“Така е то”, повтаря Кърт Вонегът като рефрен в романа си Кланица 5. Замислил сюрреалистичното си произведение като своето финално, то излиза през 1969 г. и вместо в край, се превръща в начало на най-силния период на покойния писател.
Не знам дали можем да наречем Кланица 5 най-известния му роман. Но знам поне една причина да ви е любим: тук Вонегът представя своето белетристично алтер-его – измисления писател Килгор Траут, който се появява и в по-нататъшните му книги. Понякога, когато говоря за Вонегът, неволно се обърквам и го наричам Килгор Траут.
Така е то. Много от героите на Вонегът преминават от един роман в друг, биографиите им се обогатяват и развиват, или пък се добавят подробности, които постепенно изграждат образа. И всеки следващ роман предлага неочаквани продължения на познатите сюжетни линии.
“Ако си губех времето да измислям герои, никога нямаше да успея да насоча вниманието към неща, които наистина имат значение”, обяснява писателят, обявен от Греъм Грийн за
“един от най-способните американски автори”
Някои критици твърдят, че той е създал нов литературен жанр, обогатявайки научната фантастика с хумор и морални поуки и издигайки я до нивото на сериозната литература. Други пък го обвиняват, че се повтаря, използвайки едни и същи теми и персонажи.
Така е то. Рошавата му коса, торбичките под очите и измачканите дрехи вероятно са му придавали вид на нехаен философ. Бохемски е палел цигара от цигара и често изреченията му са били насичани от кашлица и хриптене. Но посетителите на литературните сбирки в Ню Йорк са потъвали не в детайлите, а в думите. В онова, към което им е насочвал вниманието този писател, преживял Втората световна война
на фронта
Тъкмо спомените му от там стават повод за написването на Кланица 5. Почти всички войници от полка на Вонегът били избити, а той бил пленен и изпратен във военен лагер близо до Дрезден. По време на бомбардировките над града вижда с очите си разрухата. Самият той се е спасил благодарение на това, че е работел в склад за месо под земята.
След края на войната Вонегът се връща в Щатите и се жени за ученическата си любов Джейн Мери Кокс, от която има три деца. Разделя се е нея година след издаването на Кланица 5 и се мести в Ню Йорк. Там заживява с писателката и фотограф Джил Кременц, за която се жени през 1979 г. и от която има дъщеря.
Така е то. Или, ако използваме друг цитат от Вонегът, “любовта е там, където я срещнеш, глупаво е да я търсиш.”
Трите ми любими момента от живота на Вонегът
обаче не са свързани с личния му живот.
Единият е дипломирането му – четвърт век след като е записал магистърска програма по антропология в Чикагския университет. Темата на дипломната му работа е Колебания между доброто и злото в приказките и за нея използва собствения си роман Котешка люлка.
Вторият любопитен факт за автора е талантът му да рисува. Да, вероятно знаете, че сам прави илюстрациите за Кланица 5, Закуска за шампиони и т.н. Но това не е всичко. През 2004 г. писателят участва в проекта The Greatest Album Covers That Never Were и създава обложка за албума на групата Phish, наречен Hook, Line and Sinker, включен в пътуваща изложба за Залата на славата на рок енд рола.
И три – фаворитът ми – е от краткия период през 1950 г., когато Вонегът работи за списание Sports Illustrated. Дали му да пише история за състезателен кон, който прескочил оградата и се опитал да избяга. След като се взирал цяла сутрин в празния лист, Вонегът написал: “Конят прескочи шибаната ограда…” И си тръгнал.
Така е то. “Нищо интелигентно не може да се каже за едно клане”, както заключва писателят в Кланица 5.
Вие обаче не си тръгвайте. Не и преди да сте се насладили на хумора от книгите на Вонегът – онези, които не приключват с едно изречение! Вижте ги на СЛЕДВАЩАТА СТРАНИЦА…
