Светът на чудесата – градим го всеки ден

Добри учители по пътя – това е само малка част от чудесата в живота.

Днес приятел, след дълго лечение, ще може да празнува своя имен ден отново, навярно като за първи път.

Един орех в едно далечно село от детството расте и хубавее… А беше фиданка, така крехка, че можех да го обхвана с длан като дете. Сега дава плодове. В много сърца.

Стар български род, именуван Тъпчилещови, чака търпеливо да бъде почетен и зачетен от децата си. И със спомени, и със дела. Защото дела са нужни в този живот.

Една веща жена публикува душата си, поне онази българската ѝ част, та сега цяла България я чете и си спомня. Ей туй е най-важното – спомняме си!

Силата на кърменето успя да прелети километри, за да донесе радост и вяра на една майка в точния час…

Един холандец долетя у нас, мило да ни издума, че всичко, от което се нуждаем, си е тук, ама буквално тук и чака да го видим. И да започнем да работим.

Родното се вика

Здрава приятелска връзка успя да ме извади от унинието и да ми покаже, че спасението наистина дебне, дори в ръцете на непозната жена. И вече съм като из-прана, буквално, що мътна вода излезе… Целият ми минал живот просветля.

Шест жени от Пловдив, валдорфски даскалки по душа, се стъкмихме да ходим на рилобов, ама риби ли ще ловим, друго ли, все още мъдруваме. И докато умувахме, празнична коледна веселба извихме.

Една българска планина наднича понякога през терасата ми, мила и родна. Ама само понякога, когато навън е ясно и студено, за да ми донесе топли летни спомени с дъх на езера и молитва.

Вижте още размисли за чудесата и нуждата от тях

Край Дунава стар роден град хубавее и старее. Хем близък, хем далечен. С най-прекрасните изгреви от родната тераса. Ама на чужда земя.

И вълните~е~е~е. Реката. Тази огромна люлка, наречена море. Да ги слушаш. Тихо, тихо, т~и~х~о~~~~

А приятелите? – и тях да слушаш, без думи, със сърцето си. Да плачем понякога, да се хилим по нощята от щурави спомени. И да вярваме, че сме хем там, хем тук.

Започнах да се уча да превръщам тъгата в радост. По-голяма магия от тази, здраве му кажи… Трудна работа, май почти цял живот отнема.

Добри учители по пътя, това вече е чудо за цял живот. И благодаря, че нашите две малки слънца се срещат с други слънца-учители. Велика сила е това.

А аз за два часа бях Звездааа. Хелоу, драго ми е, Мерил Стрийп, по анцуг и рошава кратуна, дарлинг

Чудесата на сугестопедията бяха мой дар

А за много повече часове бях най-бавният шофьор по отсечката Пловдив – Хаинбоаз – Силистра, ама пък шофирах сама с децата и слава Богу пристигнахме у моето у дома цели и невредими.

Преди това изпратих баба, последната, светла ѝ памет. И после след месеци си купих книгата Баба праща поздрави и се извинява. И сега чета и се смеем заедно.

Още по преди, си тръгнах от работа, поредната. Изтощена и неразбираща защо не се получава, в себе си ли бъркам, в местата ли бъркам, във времето… А по-късно получих дар – ключове за Вулкана.

И е лежерно чудно да знам, че винаги ще има едно

Нещо, дето да те приюти

А изначално като затворя очи виждам едни обърнати дървени табуретки, с краката нагоре, пълни с играчки и храница за изпът. Това е моят детски влак. Пътувам! Мама шета покрай мен, а тати е на работа, ама знам, че някой ден ще ми донесе от Германия онзи прекрасен шоколад, който се казва Кристина. По това време сестрите ми са още горе и като слязат на Земята, ще падне голямо веселие в нашата детска стая.

Годините назад се стопяват и дойде време за Малкия Маказ. Големият чакаше търпеливо.

А после толкова деца се народиха! Канатица се преплете, нова и шарена…

Сега плета шал.

Гледам през прозореца. Откакто правихме ремонт, така и не купих тънки прозрачни пердета и сега Родопите си влизат буквално в хола, всеки ден. А Балкана снежее над тепетата на Стария град. По пътя към планината има едно село, дето си го обичаме. Вазов също го е обичал и затова са го кръстили в негова чест. И то си е там. Живее! Ако не го познаваш – нищо особено. Ако си го опитомил – е топло чудо в сърцето.

Ето, отново пиша, пръстите ми не са забравили

Коледа отмина, Чудото ѝ се роди на Земята и остана сред нас. А днес на Стефановден се затваря венецът на годината. Като се обърна назад, мога да кажа само – Благодаря!

И колко работа ме/ни чакааа!
В това вече няма нищо чудно, нали?

******************************************
Бележка на автора:
Този текст има една особеност, в която едновременно е скрита неговата слабост и неговата сила. Той е твърде личен, пълен с недоизказани асоциации, демек недомлъвки. Някои от тях ще ви говорят чуждо и неразбираемо – и това е голямата слабост на моето писание. Но! Ако заедно успеем да минем отвъд, убедена съм, че именно недоизказаното, недосподеленото, загатнатото ще ви отведе до вашите лични изживяни моменти, ще пробуди недомлъвките на вашия живот…