ТАГ: време за поезия
Време за поезия: Радой Ралин – Мълчание
МЪЛЧАНИЕ Радой Ралин Ти, момиче, стоиш до прозореца в третокласното старо купе. Никой нищо край теб не говори. Свири влакът със звук притъпен. Равнината отвънка приижда безнадеждно обхваната в лед. Ти всред нея отчетливо виждаш силуета на своя...
Време за поезия: Lifebites.bg представя Елена Лулева
Днес ще ви представим стиховете на Елена Лулева. В ежедневието си 34-годишната софиянка има съвсем различно занимание, а писането на стихове е нейно сравнително ново хоби. Думите помагат на Елена да се...
Време за поезия: Ода за майката
ОДА ЗА МАЙКАТА Мария Нориега От тялото ми извира животът и гърдите ми правят мляко, сърцето ми е пълно с любов като вселената необятна. Ръцете ми люлеят с вълните на бездънните океани, дъхът ми стопля страните, когато от...
Време за поезия: Милена Рангелова – Пролет Моя
Пролет моя * от Милена Рангелова Ти, Мис Пролет от малкия град с евтина рокля и олющен лак Мис Пролет с панелен живот, с дупки от оси и лястовичи гнезда в косите, и дъжд Пролет от осмия етаж с мушката на балкона, затворени прозорци и...
Време за поезия: Леда Милева – Завръщане
ЗАВРЪЩАНЕ Леда Милева Над много градове премина самолета, над чужди планини и дълго сянката му гледахме в морета от облачни вълни. Аз мислех, че съм уморена от този дълъг ден, когато блесна - слънчева, зелена - родината пред...
Време за поезия: Николай Лилиев – Тихият пролетен дъжд
Тихият пролетен дъжд Николай Лилиев Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия пролетен дъжд... колко надежди изгряха! Тихият пролетен дъжд слуша земята и тръпне, тихият пролетен дъжд пролетни приказки шъпне. В тихия пролетен дъжд сълзи, възторг и уплаха, с...
Време за поезия: Христо Смирненски – Студ
СТУД Христо Смирненски Студено, дявол да го вземе! Студът те реже като ножици! Човек, за да се посъвземе, са нужни барем две госпожици! Поспрете, сочнобуза Катя, да си побъбримe за зимата! В такова време сал сърцата променят съвършено...
Време за поезия: Дамян Дамянов – Създадох те…
Създадох те от обич и мъгла Дамян Дамянов Създадох те от обич и мъгла. Невидим образ на мираж най-видим. Ела! Строши съня ми и ела! Жадувам двама с тебе да отидем далече — в...
Време за поезия: Гео Милев – Змей
ЗМЕЙ Гео Милев "Мене ме, мамо, змей люби..." Остави ме! - Змей Огнен е моят любовник! Посред пламък и вихри гръмовни - змейове с бели жребци, в златни каляски змеици - с развени далече крила всяка вечер той идва при мене. Ела! Притисни...
Време за поезия: Димчо Дебелянов
Да се завърнеш в бащината къща от Димчо Дебелянов Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни. Кат бреме хвърлил черната умора, що...
Време за поезия: Райнер Мария Рилке
По пътя към нощта мечтая от Райнер Мария Рилке По пътя към нощта мечтая сънят да ме възнагради, с целувка в тихата ми стая челото ми да разхлади. Копнея по звездите бистри. Денят е малък, а...
Време за поезия: Борис Христов – Самотният човек
Самотният човек Борис Христов * Той има белег на челото си и сяда винаги на края. Дори когато е висок, самотният човек е малък. Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла, остане...
Време за поезия: Никола Вапцаров – Песен за човека
Песен за човека Никола Вапцаров Ние спориме двама със дама на тема: "Човекът във новото време". А дамата сопната, знаете — тропа, нервира се, даже проплаква. Залива ме с кални потоци от ропот и град от словесна атака. — Почакайте — казвам,...