ТАГ: стихотворение
Време за поезия: Пейо Яворов – В часа на синята мъгла
Днес си припомняме прекрасното стихотворение В часа на синята мъгла на Пейо Яворов. Авторът му е роден на 1 януари (13-ти по нов стил) 1878 г. в гр. Чирпан...
Остави в сърцата следи, посветено на Атанас Скатов
Стихотворението Остави в сърцата следи, което ще прочетете по-долу,на автора Деница Петрова, е посветено на българския алпинист Атанас Скатов Lifebites.bg приветства всички желаещи да творят нова българска литература и поезия....
Време за поезия: Артюр Рембо – Сън за зимата
СЪН ЗА ЗИМАТА Артюр Рембо На Нея Ще тръгнем през зимата в розов уютен вагон с възглавнички сини. В гнездото на луди целувки най-нежният стон дано укроти ни. Очи ще притвориш — зад потните тъмни стъкла сред...
Време за поезия: Докато има надежда
ДОКАТО ИМА НАДЕЖДА Силвия Жекова Понякога нужда изпитвам тихо сама да поплача, гордостта набързо изритвам и бавно поглъща ме здрача. Но щом утро настъпи отново, аз бързо обличам усмивка, забравям тъгата… Готово! Тя е само нощна завивка. Сякаш превръщам...
Време за поезия: Георги Павлов – Когато
Стихотворението Когато написано от Георги Павлов - дългогодишен преподавател по география в Езикова гимназия Йоан Екзарх - гр. Враца. Стиховете си учителят посвещава на своите ученици с думите: "На границите...
Време за поезия: Павел Матев – Писмо до мама
Със сигурност сте чували поне няколко стиха от този изключително вълнуващ, тъжен дори поет - Павел Матев. Защото думите му са текстове на някои от най-лиричните български песни. Като...
Време за поезия: Шандор Петьофи – Обичам те, мила
ОБИЧАМ ТЕ, МИЛА Шандор Петьофи Обичам те, мила, обичам те, обичам снагата ти - тънката, обичам косите ти - черните, обичам челото ти - бялото, обичам очите ти - тъмните. Обичам лицето ти пламнало и устните сладко разтворени, ръцете...
Време за поезия: Христо Фотев – Позволи ми…
ПОЗВОЛИ МИ ДА МИСЛЯ ЗА ТЕБЕ Христо Фотев Позволи ми да мисля за тебе. Да си спомня за тебе. Отново да се влюбя във тебе. Бъди ми и жена, и сестра. Аз не мога. И не зная...
Време за поезия: Вапцаров – Предсмъртни стихове
ПРОЩАЛНО На жена ми Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя – вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака...
Време за поезия: Христо Ботев – Хаджи Димитър
ХАДЖИ ДИМИТЪР Христо Ботев Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка. На една страна...
Време за поезия: Атанас Далчев – Молитва
МОЛИТВА Атанас Далчев Аз не помня, аз не съм видял минаха ли моите години? Ти не ме оставяй да загина, господи, преди да съм живял! Изведи ме вън от всяка сложност, научи ме пак на простота: да...
Време за поезия: Пърси Биш Шели – Нетрайността
НЕТРАЙНОСТТА Пърси Биш Шели Не сме ли облак ний, среднощ закрил луната Блести и тръпне той във своя късен бяг! Но не минава миг и кратката позлата изчезва, и нощта обвива го във мрак! Не...
Време за поезия: Дамян Дамянов – Създадох те…
Създадох те от обич и мъгла Дамян Дамянов Създадох те от обич и мъгла. Невидим образ на мираж най-видим. Ела! Строши съня ми и ела! Жадувам двама с тебе да отидем далече — в...
Живот сред книгите с Джузепе д‘Амброзио Анжелило
Джузепе д‘Амброзио Анжелило, който наднича с такъв плам зад тези очи, спи на дюшек сред купищата си книги. Истински поет. И писател. Автор е на над 50 стихосбирки и...
Време за поезия: Гео Милев – Змей
ЗМЕЙ Гео Милев "Мене ме, мамо, змей люби..." Остави ме! - Змей Огнен е моят любовник! Посред пламък и вихри гръмовни - змейове с бели жребци, в златни каляски змеици - с развени далече крила всяка вечер той идва при мене. Ела! Притисни...