос за професионалистите – от спешна помощ или медицинския персонал в болниците. Но на улицата животът трябва да бъде задържан в тялото максимално дълго.

И отново едно от първите неща, на които те учат в курса по реанимация – ако не успееш, ако пациентът почине – не изпитвай чувство на вина. Ти не си лекар, не можеш да оцениш всички аспекти на дадена ситуация. Подготвен си само да поддържаш сърцето, докато дойде помощ. Но всичко в крайна сметка е в Божиите ръце.

Което ни отвежда към отношението на тези хора към смъртта. Швейцария е една от страните, в които е позволено човек сам да избере кога да напусне този свят. Т.е. определена форма на евтаназия е разрешена. Но не произволно.

СМЪРТТА КАТО ДОСТОЕН ИЗХОД

Много малко са страните в света, където човек може да прекрати доброволно житейския си път – сред тях Холандия, Белгия, Люксембург, Швейцария и САЩ (в няколко щата). В Швейцария е абсолютно забранена евтаназията, т.е. убиването на човек по негово желание, но е позволено т.нар. „асистирано самоубийство“, т.е. ПОМОЩ за слагане на край на житейските мъки.

Иначе казано, тук пациентът има пълен контрол над процеса до последния миг. Получава само помощ, например във вид на хапче и чаша вода. И обикновено помощта се подава от медицинско лице. Последният дъх отлита в собствения дом, в присъствието на близките, в атмосферата, която пациентът сам е избрал. Така, че за нищо да не съжалява. Така, че накрая сърцето да е пълно с топлина.

За да получи такава помощ, човек трябва да е неизлечимо болен от тежко заболяване, а мъките му да са толкова големи, че да лишават живота му от достойнството, на което всеки има право. При това положение съответните организации се съгласяват да окажат подкрепа, макар по закон да няма такова условие.

Нормативните изисквания за извършване на подобен акт са: човекът да е напълно вменяем, без ментални увреждания и изцяло да съзнава последствията от решението си; на решението се дава време, за да е сигурно, че не е плод на моментен импулс; пациентът трябва да демонстрира изключително продължително желание да прекрати живота си; да няма намеса на трети лица – решението е автономно, плод на личен избор, без чуждо влияние; пациентът извършва самоубийството със собствената си ръка. Разбира се, нужно е и пълнолетие – на деца не се позволява да сложат доброволно край.

Най-важното – пациентът по всяко време може да се откаже

Тази помощ обикновено се оказва на членове на съответните организации. За тях услугата е безплатна. Абсолютно обаче е възможно, ако не си член, да поискаш съдействие и то няма да ти бъде отказано, ако всички условия са налице. Просто ще струва много по-скъпо – от порядъка на няколко хиляди франка.

И далеч не е нужно да си швейцарец, за да получиш такава помощ. Затова Швейцария е обект на сериозни критики, че се е превърнала в място за „смъртен туризъм“. Смята се, че всяка година поне 1000 души пътуват до страната на сиренето, шоколада и часовниците, за да сложат край на земния си път.

Определено обаче си мисля, че наличието на достойна алтернатива дава допълнително спокойствие на част от хората тук. Защото знаят, че дори при страшни диагнози, изходът не е задължително да е в агония. И макар официално това едва ли да се отчита, не бих се учудила, ако е още една причина швейцарците да оглавяват много класации, измерващи щастието и спокойствието на хората по света (повече за това можете да прочетете в статията Как Швейцария изчисти срамното петно от миналото си).

Защото в крайна сметка животът, до последния си миг, е надежда! Той е светлина! А тя не бива да мъждука…!

Първа част на текста можете да си припомните ТУК. А в ТРЕТАТА ЧАСТ на този текст ще прочетете за бомбоубежищата, за това коя е една от най-големите мании на швейцарците, за колите без регистрационни табели, за пощите и невероятните влакове.

Вижте още: Любопитно за Швейцария