Във втората част на разказа си за Ермитажа Светлана Баталова ни представя интересните събития, мистериите и легендите за един от най-големите и стари музеи в света. Днес ще научите кой е първият човек, управлявал уникалната императорска колекция. Още кои са най-необикновените експонати в нея и защо това място се обитава от около 70 котки.
Първият директор на имперската колекция е една забележителна личност в руската история. Това е княз Николай Юсупов, чийто внук през 1916 г. организира убийството на Распутин. Княз Юсупов, който свободно говорел 5 езика, е
приятел с Волтер, Дидро и Бомарше
Бомарше дори му посвещава възторжено стихотворение. В цяла Европа са отворени вратите на императорските дворци за Юсупов. Князът има наистина исторически принос за колекцията на Ермитажа. Юсупов е дълги години руски посланик в Италия. Опитният дипломат успява да убеди римския папа Пий VI, който дава разрешение да бъде напълно изкопирана знаменитата Лоджия на Рафаело от двореца във Ватикана.
Няколко руски художници веднага пристигат в Рим и върху платно прерисуват фреските на Рафаело от галерията, построена от Браманте. След завръщането си в Петербург те правят нейно копие в галерия, специално изградена в Ермитажа от архитекта Кваренги през 1788 г. Така се създава единственото копие на Лоджиите на Рафаело.
Княз Николай Юсупов е първият директор на Ермитажа
Още по вермето на Екатерина, изключително богатата колекция е подредена в малък самостоятелен дворец, известен като Малкия Ермитаж. Достъпът до това богатство е силно ограничено за посетители. Дори в началото на 19 век се пускат само специално подбрани посетители. Условието е те да са „хора известни и достойни”, с определено обществено положение.
В музея се влиза в строго регламентирано облекло – фракове за цивилните и парадни мундири за военните. Постоянен билет се получава само с разрешението на императора. Такава царска милост Василий Жуковски успява да издейства за Пушкин през 1832 г. „Изпращам ти ермитажен билет, той е за вечни времена. Не е нужно да се показва на входа” – пише в записка към билета.
Постепенно с обогатяването на колекциите, те се разполагат в нови сгради – Стария Ермитаж, Новия Ермитаж и Зимния дворец. Строителството им продължава през целия ХVIII и началото на ХIХ в. Зимният дворец е строен през 1754-1762 г. от архитекта Франческо Бартоломео Растрели в стил барок и с внушителни размери – дължина 200 м и ширина 160 м.
Малкият Ермитаж е дело на архитектите Вален-Деламот и Фелтен, които го изграждат от 1764 до 1767 г. В същия бароков стил е и Старият Ермитаж, направен от архитекта Фелтен през 1775-1784 г. Увлечението по театралните представления през ХVІІІ в. налага да се построи и придворен театър, проектиран от Кваренги. В Ермитажния театър, който е неразделна част от голямата галерия, и днес се правят
балетни и театрални постановки
По времето на император Николай І се строи първата специално проектирана за музей сграда в дворцовия комплекс – Новият Ермитаж. изграждат я от 1842 до 1851 г. под ръководството на архитектите Ефимов и Стасов. Интересно е, че при това са приложени всички постижения на европейската архитектура при създаването на големи музеи – просторните зали са осветени от остъклените покриви с равномерна светлина, която не дава отблясъци върху платната с маслени бои. Емблема на новия музей става забележителният му вход с фигурите на атлантите, изсечени от гранит под ръководството на руския скулптор Александър Теребенев.
Тържественото откриване на Императорския музей е на 5 февруари 1852 г. Първите му посетители са поразени от богатството на експозицията.
Например, колекцията от платна на Рембранд не случайно и досега се нарича „музей в музея”. Тя е най-голямата сбирка от картини на великия художник извън пределите на Холандия. В Ермитажа се съхраняват 24 платна на Рембранд. Сред тях Флора, Блудния син, Портрет на старец в червено, Жертвоприношението на Аврам, Сваляне от кръста.
Залата на Рембранд обаче помни и мрачни времена
През 1985 г. вандал напада със сярна киселина и нож в ръка шедьовъра Даная, като преди това пита разпоредитеката кое е най-скъпото платно. Неговата реставрация продължава до 1993 г. Сега може да се види и документален филм за трудното възстановяване на картината.
Флора на Рембранд също е част от императорската колекция
В Ермитажа се намира и една забележителното произведение на на Едгар Дега – Площад Съгласие от 1875. Картината попада в СССР с ешелоните, натоварени с военни трофеи от Германия, изнесени след капитулацията й през 1945 г. Излагането на картината в Ермитажа през 1995 г. става сензация, още повече, че тя не е показвана пред публика от 1912 г.
След 1945 г. фондовете на Ермитажа се пълнят и с други образци на т.нар. трофейно изкуство. От Германия пристига Пергамският олтар, ценности от Египетския музей, Националната галерия. През 50-те години на миналия век част от тях обаче са върнати на тогавашната ГДР, а останалите – след 1992 г. могат да се видят в специални изложби. През 2002 г. Ермитажът върна на Франкфурт на Одер витражи от църквата Мариенкирхе, също отнети след Втората световна война. Любителите на конспирациите продължават да вярват, че
във фондовете на Ермитажа се пазят и множество непоказвани и едва ли не неоткрити шедьоври
Познавачи обаче казват, че това за съжаление не отговаря на истината, но понякога от прахта на забравата изскачат забравени ценности. През 1960 г. холандският изкуствовед Херберт Хаверкамп-Бегеман гостува на колегите си в Ермитажа. Докато разговарят на чаша чай, той забелязва, че зад един от огромните шкафовете се показва краят на картина. Изваждат я и тя се оказва рисунката Бакхус, Церера, Венера и Купидон с огромните размери – 228 на 170 см, направена от известния холандски маниерист Хендрик Голциус. Казват, че е шедьовър.
Сред уникатите в Ермитажа има и един, знаменит не само с безспорните си художествени достойнство, но и поради грешка на художника. В Портрет на Чарлз Първи Ван Дайк е нарисувал две десни ръкавици на краля.
Само набитото око на истинските ценители обаче съзира грешката
Едни от най-необикновените експонати на Ермитажа не са нарисувани с бои, а са от органичен произход. Тук се намират най-старинните вълнен килим, китайска копринена тъкан и татуировка на човешка кожа. Тези артефактите са намерени в местността Пазирик в Алтай, на чиято територия са открити 5 скитски могили. Благодарение на това, че погребенията са под замръзналата повърхност, в тях се е запазило уникално количество органични материали. В Ермитажа те се съхраняват при строго определена температура и влажност.
В Ермитажа има и една забележителност, която остава извън полезрението на посетителите – това са близо 70 котки, които обитават мазетата на световно известната галерия и я
пазят от мишки и плъхове
Според спомените на своите съвременници Екатерина II никак не обичала пухкавите домашни любимци, но ги оставила в двореца и дори им дала статут на „пазители на картинната галерия”. Тя разделила котките на две групи – дворни и стайни. Единствено по време на блокадата през Втората световна война музеят останал без тази вярна стража.
През 1941 г. колекцията е евакуирана, а музейните подземия се ползват за скривалища от бомбардировките. След войната в тогавашния Ленинград са изпратени два вагона котки, като част от тях са отправени на работа в Ермитажа.
