“Действителността е по-силна от измислицата.” Това обича да казва писателят Светослав Минков (1902-1966), наричан Бащата на българската фантастика. И като потвърждение на тази максима, през февруари 2016 г. архивът на Минков “изплува” в популярен сайт за онлайн търгове и беше купен от варненеца Николай Цаневски за 2,66 лева.
“Разглеждайки обяви в сайт за онлайн търгове, попаднах на купчина писма, снимки и пликове. Началната цена беше 1 стотинка и аз спечелих търга за 2,66 лв. Когато получих закупеното от мен разбрах, че това е архив на писателя Светослав Минков, в който имаше и богата кореспонденция с художника Жорж Папазов“, обяснява Цаневски. Според разказа на продавача, архивът първоначално е закупен от софийския битак от човек, който вадел купища документи от чували.
В изплувалия архив има десетки писма и документи и
повече от 12 фотографии на Светослав Минков
някои от които непубликувани досега. Преобладават единичните портрети на Минков, но на една от снимките писателят е заедно с група приятели и Цаневски допуска, че това може да е литературният кръг Стрелец, в който Минков членува в периода 1925-1927 г.
В кореспонденцията до Минков преобладават писма от съветски издатели и преводачи. Те са около двадесетина, предимно от 50-те и 60-те, и в тях се дискутират най-вече подробности около чуждестранните издания на писателя.
Има също така пощенски пликове от Финландия, Великобритания и Франция. Самите писма в тях обаче липсват. Запазено е едно-единствено от 1939 г., изпратено от
шведския философ и писател Ханс Руин
В него той информира Минков, че по Нова година в Хелзинки е било -28 градуса.
Минков и Руин се запознават през септември 1936 г. на борда на кораба Кампана, с който се връщат от пътуване до Южна Америка – “тропическата полудевствена земя на бананите, на змиите и на авантюристите”.
Вижте още… какво казва внукът на писателя за историята с архива на своя дядо
Една от най-интригуващите части от новооткрития архив на Светослав Минков е колекция от повече от тридесет писма, изпратени
до писателя от известния български художник Жорж Папазов
в периода 1958-1965. Повечето от тях са пуснати от Ванс – френското село, в което Папазов живее в последните години от живота си и в което умира през 1972 г.
За съжаление, от писмата на Папазов до Минков са останали само пликовете, съдържанието им, незнайно защо, липсва.
“Все пак от един плик се изсипа едно тънко писмо от Папазов, от което става ясно, че с Минков са били доста добри приятели и често са имали разпивки “с мезета и люти чушки”
– обяснява Николай Цаневски. Другото писмо е написано на френски до Йорданка Минкова и според Цаневски от него “лъха студенина и няма и помен от разпивките “с мезета и люти чушки”.
“Набива се на очи, че след 1959 г. Папазов започва да пише Bulgarie в кавички на почти всички пликове. Завинаги напусналият България през 1936 г., неразбран и обиден модернист Папазов, влага ли нещо съзнателно в това?”, пита риторично Николай Цаневски.
В сайта за търгове се продава и паспортът на Светослав Минков от 1940 г., с който той пътува извън България, но Николай Цаневски не успява да го купи.
Вижте още… Кирил Василев – българинът, който нарисува Хари Труман
Първото нещо, което варненецът прави, когато получава архива, е да прочете всички писма и да ги подреди по години.
“Също така изчетох всичко за Минков и Папазов в интернет, понеже само бях чувал за тях. След като се порадвах на архива известно време, ми стана ясно, че е добре той да се предаде на специалисти-изследователи на творчеството на Светослав Минков и Жорж Папазов, за работата на които ще е най-полезен”, казва Цаневски.
Така той се свързва с Румяна Пенчева, автор на последната издадена книга за Светослав Минков.
“Тя искрено се зарадва на откритието. Според нея
няма друг архив на писателя
и този, макар и доста разграбен набор от писма и снимки, е единственият наличен засега. В него няма никакви сензационни открития за Минков, но ще е полезен за специалистите на документалното изследване на живота му. Изследователят на творчеството на Жорж Папазов, проф. Андрей Наков, който подготвя в Париж нова задълбочена студия за художника, също прояви жив интерес към писмата. Съжали обаче, че са останали само пликовете”, обяснява Цаневски и признава, че е направил най-грешното, което може да бъде сторено с един архив.
“Правилото е един архив никога да не се разделя след като е събран един път. В случая обаче архивът засяга две известни личности и това бе фатално за съдбата му. Разделих го на две, като по-голяма част от него дарих на Националния литературен музей, където работи Румяна Пенчева и чийто ентусиазъм бе определящ за решението ми. Другата част, съдържаща пликовете, собственоръчно надписани от Жорж Папазов засега остават у мен. Идеята е да участват в изложба с картини на художника”, обяснява Цаневски.
След като купува архива на Светослав Минков онлайн, миналата седмица Цаневски отива до софийския битак, откъдето купува
друг архив с над 150 писма
от времето на Вълко Червенков, писани от военен и съпругата му.
“От няколкото, които прочетох се вижда, че са толкова интересни, колкото и роман, и то истински! Предполагам че тези документи достигат до битака или след почистване на къщи, или просто са извадени от кофите за смет. Преди година, случайно намерих до кофите за смет цял кашон с документи на варненски корабен инженер, учил в Чехословакия и Германия през 20-те години и завърнал се да работи в България. Не мога да си обясня как някой може да се изхвърли дипломите на дядо си?! Понякога наследниците на заслужили хора, остават много по-ниско от предшествениците си”, казва Цаневски.
Кой е Светослав Минков?
Роден е на 17 февруари, 1902 г. в Радомир, в семейство на военни. Баща му, както и двамата му братя, служат в армията. Литературният талант на Минков намира израз на страниците на сп. Българан, чийто редактор по онова време е Христо Смирненски.
В него Минков публикува стихотворения, есета, различни разкази в сферата на диаболизма, който по онова време е модерно течение в българската литература. През 1922 г. Минков, който е едва 20-годишен, става един от основателите на
първото в света издателство за фантастична литература
– наречено Аргус.
Освен като писател, Минков се изявява и като преводач на Андерсеновите приказки, романите на Густав Майринк Голем (1926) и Белият доминиканец (1930), както и на Хиляда и една нощ (1957), Приказки на Шехеразада (1959) и др.
Сред по-известните му произведения са Дамата с рентгеновите очи (1934), Разкази в таралежова кожа (1936), Мадрид гори (1936), Гост (1938), Другата Америка (1938), Японската литература (1941), Маймунска младост (1942) и др.
Иван Минков (1893-1925), братът на Светослав Минков, е един от организаторите на атентата в църквата Света Неделя през 1925 г. Самоубива се малко след атентата, когато е обграден от полицията в квартира на улица Искър № 60 в София.
Иван Минков също така е композитор на мелодията на траурния химн Покойници, вий в други полк минахте по стихотворението на Иван Вазов Новото гробище над Сливница.
След 9-ти септември
Светослав Минков е подложен на редица унижения
Той е назначен за коректор във в. Работническо дело.
Насилен е да влезе в БКП и Съюза на българските писатели, където си прави самокритика за деянията преди 1944 г., за които е порицан. На комунистите не се нрави и факта, че Минков служи в българската легация в Япония, която е част от Тристранния пакт по време на Втората световна война.
Писателят служи като културен аташе в първата българска легация в Токио от юни, 1942-ра до ноември, 1943 г. след което се завръща по собствено желание в България. Доста изчерпателна информация, както и снимки от този период на българо-японските дипломатически отношения, могат да бъдат открити на блога на сайта Стара София.
Минков също така посещава Германия в състава на писателска делегация по линия на Немския културен институт в България по покана на министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс. Този факт в биографията му също ще окаже влияние по-късно, когато е
заклеймен като “буржоазен автор”:
“При арести и обиски звънецът на входната врата звъни някак особено. Настойчиво и продължително. Тъй звънеше някога, тъй прозвъня и в оная ранна лятна утрин, когато двама оперативни работници от Държавна сигурност дойдоха у дома и обискираха грижливо стаята ми.”
Откъсът по-горе e от антикултовския разказ Човекът с опашка, който Светослав Минков написва десетина години преди смъртта си и който в известен смисъл се оказва пророчески.
Според Румяна Пенчева, автор на книгата Светослав Минков: Строго поверително, след смъртта на Минков на 22 ноември 1966 г., в дома му на ул. Вишнева 16, в столичния квартал Лозенец идват служители на Държавна сигурност. Те изземат доста документи и ръкописи от кабинета му.
Внукът на Минков, който носи неговото име, предполага, че сред тях е и коресподенцията на дядо му с
писатели като Стефан Цвайг, Карел Чапек и Густав Майринк
Днес тя най-вероятно е безвъзвратно изгубена.
През ноември 2016 г. се навършат 50 години от смъртта на Светослав Минков. По ирония на съдбата, макар той отдавна да е признат за един от най-изтъкнатите писатели и преводачи у нас, в София – градът, в който той живее, твори и умира, все още няма улица с неговото име…
