ТАГ: Силвия Джейкъб

Един въпрос го измъчваше всеки ден – кое тежеше повече – премълчаните думи или болезнените, изречени истини? В един кратък миг, когато в изблик на ярост казваше това, което мисли,...

Едно малко дете разстилаше пътека към мечтите си. Малка и тясна пътечка, но беше негова. Бе истинска. Но колкото повече растеше детето, толкова повече някой го издърпваше от нея....

Обява: „За всички, които искат да променят живота си, среща на морска гара точно в дванадесет в полунощ. Очаква ви незабравимо пътешествие с яхта. Това е нощта на чудесата елате и...

Срещнали се двама приятели, които не се били виждали дълги години. Пазели само хубави спомени един за друг, но единият вече не бил същия като преди. Сякаш сърцето му...

Замислил се един човек - колко много мъка има по света. Не проумявал защо едни живеят в изобилие, а други умират от глад. Натъжил се, че нямало как сам...

Един човек постоянно обещавал на хората какво ли не. На всеки, който го помолел за нещо, давал дума, че ще помогне. После обаче го домързявало и бързо забравял за...

Славел се един човек като много честен. Нито лоша дума се чувала от устата му, нито в някакво провинение някой можел да го обвини. Но понеже хората са свикнали...

Някога отдавна Доверието и Лъжата били неразделни приятели. Лъжата обаче все по-често искала да прави пакости, а Доверието все повтаряло, че така не бива. Постепенно Лъжата започнала да намира...

Едно момче много страдало, че другите деца го отбягват. Те нарочно правели бели и тормозели старите хора в селото, а момчето само им повтаряло, че не е хубаво това,...

Някъде далеч, в едно племе, млада жена родила дете. Само че тя била влюбена в мъж от друго племе. Събрала смелост и решила да дири щастието си на всяка...

ГОСТЕНКА В стаята ми гостенка една удобно се е настанила, радости и скърби тегли на везна, усещам - радва се, че съм унила. Тая гостенка неканена се казва Тиха безнадеждност. От ръката нейна често галена съм… сякаш...

На една поляна растяли няколко дръвчета. Те били много задружни, обичали да играят с вятъра, да шумят с листата си, да приютяват птиците в клоните си и с радост...

ДОКАТО ИМА НАДЕЖДА Силвия Жекова Понякога нужда изпитвам тихо сама да поплача, гордостта набързо изритвам и бавно поглъща ме здрача. Но щом утро настъпи отново, аз бързо обличам усмивка, забравям тъгата… Готово! Тя е само нощна завивка. Сякаш превръщам...