ТАГ: Докато има надежда
Време за поезия: Докато има надежда
ДОКАТО ИМА НАДЕЖДА Силвия Жекова Понякога нужда изпитвам тихо сама да поплача, гордостта набързо изритвам и бавно поглъща ме здрача. Но щом утро настъпи отново, аз бързо обличам усмивка, забравям тъгата… Готово! Тя е само нощна завивка. Сякаш превръщам...