В последните дни от януари Перник не е това, което е. Из централните му части бродят страховити древни създания от кожи, рога и пера. Страховито е, някак магическо, тайнствено, зрелищно и древно. Сурва е.
Като във филм се мяркат лица, намазани със сажди. Пушат огньове, вият се хора, обикалят “мечки”, водени от мечкари и каруци, теглени от магарета. Пъплят кокошки и гъски. Стотици мъже, жени и деца, независимо от студа, пресъздават сцени в народни носии. И всичко това е огласяно от тътена и грохота на десетки хиляди звънци, всички в един ритъм. Ръководени от свирките на болюкбашиите – “диригенти” в граовските “филхармонии”.
Фестивалът Сурва
Обичаят Сурва наистина е сред най-древните, съхранени до наши дни не само в България, но и на Балканския полуостров. Той не само не отмира, а се е превърнал в Международен фестивал на маскарадните игри, мащабите на който растат с всяка изминала година. От първото му издание до днес броят на участниците се е увеличил от 800 на 6 хил. души.
Възрастовата граница се е снижила и сред сурвакарите вече има и деца. Затова и заслужено от няколко години Перник е европейска фестивална столица, а обичаят е включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството.
Хората зад маските
Кои са хората зад маските, които правят Сурва възможна? Това са възрастни мъже от околните села, техните синове, а от неотдавна дъщери, внуци, че и правнуци, които всяка година прекарват месеци в трескава подготовка за това събитие. Други са като Камен, с когото разговаряме днес. Млади и съвременни хора, които не са потомствени сурвакари. Те, по един или друг повод, са влезли в съприкосновение с тази традиция и дават всичко от себе си, за да я запазят, че и предадат.
Като Камен
Завършил Ландшафтна архитектура, работи като скулптор, поправя коли, занимава се с приложно изкуство, интересува се от история, играе хоро, понастоящем изучава иконопис. Освен народна музика, слуша Nightwish, Rammstein, Gipsy Kings, Boni M, ЛЮБЭ, чешка и словашка музика. Звучи хаотично, но когато човек си подреди пъзела, всичко си отива на мястото. Защото, за
да си сурвакар
се иска и жизненост, и одухотвореност, пъргавост, сръчност, творчески дух и добро настроение. От Камен ще разберем повече за Сурва и защо все повече млади хора от региона биват въвлечени в това тайнство.
Обичаят Сурва
Камен ни разказва, че обичаят е от незапомнени времена. Някъде от времето на траките, чиито нрави и традиции са асимилирани от славяните, заселили се впоследствие по тези земи. С него сурвакарите изпращат зимата и приветстват пролетта. Същинската Сурва е по селата. Това се случва в нощта на 13-ти и на 14-ти януари (Нова година по стар стил). Тогава на площада се пали обреден огън и сурвакарите скачат край него, за да прогонят злото.
На следващия ден
обикалят къщите за здраве и берекет. По-голямата част от тях са “звънчари”, които дрънкат около къщата, а другата част – “селото” влизат в дома, където пресъздават ритуала “сватба”. Задължителни персонажи в сватбата са булката (играе се от мъж), младоженецът, попът, мечката и мечкарят. Домакините ги нагостяват с пача, вариво, баница, погача, вино и греяна ракия. Всяка група си има болюкбашия. Той е водачът на групата, облечен в костюм на войвода. Негова е ролята да организира всичко и да следи да няма пропусната къща.
Квартал Църква – новаторство в традицията
Болюкбашия е и Камен. Неговата група представя квартал Църква и е първата “градска” сурвакарска група в региона. До този момент всички представители са от селата. За първи път и вместо “сватба”, те правят възстановка на друг старинен ритуал – “сгледа”. При сгледата също се влиза в къщата на домакина. Поводът е младежът, който си е харесал мома от тази къща, да види що за домакиня е бъдещата му избраница. Там той може да свали маската си и да прецени дали девойката шета добре, дали слуша майка си и баща си – качества, ценени по онова време. После пийват по чашка и ако я хареса, след това ще я поиска.
Като за първа година Камен не е очаквал голям интерес от хората в квартала, но в последствие групата им наброява към седемдесет човека – все градски сурвакари. “Доколкото Църква е част от града.” добавя Камен през смях – шега, която само жителите на въпросния квартал могат да схванат. Възстановката на сгледата се представя от сдружение за народни танци Нартан. Те са т.нар. “село”, а останалите са “звънчари”. В състава има и над двайсет деца.
Децата и Сурва
Камен казва, че чрез Сурва иска да заплени децата по традициите и обичаите. Затова е направил четириметрова сурвачка. Затова и им помага в изработването на костюмите и маските. И ги включва във възстановки на обичаи. Защото децата първо виждат, пипват, участват в нещо и тогава започват да проявяват любопитство към него и да искат да разберат още и още.
“Защо ми е такава маската?”, питат и така узнават за културата и бита чрез шевици, орнаменти и символи. “Който каквото ще да казва за съвременните деца, те са умни, любопитни и разбрани”, категоричен е Камен. “С тях се работи лесно. Покрай подготовката за Сурва, те не само опознават обичаите, но и се научават на труд, на общност, на отговорност.”
На едно от по-големите деца Камен е дал задачата да събира парите, които домакините им дават. Други е изпратил като представители на групата на семинар, посветен на Сурва. Всички са взели участие в
благотворителен концерт
в помощ на болно дете, на което също са направили маска. По-големите помагат на по-малките в изработването на маските. Помагат на по-бедните. Със събраните средства тази година ще купят тъпан на младия си тъпанджия – талант, който съвсем случайно е открит точно на тази Сурва. Имат и гайдар. И най-вече имат ентусиазъм, енергия и любов към традицията. И като за капак са млади.
Вижте и още по темата за българските празници
Фолклорът – любов от пръв поглед
Гледам Камен как разпалено ми обяснява за съхранението и разпространението на традициите и се чудя дали е онзи същият, който преди няколко години имаше общо с традициите колкото квантовата физика с плетенето на чорапи. И с нескрито изумление го питам как изобщо му “щукна” тая мисъл да се занимава с подобни дейности. “Всичко тръгна от хорото“, казва той.
Когато за първи път попаднал на репетиция на танцов състав “нещо му трепнало отвътре”. За няма и две години се усъвършенствал и тръгнал по участия. Танцувал е в Български ритми, Приятели чрез танци и Нартан. Оттогава започнал да се интересува от фолклор във всичките му форми. А също и от българската история, да разучава местни хора буквално “по книга” (Крепи се, буцо – Л. Иванчев). Участвал на Сурва в групите на различни села. Заедно с хората от Сдружение Нартан се опитват да предадат всичко това на малките. За Нартан той казва, че са истински пазители на традициите. Хора от различни възрасти и професионални поприща – лекар, учител счетоводител, тенекиджия, обединени от любовта към фолклора.
“Ние даваме началото, после те (малките) ще го продължат и така традициите тук няма да бъдат забравени отново.“
Работилница-мечта
Камен си мечтае да създаде работилница, където децата да бъдат обучавани и подпомагани в изработването на различни предмети от традиционния бит на българина, да правят възстановки на обичаи, да разучават хора. Още не е измислил как ще стане, но не се съмнявам, че ще я направи и му стискам палци.
Сурва е свързващото звено между съвременните традиции и езическата обредност. Затова причините да я харесвам са най-малко две – от патриотично чувство и заради т. нар. колективно несъзнавано. Харесвам я и защото е любопитна и защото е
зрелище за сетивата
Може би заради това завладява и участници и зрители. Които са от всички региони на България, че и от Европа, Азия и Африка. Така че, ако се чудите какво да правите в дните между 27 и 29 януари, наминете до Перник, централната част на града, за да видите, чуете и усетите от магията на Сурва. Няма да съжалявате. Групата на Камен и квартал Църква ще е в събота от 10:30 ч.
Цялата програма на фестивала вижте тук: http://www.surva.org/programa.php
