Знаем, че през последните години потокът от бежанци от Афганистан в Европа сякаш се е засилил. Защо? Талибаните продължават да завземат територии в борба за връщане на властта в Афганистан. И има защо да бягат хората от тях.
Кои са талибаните?
Тяхната история започва по време на съветската окупация на Афганистан. Млади пущуни (най-голямата етническа група в страната), чиито семейства са избягали в съседен Пакистан. Тези младежи се обучават в ислямски религиозни школи. Партизани, наричани романтично пущунските студенти. Твърди се, че много от тях порастват или дори са родени в бежански лагери, а моллите веднага се прицелвали в тях за “ученията” си.
Първоначално тези младежи са обединени от противопоставянето срещу съветската окупация в страната им. През тези първи години те умело се възползват от линията на противопоставяне между САЩ и СССР. Не е много ясно кой и как ги е финансирал. Знае се, че по това време САЩ изпращат милиарди долари в пари и оръжия, за да подкрепят муджахидините, които водят война с просъветското правителство в самия Афганистан и не е изключено част от тези средства по някакъв начин да са стигали и до движението на талибаните.
През 1989 г. съветските войски най-после се изтеглят от Афганистан. Това е радостно събитие за мнозина. През последните години 6 милиона афганистанци са напуснали страната си и потърсили убежище главно в съседни Иран и Пакистан. Поне 1 млн. са предполагаемите цивилни жертви. Но това, което очаква Афганистан, е дори по-лошо от съветската окупация.
До 1996 г. кръвопролитията не само не стихват.
Ожесточават се още повече
В страната властват хаосът и беззаконността. Изнудвания, изнасилвания, убийства… това е всекидневието на хората в Кабул. И помен не остава от предишния блясък на афганистанската столица. В същото време, Иран и Саудитска Арабия, в надпревара за влияние в района, също поддържат финансово и с оръжия различни воюващи помежду си фракции.
През 1996 г. с военна помощ от Пакистан и финансиране от Саудитска Арабия, талибаните най-после превземат Кабул и взимат властта в свои ръце. Посрещнати са като герои, като освободители.
Гражданската война, която се води до този момент в Афганистан, е отнела твърде много животи, съсипала е безброй съдби, измъчила е народа. Хората копнеят за мир, за ред, за справедливост, за по-малко страх. И мислят, че момчетата с пущунска кръв, консервативен морал и обучение в Пакистан, след като са дали жертви от себе си, ще им донесат всичко това. Пък и какво по-лошо може да дойде? Едва ли някой е подозирал какво ще се случи и на какво са способни тези млади мъже…
Това, което започва, е било немислимо преди. Организацията Лекари за човешки права твърди, че “никой друг режим в света така методично и толкова жестоко не е принуждавал половината от населението на страната си да стои под домашен арест, да крие лицето си, да няма право на образование, дори на медицинска помощ, без присъствието на мъж от семейството”. Това изявление е направено през 1998 г. – доста, преди да се появи Ислямска държава…
Афганистан по времето на талибаните
С идването си на власт талибаните моментално провъзгласяват, че Афганистан става ислямско емирство. Нареждат на мъжете да си пуснат бради, момчетата да сложат тюрбани, а жените плътно да се покрият с бурки. Забраняват пеенето, танците, пускането на хвърчила, писането на книги, гледането на филми. За най-малкото провинение наказват с жестокости и смърт.
Жени, които не носят бурка, се наказват с жесток побой. Забранява им се козметиката, украшенията, да говорят, ако не са питани, да поглеждат мъж в очите, да се смеят на обществено място. Наказанието – бой. За ходене на работа или на училище – дума не може да става. За прелюбодеяние – пребиване с камъни.
В следващите редове ще цитирам думите на един афганистански бежанец – Халед Хосейни, автор на абсолютните бестселъри Ловецът на хвърчила, Хиляда сияйни слънца и А планините ехтяха. Защото смятам, че никой чужденец не би могъл да опише драмата на този народ така, както може човек със същата крещяща и страдаща кръв. В книгите си Хосейни изключително живо разкрива как жизнената държава по времето на Захир шах се превръща в пустиня, окъпана в кръв и сълзи. И кулминацията на този същински ад под небето е именно управлението на пущунските студенти.
От Lifebites.bg подбрахме няколко ключови цитата от книгите на Халед Хосейни Ловецът на хвърчила и Хиляда сияйни слънца, които описват
живота в Кабул по времето на талибаните:
“Добрината напусна земята ни и човек не може да се спаси от убийствата. Непрестанни убийства. В Кабул страхът е навсякъде, по улиците, на стадиона, из пазарите, той е част от живота ни тук. Диваците, които управляват нашия уатан, не дават пет пари за човечността.”
“Като вълци пред стадо овце.”
“Мъже с кирки се тълпяха в полуразрушения музей на Кабул и разбиваха на парчета статуи от предислямската епоха – онези, които не бяха задигнати от муджахидините. Университетът беше затворен. Картините бяха свалени от стените и нарязани с бръсначи. Телевизорите бяха разбити с ритници. С изключение на Корана книгите се изгаряха на клади, а книжарниците пустееха заключени… Патрулът дебнеше за лица без брада и мустаци, за да ги разкървави. Затвориха кината… Музикантите бяха пребити и хвърлени в затвори…”
(лекарка в единствения център за обслужване на жени в Кабул) “Нямам рентген, нямам кислороден апарат и дори най-обикновени антибиотици. Когато благотворителните организации ни предлагат пари, талибаните ги отказват. Или ги насочват към болниците, които обслужват мъже.”
“Улиците вече са пълни с гладни сираци и всеки ден благодаря на Аллах, че съм жив не защото ме е страх от смъртта, а защото жена ми има съпруг и синът ми не е сирак.”
“Развалини и просяци. Накъдето и да погледнех, виждах само това… днес просяците бяха предимно деца, някои на не повече от пет-шест години…”
“Войната беше превърнала бащите в лукс за Афганистан.”
“Сградите, които не бяха напълно рухнали, едва се крепяха с хлътнали покриви и надупчени от снаряди стени. Цели квартали бяха изравнени със земята… Улиците бяха осеяни с ями от снаряди, а около тях имаше само разрушени сгради и изоставени къщи.”
(децата в сиропиталищата) “Много от тях са загубили бащите си през войната, а майките не могат да ги изхранват, защото талибаните не им разрешават да работят. Затова ги водят тук… Тук почти няма подслон, храна, дрехи, чиста вода. В изобилие има само деца, загубили детството си. Но трагедията е, че на тези тук им е провървяло. Претъпкани сме до краен предел и всеки ден отпращам майки с деца.”
“Те не ти позволяват да бъдеш човек.”
“Хората зад талибаните. Истинските мозъци на това правителство, ако може да се нарече правителство – араби, чеченци, пакистанци… Пакистански и арабски ислямисти. Талибаните са марионетки. Тези тук са големите играчи, а Афганистан е тяхното игрище… Талибаните пускали тези хора да правят тайни лагери из цялата страна, в които да обучават бойци за джихад и атентатори самоубийци.”
“Все едно да сръчкаш с тояга бясно псе… Обикалят и гледат. Гледат и се надяват някой да ги предизвика. Рано или късно все се намира жертва… Могат да убиват и без причина, нали?”
[Вижте още за самия Халед Хосейни и цитати от разтърсващите му книги]
Знаем за официалния им край
На 11 септември 2001 г. САЩ преживяват най-страшната си драма, а целият свят следи със затаен дъх и невярващи очи всичко на живо по телевизията. Отговорността за атентатите в Ню Йорк и Вашингтон е поета от групировката Ал Кайда и нейния лидер Осама бин Ладен, активно поддържани от талибанското правителство в Кабул. Америка отвръща на удара с удар. През декември 2001 г. талибаните падат от власт. Изхвърлени са от страната или поне са натикани в миши дупки. Няколко години по-късно Осама е открит и убит от американски военни.
Но ето, че с изтеглянето на американските войски от Афганистан, за пущунските студенти се отварят нови възможности. Затова именно решихме да си припомним какво е било с надеждата, че няма да се наложи този изстрадал народ отново да преживява подобни мракобесни времена.
