ТАГ: размисли
Спомените на Карл Густав Юнг за детските му години
В своята „Автобиография: Спомени, сънища, размисли Карл Густав Юнг споделя дълбоко лични истории, прозрения, чувства, спомени, видения и преживявания, белязали живота му както в най-ранна детска възраст, така и...
Не съжалявам
Тичам през бурята. Капките се блъскат в тялото ми и се плъзгат надолу като по стъкло. Отмиват. Над мен гърми, в мен се прояснява. Обувките ми са в найлоновия...
Без очаквания и обещания: Нека бъде просто
Нека бъде просто. Като първа среща на гара – място на начало, край, продължение, пресечна точка. Всичко или пък нищо от това. Случване без определение. Посока, която се прави...
Време за себе си
Беше един от онези мързеливи съботни следобеди, в които трудно вземам решение как да прекарам оставащите часове от бавно отиващия си ден. Беше юли. Беше горещо. Влагата беше на...
Лети, чайко Джонатан Ливингстън!
Беше висока и слаба, с тъмна коса и топъл поглед. Обгръщаше ни с него като приятел. В дамската си чанта носеше английски речник с размерите на кирпичена тухла и...
Леглото… Вселена за сам
Не ми се става още. Това е една от онези сутрини, в които се оказвам на разположение единствено и само на себе си, напук на всекидневните задачки, които започват...
Воайори
Там са. Винаги има някой. Понякога, докато танцувам насред хола или притичвам полугола да взема нещо от терасата, се обръщам за миг и ги виждам – очи, вперени в...
Да задържиш илюзията – пореден дубъл
- На какво се смееш? - Сладка си. - И кое точно му е забавното? - Как се опитваш да задържиш илюзията... "Майната ти" е първото, което съм готова да изстрелям....
Шамар: Удари до синьо с камшик от думи
Топъл поглед, събрал цялото стаено негодувание. Привидно спокойствие. Ще бъде изненадващо! Неочаквано, бързо и болезнено. Шамар! Имам тежка ръка. Шок, объркан поглед, недоумение, мълчание... А после едно смъмрено "Заслужих...
Издишам: Живота трябва и да го издишваш
Издишам... Съблякох всичко. Бавно. Методично. Уверено. Без свян. Без скрупули. Натежала нужда, загърната едва-едва в надничащата през прозореца светлина от уличната лампа. Не трябва да е светло, но и...
Ужасно ме е страх. Животът си отива ей така
- Ужасно ме е страх, ужасно! Моля те, не искам да отлагаме нищо. Нищичко, нито за миг. Нито една целувка, нито една усмивка, нито каквото и да е. Не...
Приоритет: При баба по време на празниците
Да минеш през къщата на баба за празниците е ангажимент от първостепенна важност. Всичко друго може да почака, защото тя те чака. Пристигаш в ранния следобед, някъде към 2-3 ч.,...
Вярвай: Красивите неща не трябва да са трудни
Вярвай! Красивите неща не трябва да са трудни... Ако не се случваше с мен, щях да кажа, че е измислица, че е филм, че не може да е реалност. Но ето,...
Закъснели случвания: Тръгвай и не се обръщай назад
Люто е. Малко повече, отколкото ми допада. Малко повече, отколкото съсипаният ти стомах би понесъл. Изпуснала съм черния пипер. Не много. Само щипка повече. Не стига да ме извади...
Четенето на книги е опасно! Четенето убива!
Понякога човек има чувството, че Те са навсякъде! Пъплят из паркове, трамваи, плажове, самолети, чакални, площади, дори и по пейките на Витошка! Хора с отнесени погледи, блуждаещи, замислени... Понякога...
Фейсбук: Много приятели – голяма самота
Някъде по това време миналата година бяхме в градския парк с три приятелки и си правехме снимки. Докато едната ме снимаше, друга ми подхвърли, че мога съвсем спокойно да...
Грешен ъгъл: Твоята история не е моята история
Орехова маса пред широк, светъл прозорец, бяла памучна покривка, вазичка с диви цветя – у дома съм си. Домът в мен, за който не плащам безбожен кредит и от...
Аз съм жена. И не искам да съм равна!
Първият 8-ми март, в който беше най-сетне почетен и признат фактът, че съм жена, е бил някъде в 6-ти или 7-ми клас. Тогава по нечия учителска инициатива момчетата в класа...
Светът на чудесата – градим го всеки ден
Добри учители по пътя - това е само малка част от чудесата в живота. Днес приятел, след дълго лечение, ще може да празнува своя имен ден отново, навярно като за...
Гърдите не ми тежат, само глупостта
Мъж работи на бюро. На врата му висят метални тежести, чиято цел е да имитират женски гърди. Чуди се къде да ги подпре, за да не му пречат. Като...