През 1932, доста преди появата на интернет, ерата на масовите комуникации и вирусните видеа, един американски паяк става световно известен.
На 20 ноември, 1932 г. 6-годишната Луиз Томпсън забелязва малка черна точка, която се движи по циферблата на будилника ú. Когато се вглежда по-отблизо Луиз забелязва, че това е паяк, затворен между циферблата и стъклото на будилника. Насекомото се опитва да изплете мрежа между двете стрелки на часовника, но това е невъзможно заради движението на стрелките. Този факт не отказва упоритото насекомо и то прави нови и нови опити, които продължават с дни.
На 7 декември домът на Томпсънови е посетен от репортер от местния вестник, който решава да намери отговора на два въпроса –
как паякът, затворен в часовника оцелява без храна и как преди всичко се е озовал в него
Историята за паяка е разпространена от информационната агенция Асошиейтед Прес и скоро медиите в целия свят започват да публикуват статии за насекомото.
На 9 декември Харолд Мадисън, директор на Природонаучния музей в Кливланд предлага теорията, че паякът се храни с други себеподобни, които се крият в часовника. Канибалската нотка в историята я прави още по-сензационна в очите на медиите, които излизат с нова серия от публикации по темата.
Междувременно часовникът и осмокракият му пленник са изпратени в Университета на Акрън, Охайо за изследване, където зоологът Уолтър Чарлз Краац на свой ред се опитва да разгадае
мистерията на паяка
Краац изследва циферблата на часовника през микроскоп и забелязва яйца на паяк по него, което го кара да изкаже хипотезата, че паякът яде собственото си потомство. Или обратното – че потомството на паяка е изяло него.
Медийната истерия около съдбата на паяка се разраства до небивали размери и Природозащитното дружество в Акрън дава една седмица ултиматум на учените да разгадаят загадката на паяка или да го освободят от плен.
Сирил Томпсън, който е собственик на часовника, очевидно надявайки се да не бъде заклеймен като мъчител на паяци казва, че е готов да подари свободата на насекомото, но това би означавало да бъде разглобен целият часовник. Това така и не се случва, защото паякът умира на 13 декември, 1932 г.
Негови “некролози” са публикувани в множество вестници в Америка и по света. В тях се посочва, че макар паякът да не успява да изплете мрежа между двете стрелки, е умрял героично и възтържествувайки над часовника, който в края на краищата е трябвало да бъде разглобен, за да бъде извадено тялото му от него.
В следващия един месец пресата продължава да се вълнува от героичната кончина на паяка и статии за него излизат чак в Китай. Американският поет Джон А. Туомли от Рочестър, Ню Йорк пък му посвещава стихотворение.
Разбира се, резонният въпрос е с какво едно осмокрако насекомо, на което дори не е дадено име, успява да завладее умовете на Америка и света?
Истината е проста
– битката на паяка със стрелките на часовника има елементи на класическа басня и удивително прилича на легендата за шотландския крал Роберт I Брус.
Според преданието, през 1306 г. Роберт I Брус наблюдавал как един паяк плете своята паяжина. Така кралят получил безценен урок по търпение и постоянство, които по-късно използвал, за да стигне до победоносната битка при Банокбърн през 1314 г. и да отвоюва кралството си. По подобен начин паякът от часовника през 1932 г. се превръща в метафора на универсалната битка срещу хода на времето и ежедневните трудности и то във време на едно от най-големите изпитания за американците – Голямата депресия.
