Странните птици. Обичам този изчезващ вид. Мисля, че това са единствените нормални хора. Тези, които не крият “грозотата си”. Не се срамуват от нея и не се извиняват за себе си. Не се оправдават за грешките си и не се страхуват да погледнат отблизо. Нито в теб, нито в тях самите.
Странните птици са оптимисти, но без да са сладникави. Познават свободата не просто като дума, а като състояние. Лицата им са одухотворени. Красиви са, макар и да не са. Около тях е адски лесно да се почувстваш мирен. Дори да си ги срещнал преди малко.
Обгръщат те единствено с истина, без да жонглират с нея
Без да те сочат с пръст, да те критикуват или да те “учат” кое е правилно, кое е красиво.
Странните птици ти дават криле – премахват всички “социални” причини да бъдеш нещо, различно от себе си. Подаряват ти полет. For free.
Странните птици не се “търсят” и “намират” постоянно. Не човъркат несигурно, опитвайки да се наместят в себе си. Приемат се – такива, каквито са, и знаят, че не е нужно да са нищо повече. За да бъдат щастливи или обичани.
Живеят живота, без да го душат
Оставят те и теб да си живееш твоя, без да те душат.
Странните птици развиват потенциала ти – Твоя, Личния. Без напъни. Без контракции. Дават ти усещане за безкрайност. За принадлежност, без условия. Само да си истински.
Повечето от нас приемат по съвършено грешен начин самото усъвършенстване, като постоянно се опитват да заличат нещо от себе си. Уеднаквяват се, придобиват обща характеристика с някой, за когото вярват, че е повече от тях. Че знае по-добре от тях. Че живее “по-правилно” от тях. А често той само по-добре се е преструвал, последвал някога някой друг.
В действителност най-големите хора са свободните да бъдат
Грешни и праведни. Летящи и падащи. Индивидуалистите с различни лица. Някога счупените, днес вдъхновяващи. Защото не всеки може да стане. Не всеки иска. Макар да го твърди.
Странните птици са щастливи с белезите си. Разбивали са сърцето си хиляди пъти, докато то се е отворило. В резултат на това променят живота ти. Намират те, вече намерена, защото си ги пожелал.
Странните птици са били и в ада, и в рая – собствените си, но не живеят никъде за постоянно. Това само ги ограничава. Отварят ти врата към друг свят – нереален за теб, но реален за тях. Без куха суета. Място, където мечтите се сбъдват, защото дръзваш да ги имаш. Държат те здраво за ръката, докато те водят през промяната. Без да стискат. Те никога не стискат.
Странните птици са верни приятели
Губиш ги, само ако в някой сбъркан момент се почувстваш прекалено “голям” и тръгнеш да решаваш “странностите им”. Това ги ранява дълбоко. Прогонва ги. И те повече не се връщат, за да съхранят своята хармония.
Странните птици имат космополитна и гъвкава мисъл. Добронамерени са, дори когато те раняват. Всъщност ти сам се раняваш. Те просто създават светове, които постоянно се менят. Като тях самите. И макар да звучат вятърничави, това са най-смелите и отговорни спътници, които можеш да си пожелаеш. Само не тръгвай да ги правиш удобни за себе си.
Странните птици не крият сърцето си. Не се обясняват за изборите или за истините си и не карат и теб да го правиш. Не са лицемерни в критериите си. Към теб и тях самите. Защото критерият е само един – наличие на същност. Те са единствените, на които им е останала е такава.
Те са единствените, които не са забравили, че без същност, нямаш нищо твое.
Никой си. Дори и ужким да си “някой”. Дори и да ти ръкопляскат. Успехът ти е маска. Животът ти е взет назаем. Съдбата ти е чужда.
Странните птици не са мит или идея. Ние вече рядко се гледаме в очите, но ако ги срещнете, ще ги разпознаете. Свободният човек винаги се усеща по неуловим признак. Дори и с широко затворени очи.
Странните птици трябва да се изучават в училище. В часовете по “Изкуство”. Вече известните и още непознатите. Историята не може да се развива без тях. Те променят “концепцията“ за съществуване. Те променят света.
