Те изглеждат като участници в пъстър карнавал. Но под смешните на вид ренесансови одежди се крият професионални и безмилостни охранители. Едни от най-добре подготвените в света. Защото пазят не кого да е, а Светия отец. Папата. Те са бойците от Швейцарската гвардия.
На сайта на гвардията пише, че рядко може да се види такова сливане на модерност и традиция, както при швейцарския корпус във Ватикана. От 500 години мисията им е една и съща – да охраняват папата и неговия дом. Това, което се променя, са средствата и стратегиите, гардовете и средата, в която се изпълнява тази мисия. Швейцарските гвардейци ще се отзоват винаги, когато бъдат призовани, дори с цената на собствения си живот.
Съставляват най-малката армия в света
Те са точно 108 души. Командирът, петима офицери, двама барабанчици и 100 алебардисти. Охраняват входовете на Апостолическия дворец. Почетна стража са на литургиите на папата в базиликата Свети Петър, на аудиенциите на площада, при визитите на официални лица.
Те са още армията, която е водила битки, но никога война. И макар да са стопроцентови швейцарци, по същество военни, те нямат нищо общо с истинската швейцарска армия. Те са армия на папата.
Официалният език на Швейцарската гвардия е немският. Причината – жителите на кантоните, в които се говорят италиански и френски език, нямат езикова бариера и така верността и лоялността им могат да бъдат поставени на изпитание.
ИСТОРИЯТА
В началото на 16 век тогавашният папа Юлий II решава да създаде своя собствена войска, чиято основна цел е да защитава папската институция. След като прави обстойно проучване, решава да се спре на швейцарските войници. По това време страната им е много бедна и за да се изхранват, мнозина заминават като наемници в охраната на чужди кралски дворове и като бойци в чужди армии. Бързо стават едни от най-прочутите воини в Европа. Дисциплинирани, лоялни, с революционни похвати във воденето на битки, изключително умели бойци. А и не така “изнежени души” като италианците, по думите на тогавашния папа.
Времената тогава са доста размирни. Чести граждански войни, поръчкови убийства и постоянни заплахи съпътстват живота на високопоставените личности. Папата не прави изключение. И в реда на нещата е да се замисли за охраната си.
На 22 януари 1506 г. избраните от папа Юлий II швейцарци пристигат на първия си прием във Ватикана. Точно 150 бойци. Така е поставено началото на една от най-прочутите армии в света. Малко преди кончината си същият този папа казва за швейцарските си охранители, че и те, и последователите им ще останат завинаги верни на папите – до смърт.
И се оказва безпощадно прав
Съвсем скоро думите на папата-основател на Швейцарската гвардия, ще получат първото си и най-сериозно потвърждение. Наследникът на Юлий II – Климент VII влиза в остри противоречия с императора на Свещената Римска империя Карл V. Конфронтират се дотолкова, че императорът решава да нападне Рим. Свиква мощна войска, съставена от испански наемници. И на 6 май 1527 г. влизат и опустошават Вечния град.
Не са жалени нито църкви, нито светини. Над 45 000 жители на града са убити или изселени, а само върху олтара на базиликата Свети Петър намират смъртта си около 2000. Охранявайки папата, загива почти цялата Швейцарска гвардия – 147 войници. Едва 42 оцеляват, спасявайки Светия отец в крепостта Сан Анджело. Оттогава
6 май е приет за ден на Швейцарската гвардия
Почитат се загиналите гвардейци, а новопостъпилите полагат клетва. Поставят лява ръка на знамето на гвардията и вдигат три пръста на дясната ръка като символ на вярата в Светата Троица. Това става в присъствието на всички висши сановници от Ватикана, на високопоставени личности и военни от Швейцария и пред роднините и приятелите на новобранците.
През 1801 г. се създава Знатната гвардия, а през 1850 г. – Гвардия Палатина – още две военни формирования, чиято цел е охраната на папата. Но през 1970 г. папа Павел VI закрива всички, освен корпуса на швейцарците. И така Швейцарската гвардия остава единствената, оцеляла през вековете папска армия.
ИЗИСКВАНИЯТА
Условията, за да стане един мъж гвардеец (както са подредени на официалния уебсайт на Швейцарската гвардия) са да е:
– Католик.
– Швейцарски гражданин.
– В добро здраве.
– С безукорна репутация.
– Да е завършил военно обучение в швейцарската армия.
– Да е завършил специално обучение за гвардеец.
– Мъж – жени не се допускат
– Ерген. Дава се разрешение да се ожени, след като охранителят навърши 25-годишна възраст, ако е завършил три години служба и се врече за нови три. Трябва и да е достигнал определен ранг в йерархията.
– Да е на възраст под 30 години. Опитът показва, че по-възрастните гвардейци се интегрират по-трудно, затова насърчават кандидатите да се ориентират по-рано. В редки случаи се допуска завръщане в гвардията на бивши нейни гардове, които са по-възрастни.
Освен това се знае, че кандидатите трябва да изглеждат добре и да са с ръст не по-малко от 174 см. Службата продължава между 2 и 25 години. Веднъж станал гвардеец обаче, мъжът си остава такъв до края на живота, макар и в запас. А градът, дал най-много командири на Швейцарската гвардия, е Люцерн в централната част на Швейцария.
СЛУЖБАТА
Гвардейците са изключително добре подготвени охранители. Голяма част от времето им преминава в стрелба, различни обучения и курсове по самоотбрана. Освен това много от тях играят футбол или свирят в духовия оркестър.
Униформите им са сред най-тежките военни облекла в света в момента. Тежат близо 4 кг и се състоят от 154 различни елемента. За направата им отиват десетки часове ръчен труд. Първоначалният дизайн е бил направен от Микеланджело, но това, което ни е познато днес, е дело на един от бившите командири на гвардията от началото на 20 век.
Въоръжението на Швейцарската гвардия е атрактивно на вид и освен спазване на традицията, цели показване пред туристите. Гвардейците носят сабя, палка, специално копие, алебарда или рапира (за офицерите), меч на вълни. Това обаче е само показната част. В действителност те са въоръжени доста сериозно с автоматично огнестрелно оръжие, разполагат още с лютив спрей и газови гранати. Те са наистина опитни и безмилостни – перфектно подготвени охранители.
СКАНДАЛИ
Въпреки безукорния си имидж обаче, институцията им не е подмината от скандали. През 1998 г. млад гвардеец убива новоизбрания командир на гвардията заедно със съпругата му и след това се самоубива. Съмненията тогава са за хомосексуална връзка между двамата.
През 2014 г. пък друг швейцарски гвардеец реши да проговори пред родните си медии. Разкри, че Ватиканът е същински гей-рай, а той самият не веднъж е ставал обект на намеци и опити за сексуално посегателство. Обясни, че още с постъпването си на служба там е започнал да получава откровени сексуални предложения от високопоставени свещеници. Епископи и кардинали редовно го канели на гости, на обяди и вечери, оставяли му личните си координати за връзка. Веднъж дори бил безсрамно опипан.
Въпросният гвардеец, чието име медиите скриха, разкри още, че това е единственият начин да се расте в йерархията и на самата гвардия – чрез служба на високопоставените кардинали, от чието решение зависи кариерното израстване. В същото време, той остана верен на папата и го защити с обяснението, че обикновено той нямал представа за тези неща. Дори да знаел, не можел да се противопостави. Въпросният гвардеец е бил служител на Ватикана в края на понтификата на Йоан Павел Втори до началото на този на папа Франциск.
Скандалите обаче не могат да се отразят на бойния дух, готовността за саможертва и добрата подготовка на папската охрана. И точно затова тя винаги е оцелявала и ще продължи да ни радва с цветните си костюми и в бъдеще.
