Свещеният хълм на кръстовете e едно от най-мистериозните места в Литва. Намира се недалеч от град Шяуляй. Изглежда като гробище, но това е само първото впечатление и то е измамно. На това място са натрупани над 50 хил. разпятия, а хората продължават да поставят нови и нови кръстовете с надежда, че това ще им донесе късмет.
Никой не знае кога точно се е появило това поверие, но всяка година тук пристигат хиляди поклонници. Легендите разказват, че някога на хълма е имало манастир. Той обаче потънал под земята и хората забравили за него. След време
дъщерята на местен селянин
се разболяла. Знахарите не могли да ú помогнат и бащата решил да постави кръст на онова място, където според легендите се извисявал манастир. След няколко дни момичето оздравяло. Тръгнала мълва за чудодейната сила на хълма, който лекувал безнадеждно болни. Постепенно всичко наоколо се покрило с кръстове, като символ на здраве и щастие.
Историците имат друга версия. Според тях до покръстването на Литва през XIV век на хълма е имало езическо капище. През вековете мястото, където са извършвани езически обряди, обрасло с католически кръстове. Във времената, когато
Литва е част от Съветския съюз
са правени много опити да се унищожи Свещения хълм, но напразно. Милицията маха кръстовете, но още на другия ден хората донасят нови.
През 1961 г. милицията рине разпятията с булдозери. Тогава са унищожени над 5 хил. екземпляра, като бетонните са заровени в земята, а дървените са изгорени. Съветската власт прави жалки опити да заличи хълма и през 70-те години, но след всяка милиционерска акция, те се увеличават.
Днес на Свещения хълм могат да се видят най-различни кръстове – от огромни дървени, високи няколко метра, до съвсем мънички. Има и уникални, ръчно изработени, с изискана украса, с метални обкови.
52 от кръстовете
са вписани в литовския регистър на културните ценности.
На 7 септември 1993 г. на това място идва и папа Йоан Павел II. Светият отец също носи свой кръст. След този жест на папата славата на хълма се разнася по света.
Прииждат поклонници
от всички кътчета на земното кълбо.
Така е и до ден днешен. Тук идват хора с най-различна религия, всеки със своето кръстче и със своята надежда за щастие и късмет.
