Българинът със световно признание, който жъне успех в 17 държави, рядко застава пред родните медии. Може би защото смята, че работата му общува с публиката по-добре от самия него. “Писането не е най-силната ми страна”, споменава в имейла си, към който прикачва отговорите за това интервю. Истината е, че Светлин Василев може да пише страшно увлекателно! Убедих се сама тази сутрин, докато кафето ми изстиваше заради пробуждащите и елегантно поднесени мисли на един от най-известните ни илюстратори. Ще се убедите и вие само няколко реда по-надолу.
В тях бих искала да ви припомня, че илюстрациите на Светлин обикалят света, красили са музеи редом до плакатите на Лотрек и графиките на Ешер и са отличавани с държавни награди в Гърция – люлката на цивилизациите, където българинът живее заедно със съпругата си Ада и двете им дъщери. Иначе е завършил живопис в Националната художествена академия (тогава – Висш институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“). Точно там се запознава с Ада. В онези хаотични първи години на демокрацията взимат решението да напуснат страната и избират южната ни съседка, където пък често се местели от град на град.
Днес казва, че има над 22 местожителства зад гърба си. Но работата му по илюстрациите – както за деца, така и за по-пораснали читатели, го отвежда на много повече места. Вместо да ги изброявам, предлагам да се пренесем в тях с помощта на Светлин и нашия тих разговор, този път – с думи. Неговите собствени при това!
Здравейте, Светлин! От Lifebites.bg се радваме на честта да разговаряме с вас. Наша читателка, колежка и приятелка наскоро ни каза: „Трудно бих се сетила за по-красиви илюстрации на Питър Пан от тези на Светлин Василев“. И това ни подсети, че все още не сме срещали читателите си с вас. Къде ви откриваме и над какво работите в момента?
Здравейте, Lifebites.bg! Намирате ме вперил очи в монитора. Зимна вечер е тук, в Атина, децата тъкмо си легнаха, къщата утихна, време за среща с вашите читатели.
Бих искал да отбележа вълнението си от обратната връзка с хора, видели работата ми, и да почуствам живия им интерес към нещата, които правя. Благодарете от мое име на вашата читателка, която ви е обърнала внимание към моите илюстрации!
„Питър Пан“, книгата която споменахте, бе илюстрирана преди доста време, повече от десет години и вече май сме като далечни познати с нея. Бе една от последните ми книги с по-детски характер и това навява приятни спомени. Оттогава насам ме занимават книги за по-пораснали читатели, тематиката ми е доста по-различна и някак по-сериозна: „Едип цар“, „Антигона“, „Шерлок Холмс“ и т.н. Последният проект, по който работя, са двата тома на „Дон Кихот“ в пълния им текст. Занимавам се с него последните две години и краят му едва се вижда.
Какво ви отведе в света на детската илюстрация?
Малко на шега, малко на сериозно започна моята връзка с илюстрацията. Историята е от студентските години в Академията, когато без много да му мисля, се хвърлих през глава в непознати води.
С присъщите на младостта дързост и любопитство открехнах врата към нов и донякъде познат свят, само че този път бях минал от другата страна – на създателите. С годините работа започнах да задълбавам по-сериозно в материята, да търся своя начин на изразяване, своя стил и пътешествието се развива доста интересно.
Кое е най-трудното и кое – най-приятното нещо във вашата работа?
Няма трудни неща, когато се занимаваш с работа, която обичаш, срещаш единствено предизвикателства. Предполагам, че ще ви е любопитно да споделя някои неща, с които се сблъсквам, докато работя. Неща, които обикновено остават скрити от погледа на читателя, като надзъртане в кухнята. Например, в книга от серията „Гръцка митология“ трябваше да изобразя в илюстрация Протеас, древногъцки бог на метаморфозите, който в дадения момент се появява, променяйки външноста си от лъв в мечка, змия, дърво и течаща вода. В ерата на специалните ефекти, с които е залят светът напоследък, имах на разположение един-едничък неподвижен образ, който трябваше да отговаря на всичко това и да се връзва със стила на останалата книга. Отне ми около месец да измисля нещо и досега не съм много сигурен за резултата, но бих предизвикал вашето въображение – как бихте се справили с такъв проблем? В детското издание на „Дон Кихот“ половината от илюстрациите трябваше да отразяват диалозите между двамата главни герои просто поради огромната част от текста, която заемат. След като изцедих до капка всичко, което ми хрумваше по темата и се справих някак, сега – десет години по-късно, имам съвсем същия проблем и като допълнение не бих искал, а и не би трябвало да се повтарям…
Приятните неща са в доста по-дълъг списък. От гледна точка на местоработата, целият ми малък професионален свят се събира на няколко квадратни метра до прозореца, но може и ме отвежда на
странни и чудни места без визи и билети
Сроковете: времето да се занимавам с някой проект е предостатъчно да развия връзка с героите си и не чак толкова много, че да си омръзнем. Публиката, възможно най-добрата и отворена за света и предизвикателствата: децата. Всъщност, голям бонус в тази професия е, че да си малко повече дете се смята за плюс.
Вие самият имате ли любима детска приказка?
Обичам много литературата. Като малък си бях книжен плъх и четях много и с удоволствие. С годините житейски опит бих искал да кажа, че тогава са ми харесвали книги като „Малкият принц“, но май по-честно е да споделя влечението си към тези за индианци. Сега допирът ми с детската литература е по-скоро професионален, с изключение на моментите, в които чета на децата си. Харесват ми класическите автори на приказки като Андерсен, Уайлд, Пушкин, Родари, братя Грим, както и много от съвременните автори. Приятелка от Кукления театър ми чете вълшебни пиеси от Валери Петров. Как да си допаднеш само с една или няколко от тях – ощетяваш и приказките, и себе си!
Много бих искал да използвам възможноста и да споделя един интересен феномен. Като баща на две момичета ми прави огромно впечатление колко пасивна роля се отрежда на героините в повечето детски приказки. Действията им се ограничават до слугуване, домакинстване, очакването на принца върху белия кон и сватбата. Монотонно, еднотипно и досадно. Пипи Дългото чорапче е може би единствената наистина жива и активна героиня – пример за момичета. Намирам я за един от най-интересните и живи образи, които са били описвани в детска книга, но пък може би се влияя от факта, че си има Вила Вилекула, кон, маймунка, чанта, пълна със златни парички и да не споменаваме, че може да надвие когото си пожелае! Като се замисля, май повече ѝ завиждам, отколкото да бих искал да я илюстрирам.
Ако все пак трябва да избирам, може би класиките „Алиса“ или „Гъливер“ са някаква цел, но това е по-скоро начин да изпитам възможностите си в диалог с другите, илюстрирали тези книги.
Интерес към работите ви има в цял свят, ваши картини и илюстрации са красили световноизвестни музеи, но доколкото разбирам, поне от по-стари публикации в български медии, в България интересът например към „Дон Кихот“ с вашите илюстрации, които пожънаха успех в Гърция и Испания, не е довел до издаването ѝ за родната публика. Как може да се обясни този парадокс? Липсва публика и култура у нас за такова изкуство, или е въпрос на някакво друго ниво на организация, което ощетява публиката от досега ѝ до ваши творби?
Истина е, че работите ми се радват на интерес от много места по света. Нескромно и гордо ще споделя че, книги които съм илюстрирал, се разпространяват вече
в 17 държави
между които Испания, Франция, САЩ, Канада, Мексико, Корея, Тайван и т.н. Странното в тази история е, че всъщност аз самият не съм голям любител на пътешествията. Снова обикновенно между България и Гърция и ми е много интересно как илюстрациите ми намират сами своя път по останалия свят. В резултат на това получавам имейли от много места, за които не съм и чувал. Пращат ги хора, които или се интересуват от нещо конкретно, или просто пишат, за да споменат, че нещо им е харесало. Намирам го за много мило.
Въпросът за културата и нивото на публиката малко излиза от възможностите ми да отговоря. Лично аз не вярвам, че човек, който си купува книги, освен за декорация имам предвид, е човек с ниска култура. Прекалено много други носители на информация и развлечение биха могли да ги заместят в днешни дни. Книгите имат начина да просветляват умовете на хората, с които влизат в допир, дори тези, за чиито качества може да се спори. Вярвам, че в дългосрочен план книгата надделява.
Колкото за илюстрираните от мен, бих искал да се възприемат като покана за тих разговор – без думи. Намирам за много по-стойностно този, който протяга ръка към тях, да го направи от някакъв свой вътрешен порив и любопитсво, отколкото поради факта, че другаде жънат някакъв успех.
А въпроса “Защо не са издавани в България?” по-резонно би било да зададете на някой издател.
Може ли човек, талантлив илюстратор като вас, да се издържа само с това призвание – било то в Гърция, или където и да е по света?
Определям се за професионалист, и от желанието си, и от факта, че основно се издържам от илюстрация. Засега успявам и изгледите са оптимистични. В тези трудни времена ми се налага дори да отклонявам сериозни поръчки поради липсата на време.
Илюстрирал сте някои от най-великите или легендарни истории, като тези за Моби Дик, за Ромео и Жулиета, Дон Кихот, Питър Пан и някои други вече споменахме… Как подхождате към различните образи, за да им придадете „плът и кръв“?
Човекът е основно начало на всичко, което правя. Намирам го за неспирен извор на вдъхновение. Търсенията ми се въртят главно около това. При създаването на характерите си следвам основно два метода. Единият е скици с развиване на характеристики, които увеличават изразността на героя. Създавам поредица от образи, от много гротескни до съвсем ежедневни, за да намеря точната мярка на деформация.
Другият е наблюдение. Вглеждам се в лица на хора, мъча се да открия онези черти, които прилягат на даден герой, изразителност, която да му пасва, и се стремя да разкрия в какво се таи тя. Накрая пак се връщам към доработването в скици. Докато илюстрирам, разчитам изцяло на фантазията и на зрителната си памет и не използвам модели или снимки. Причината е много простичка – биха се получили неравни по сила и изразителност илюстрации. Също така, когато имам възможност, се старая да придам и малко повече театралност на героите си, която естествената анатомия не позволява.
Случвало ли ви се е филмов образ от съвременното кино, рисуван и от вас, да ви разочарова с неубедително пресъздаване или обратното? И следите ли киното и други визуални изкуства от такъв ъгъл всъщност?
Естествено, гледам какво прави и останалият свят по-темите, които ме вълнуват и по които работя. Определено ми харесват филмите на Тери Гилиъм. Илюстративният му подход ми допада много и намирам опита му да направи филм за Дон Кихот за много впечатляващ. За съжаление, не му се е получило, филмирането е било прекъснато, но се получи интересен урок за всички останали.
Като се замисля, правят се наистина великолепни неща. Е, и някои не чак толкова, но такъв е животът. Ще спомена и един филм по книга, която не съм илюстрирал, но ме впечатли много. „Където бродят дивите неща“ на Морис Сендак – много, много интересна детска книга сама по себе си, бе сниман преди няколко години и филмът според мен е естетическа наслада.
Роден сте в Русе, учил сте в Пловдив и София, сега живеете в Гърция, вече 19 години. Достатъчно време ли е, за да се чувствате у дома си?
Всъщност и в Гърция не съм се спирал. Първите 12 години със съпругата ми се местехме поне веднъж годишно в различен град и като добавя ученическите и студентските години, съм сменил повече от 22 местожителства. Напоследък сме се кротнали, но изводът от всичко това е, че домът е там, където са хората, които обичаш.
Изпитвал ли сте носталгия през тези години?
“Носталгия” не е точната дума, но бих искал да имам наблизо всички, които са ми близки и приятели. Това обаче с годините става ужасно трудно!
Какво според вас е бъдещето на детската илюстрация?
Малко по-разнообразно, отколкото досега. Има множество нови начини да се създават книги за деца. Апликации и електронни издания ще навлизат все повече и повече в живота на бъдещите малчугани и ще се надпреварват с класическата хартиена книга за вниманието им. Илюстрацията ще се намества и тя и ще трябва да се нагоди наедно с новите форми на подвижни образи, все пак някой ще трябва да създава тези нови образи. Така че, мисля си, че всичко ще е наред.
Още илюстрации, дело на Светлин, можете да разгледате в галерията по-долу:
