Много е изписано и изговорено за рода на Иисус Христос. Освен него християните почитаме и майка му – Дева Мария. Но колко от вас знаят повече за неговата баба – майката на Богородица – света Анна?
Анна произхожда от знатния Ааронов род, a съпругът ѝ Йоаким от Давидовия. Писанието разказва, че дълги години двамата не можели да имат деца. Мъката ужасно тежала на сърцата на благоверните съпрузи. Освен нея обаче те трябвало ежедневно да понасят и хорския укор, тъй като безплодието по това време се считало за Божие наказание. И никой не проявявал каквото и да било съчувствие за болката им, а по-скоро ги обвинявали в прегрешения пред Бога.
Но Анна и Йоаким не спирали да се молят и да вярват искрено, че
чудото ще се случи и на тях
След много молитви и непоклатима вяра вестта за зачатието на света Анна станала факт. Новината съпрузите научили от най-висш пратеник на Бога – ангел Господен. Въпреки очакванията на двамата родители да имат син, бременната жена родила момиченце. Нарекли го Мария – по заръка на висшите сили.
В този ден света Анна се зарекла пред Бога, че така дълго чаканата рожба ще бъде посветена и отдадена на вярата и службата към Господа. Едва 3-годишна бъдещата Божия майка била отведена в т.нар. Втори Йерусалимски храм. Това е реконструкцията на Йерусалимския храм, разрушен от армията на вавилонския цар Навуходоносор II през 586 г. пр.Хр.
Света Анна се смята за закрилница на семейството
брака, бременните жени, майчинството, вдовиците, девиците и миньорите. За първи път в историята култът към светицата се проявява чак към 6-ти век сл. Хр.. Оттогава датира и първата църква, наречена на нейно име. А Източноправославната църква започва да нарича Анна и Йоаким Свети и праведни богоотци. Римокатолическата църква обаче признава света Анна едва през 13-ти век. Официално тя е канонизирана като светица чак през 19-ти век – през 1854 г.
Днес почитаме бабата на Иисус на 9 декември – когато празнуваме зачатието на света Анна с бъдещата Божия майка, а на 25 юли отбелязваме кончината на светицата. Двата празника са наречени съответно Зимна и Лятна света Анна. Познати са и като Зачатие и Успение на света Анна. Светицата се чества и на 8 и 9 септември, когато е Рождество Богородично.
Зачатие на света Анна – 9 декември
Този празник се свързва най-вече с майчинството. Както това на самата света Анна, така и на всички останали майки. Но и с обръщането на слънцето към пролетта. От този ден нататък денят започва да нараства – колкото просено зърно или скок на тригодишен елен, според поверието. А нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината. По стар стил празникът се е отбелязвал на 22 декември – денят на зимното слънцестоене.
Според обичая на Зимната света Анна жените приготвят и раздават блюда, приготвени от жито и царевица, за да растат посевите по нивите. Вярва се, че на този ден магиите придобиват огромна сила. Затова се извършват различни ритуали за благоденствие, но и срещу черни магии. Пред всяка къща се пали
купчина говежда тор
за да бъдат прогонени на далеч злите сили. В народните традиции тази дата се почита като официален ден на врачките, магьосниците и вещиците.
На Зачатие на света Анна бременните жени и майките не бива да работят и в никакъв случай да не докосват вълна. Ако го направят – рискуват да се разболеят децата им. 9 декември е един от дните в годината, на които гадаем каква ще е тя, като вземем предвид човека прекрачил първи нашия праг. Колкото до младите невести – това е един от дните, в които те гадаят за предстоящата си сватба.
Успение на света Анна – 25 юли
На 25 юли се отбелязва блажената смърт на света Анна или казано на църковен език нейното Успение. В много части на България празникът се смята за официален край на лятото. Според поверието на този ден не бива да се работи нищо. Не трябва да се плете, шие, пере, мие… Изобщо – не трябва да се върши никаква домакинска работа. Ако не се подчинят на забраната бременните майки рискуват живота на бъдещите си наследници или може да си навлекат като последица тежко раждане.
Традицията повелява на Успение на света Анна всички млади девойки и бременни жени да посетят църквата. Иконата на светицата се окичва с цветя и дарове – кърпи, чорапи, ризи, пари. А молитвите са най-вече за здравето на децата. Като на
всеки голям празник
и на този е прието да се палят свещи. Символ на вярата, чистотата и искрената молитва. След службата майките раздават питка за здраве на децата си.
В западните части на страната ни има обичай да се извършват ритуали срещу магьосници и други пратеници на злото. В други части на България пък се извършва специален курбан в чест на света Анна.
И на двата празника – Зимна и Лятна света Анна, имен ден празнуват всички, носещи имената Ана, Анна, Анка, Яна, Анани, Ани, Янко, Яница, Янка, Блага, Добри и техните производни.
