Тя е страшно зареждащ и изключително активен човек. Светът ѝ е голям колкото няколко вселени. За нея суингът е естествен антидепресант, стил и забава.
Петра Денчева разказва за тази необятна култура, джентаментализма, умението да следваш и… какво е да се изгубиш в танци отпреди век, за да намериш усмивката си отново.
Представи се.
Казвам се Петра и обичам да пиша. Пиша откакто се помня – започнах с пастели по стените на детската стая, а през последните 11 години дори получавам пари за това. Междувременно изкарах две дипломи – по журналистика и по продуцентство в Софийския университет и минах през школата на политическия отдел във вестник 168 часа, където се задържах близо пет години.
В момента съм зам.-главен редактор на списание ELLE и онова, което няма да разберете от визитката ми, ще го видите забодено на стената до бюрото ми – луда съм на тема сърф (а покрай него се вълнувам и от други борд спортове). През последната година обаче двата ми крака са стъпвали по-често на дансинга, отколкото на дъската. Вина за това имат всички, замесени в софийската swing dance култура, а също и шарените стени в залата за танци (защото, както вече стана ясно, белите не са ми по вкуса)!
Как и кога откри света на суинг танците?
Беше миналия септември, в един много потискащ период. Излязохме с приятелки и от заведение на заведение стигнахме до някакво тематично суинг парти. Още от входната врата усетих, че сме прекрачили в
друго измерение – топло, дружелюбно, елегантно и много креативно!
Хората танцуваха по двойки на фона на енергична музика. Бяха облечени в ретро стила на 30-те и 40-те години, времето на големите холивудски звезди, на френските „луди години“, на следвоенната надежда за промяна.
Как реши, че са твоето “нещо”?
Всичко на онова първо парти ми се стори невероятно забавно и за по-малко от час бях сигурна, че съм открила моя естествен антидепресант. Седмица или две по-късно вече бях в залата за танци на Fresh Swing Dance, на които попаднах с малко ровене в интернет.
Защо точно суинг, а не салса или акробатика?
Ходя и на фитнес, танцувала съм преди и състезателни танци, пробвала съм аеробика, пилатес, плуване. Занимавам се също с екстремни спортове. Но суингът е съвсем друго нещо, дори не мога да го сравня с останалите занимания, които човек прави за поддържане на някаква форма.
Тези танци са заредени с нещо, специфично само за тях. Сякаш имат душа
Някакъв дух, който носи най-хубавото от миналото и разтяга физиономията ти в усмивка, понякога и без да се усетиш. Имах нужда от такава енергия към онзи момент.
В последствие установих, че много други неща, свързани със суинга, лепват като ръкавица на моя начин на живот. Музиката, която ме кара да се чувствам все едно всеки ден е Коледа. Винтидж модата – перлите, перата, пайетите, яркото червило, атрибути, които са изключени отдавна от ежедневния ни стил и които сега ми е забавно да добавям в премерени дози към моя собствен. Закачките в хореографиите, отношенията лидер (обикновено това е мъжът в двойката) и фолоуър (от английското follow, следвам), представянето на всичко научено на сцената или на дансинга на някое тематично парти. Поканата за танц и кавалерското поведение, характерно за тези партита – с една приятелка го нарекохме „джентаментализъм“, съчетание от нужните дози джентълменство и манталитет. Всичко това е една необятна култура, от която ми харесва да съм част.
Колко често танцуваш?
Обикновено два пъти в седмицата. Преди участия сме се събирали и по-често. Напоследък съм заета и с други неща, затова се появявам в залата доста рядко.
Как се чувстваш след тренировка?
Мисля, че най-силният ефект от суинга е по време на самата тренировка. Моментите, в които се опитваш да научиш нова комбинация от стъпки и си виждаш нахилената физиономия в огледалата – или защото се получава, или защото не се получава и изглеждаш смешно. Моментите, в които с партньора се движите като двойка или в които цялата група правите нещата в синхрон. Моментите с шегите – а при нас те са много и продължават и след тренировките, когато сядаме в близката пицария, за да се видим още малко.
Промениха ли танците нещо в живота ти?
Не знам, но със сигурност ми помогнаха да не си губя усмивката. Мисля, че тя е типична за всеки, който танцува суинг. Помогнаха ми и да се науча да следвам. А това е важно за много жени като мен, които са свикнали да се справят сами с живота, да поемат повече, отколкото трябва да свършат. Да избързват пред „каруцата“ и да „орат“ за двама – без значение дали им се е наложило, или са си го поставили за цел.
Танците помагат да си припомним какво е някой друг да помисли вместо нас
Какъв ще е следващият ход, следващата стъпка? Няма нужда да знаем, трябва само да сме тук – в песента, в този момент, и да сме отворени за сигналите, които ще ни подаде партньорът. Определен сигнал задвижва конкретна стъпка, която трябва да направим. И танцът няма да се получи, докато не се научим да оставяме контрола на другия. Да не мислим вместо него, а да го следваме.
Какви хора срещна в залата за суинг?
Много различни – и като възраст, и като професии, и като характери. Повечето са с висше образование и работят, което е показателно за нивото и културата на тези хора. Има много IT-специалисти, останалите са от сферата на архитектурата, правосъдието, графичния дизайн, здравеопазването. Има и такива, които са още студенти.
Пъстро е
Събирали сме се да си рисуваме ръчно кецове за участия, ходили сме на хижи, танцови семинари, партита в други градове. Самите ни инструктори – Даниела и Теодор, са с разнопосочни интереси. Научиха ме например как да се справям с болно гърло или травма с помощта на су-джок (терапия с точков масаж на дланите и стъпалата), говорим си понякога за шиацу масажи, рейки, human design…
Какво би те спряло да продължиш да танцуваш?
Както се видя, за кратко може да ме спре единствено липсата на време. В един период беше и разочарованието от отделни хора – от това, че не са като мен, че ги мотивират различни неща, че гонят други цели. Чудех се какъв синхрон съм виждала в групата. После надраснах това очакване и се примирих, че красотата на този свят е тъкмо в пъстротата му.
Разбрах, че танците ще са в мен, независимо от разочарованията
След една манипулация преди време стана ясно, че дори и под упойка сънувам танци. А когато дълго време не съм ходила в залата, гледам клипчета с танци в интернет. Инструкторката казва, че и това е танцуване. Разказа история, действителен експеримент, в която спортисти били разделени на групи и с най-добри постижения се оказала онази група, в която спортистите били тренирали наум, само с въображението си.
Къде може да потанцувате и вие? Проверете Fresh Swing Dance
Вижте още
