Както е известно, българското националноосвободително движение не завършва с Освобождението през 1878 г. Актът по признаване на Третата българска държава по време на Берлинския конгрес на Великите сили от юли 1878 г. не слага край на българския стремеж за свобода. И след тази година българите в останалите под чужда власт земи продължават своята борба. Различното е, че те вече имат подкрепата на свободната българска държава, която десетилетия наред ще им помага и ще направлява справедливата им кауза: морално, материално и идеологически. А сред многото герои на борбата е един човек, който въплъщава особено ярко стремленията на всички българи зад граница за свобода и независимост. Неговото име е Атанас Николов Жеков. В историята е известен като Тане Николов, Тане войвода или Таню Николов Войводата.
Атанас Жеков е роден на 9 март 1873 г. в Хасково в занаятчийско семейство. За фамилията Жекови разполагаме с косвени сведения, от които става ясно, че е доста заможна. Знае се например, че братът на Тане притежава близо 100 дка ниви. След оттегляне от революционна дейност пък войводата и братовият му син Никола Коев (Мамин Кольо) ще имат пари за покупката на мелничарско предприятие, ще си наемат работници и ще купят още земи. Тане ще се занимава и с благотворителност. През младежките години обаче уседналият живот никак не е по вкуса на буйния младеж. Бащиният занаят и имотите не го блазнят. Затова той избира военната служба. Прекарва няколко години в българската армия, където бойните му умения са забелязани и е произведен в командир на взвод.
Тане Войвода
Повратът в живота му настъпва през 1902 г.
когато е покръстен в освободителната организация на македонските и тракийските българи. В следващите двадесетина години Тане Николов ще бъде във всички „горещи точки“ на борбата, ще вземе участие във всички най-важни сражения и междуособици, съпътствали българското националноосвободително движение.
Защо твърдим, че точно Тане Николов има такова решително значение за освободителното дело? Гоце Делчев, Даме Груев, Тодор Александров или Марко Лерински – те са много по-популярни и обичани от него. За тях народни песни се пеят, а и в историческите документи има много повече сведения. Единствен от всички обаче, само Тане Николов символизира свободна България, където и да иде с четата си. Гоце, Даме, Марко войвода, Постол войвода – Ениджевардарското слънце – това са все трагично загинали исторически личности, до голяма степен митологизирани в народното съзнание.
Докато Тане войвода е героят, оцелял във всички битки
Тане Войвода и Бай Постол – Ениджевардарското слънце.
Той е известен с това, че негова чета никога не е разгромявана. Винаги съумява да се измъкне невредим и от най-напрегнатата ситуация. А когато го видят в Сърбия, Гърция или Турция с четата – угнетените българи веднага разбират, че България мисли за тях и не ги е изоставила. Тане е от неколцината големи харамии, които надживяват борбата и дочакват края ѝ.
Тане войвода действа най-дълго време, върху най-широк периметър и участва в практически всички най-важни акции. Той е герой от “Малката Шипка” при Ножот в Македония. Това сражение между четници и редовна турска армия е най-голямото в историята след Илинденско-Преображенското въстание. В него 200 бунтовници се сблъскват с 3000-на турска армия. Тане Николов и хората му си проправят път с бой и се измъкват невредими от касапницата.
Тане Войвода заема твърда позиция
относно враждебните намерения за дестабилизация на освободителното движение отвътре. Вероломното убийство на Борис Сарафов (човекът, който го вербува за националната кауза) и на Иван Гарванов през 1907 г. се нуждае от подобаващ отговор. Тане лично се заема да отмъсти на поръчителите. Прави опит за показна екзекуция на Яне Сандански, при която последният остава тежко ранен, а двамата му охранители Мицо Врански и Танчо Атанасов загиват.
Печатът на Тане Николов като върховен войвода на Вътрешната тракийска революционна организация (ВТРО).
Войводата участва в Илинденско-Преображенското въстание, в Балканската, Междусъюзническата и в Първата световна война. Неговите чети кръстосват повече от две десетилетия Тракия, Македония и Поморавието. Той е в предните редици при всички най-важни войни, сражения и подвизи на българите, останали извън пределите на родината.
Освободителното движение не е някакъв стихиен акт. То е координирана политика на нашата държава по отношение на сънародниците ни в Македония, Добруджа, Тракия и Западните покрайнини. Българската държава не прави разлика между сънародниците ни от този или онзи край, обяснявайки, че едните са важни, а другите не.
В помощ на сънародниците си войводата воюва
било срещу сърби, било срещу гърци или турци. Неслучайно враговете му го упрекват, че цял живот е послушно оръдие в ръцете на цар Фердинанд. По случай смъртта му официалното съобщение за него е, че е
Тане Николов през 1941 г. в Скопие.
„известен като терорист и участник в много разбойнически акции през Балканската и Първата световна война. Като личен приятел на цар Фердинанд, подарил му голям брой златни монети и украшения, ограбени от него от разбойнически акции…”
Така или иначе, не може да се отрече, че Тане Николов цял живот всява голяма доза респект към българската националност и българската държавност, където и да се появи зад граница.
Мнозина виждат ирония в това, че Тане Николов – бил се за България в три войни, преживял стотици битки – накрая бива удушен от властите в родината си. От друга страна, такъв трагичен край е твърде логичен. Смъртта на войводата идва през 1947 г. Точно в момента, когато националните идеали от предходните десетилетия са окончателно отречени. Краят на Тане Войвода е своеобразен край на идеалите.
Вижте още историята на Гоце Делчев – един от най-обичаните български комити
Г-н Спасов, чудесно е, че сте завършил история, че и археология даже, но това Ви образование би трябвало да Ви е научило, че прецизността на фактите и позоваването на източници за тези факти са основа на науката история. Другото са общи лафове, от зимна тлака за белене на царевица … Таню Николов никога не се раждал, живял или умрял с името “Атанас” Николов Жеков и дори Интернет знае това – писано е като коментари(на места, които сте ползвали) след поне пет подобни исторически статии с фалшиви “данни” за името му(беседа към статията в Уикипедия, сайта на “Сите българи”, сайта на в-к “Десант” и т.н.). Не разпространявайте този фалшификат за Таню Николов! “Косвените” Ви данни за богатата фамилия “Жекови” приличат да са плод на фантазията Ви – ще ми е много интересно, лично на мен, а вероятно и на читателите, от къде ги черпите тия данни за “чичото” на Таню Николов, оня с “почти 100 декара ниви”? Единия от братята на Таню, след години труд, има и повече от 100 декара, вероятно и другите са имали земя, но чак “чичо” земевладелец? Такава фамилия “Жекови” в Хасково може да е имало, както и сега да има, но семейството на Таню Николов в ония времена е известно като Абаджиеви – баща му е Никола Абаджията, а майка му е Рада Абаджиева(така се подписва тя, така и пишат писма синовете и, така я знаят и другарите на Таню, банките, общината). Таню Николов не просто е със “забелязани бойни умения” в армията – той съзнателно остава на свръхсрочна служба след уволнението си, при вече изслужена задължителна военна служба. Таню Николов и преди 1902 г. е съидейник и сподвижник на освободителното движение. Таню Николов не се заел “лично” с атентат срещу Яне Сандански – той изпълнява конгресно решение на Организацията, а не дава “подобаващ отговор”. За “Бай Постол” може да пее народ, но историците са длъжни да пишат първо за Апостол Петков и после да фамилиарничат с него. При Ножот Таню не се “измъква невредим”, а губи почти 70 български четника – той е върховен войвода на обединените чети, концентрирани тогава в района, а не просто войвода на неговата си(понесла минимални загуби там) чета. И тая загуба на млади български животи му тежи до смъртта – доживотно той поръчва заупокойни литургии за душите им, доживотно държи да се тачи паметта им, като никога не сваля снимката с телата на избитите свои четници от стената в дома си. Надявам се, ще приемете забележките ми като градивни, по отношение на изчистването на някои, надявам се за Вас и любопитни, факти за Войводата, както и като пожелание при следващите си публикации да не се доверявате на първата срещната в Нет-а писаница, написана за когото и да е и от когото и да е.
Здравейте! Радвам се, че компетентен човек като Вас е обърнал внимание на моя текст. По написаното съдя, че сте човек от научните среди и четете главно научни текстове по история. Позволявам си да обърна внимание, че текстовете в Lifebites.bg не са издържани в научен стил. Текстовете тук са главно публицистични или научнопопулярни. Това ще рече, че съдържанието на материалите е информативно-въздействащо. Тук няма и изчерпателно цитиране на източници под линия или в края на текста, не правим списък с цитирана или използвана литература, нито списък със съкращенията, каквито сте свикнали да виждате в научните публикация. Всичко това не значи, че щом един текст не съдържа научни приноси и няма цитирана литература – значи в него има само “общи лафове”. Не бива да се изказваме против нещо написано само на база стилистиката му. Например, аз съм написал “забелязани са бойните му умения”, а не “оставен е на свръхсрочна служба”, защото тази стилова постройка ми допада повече. “Оставен на свръхсрочна служба” ми стои прекалено безстрастно. Едно е да искаш да останеш в армията, а друго – да те оставят. За да те оставят, първо трябва да забележат уменията ти. Както се казва – от всяко дърво свирка не става. Тане Николов се заема “лично” с атентата срещу Яне Сандански. Преди това е пояснено, че се включва в междуособиците вътре в движението. По същия начин и Владо Черноземски се заема “лично” с един друг известен атентат. “Лично” значи не в лично качество, а собственоръчно. Мисля, че контекстът е достатъчно ясен, за да го разберете. Тане Николов е “невредим” при Ножот – буквално невредим, а не че не е имало жертви и пр. Който иска – може да прочете подробности за битката, моята цел тук не е да описвам битки. Написали сме “бай Постол” не за да фамилиарничим или клеветим някого, а отново с цел експресивност. Още повече, че той така е бил известен. Вижте линка към другия текст за самия Апостол Петков. Ще ни се да приобщим и съпричастим читателите си към събитията от българското минало, а не просто да описателстваме научно. Благодаря, че обърнахте внимание на едно недоглеждане от моя страна. Написал съм чичо вместо брат в началото на текста. Радвам се, че разбрахте какво искам да кажа и ме поправихте. Че Атанас Жеков е Тане Николов – това не е само мое мнение, а и на тесни специалисти в областта. Сам разбирате, не е мястото в публицистичен текст като моя да тръгна да изобличавам написано от изследователи и тесни специалисти. Поздрави!
Здравейте и Вие, г-н Спасов! Не, не чета основно научни текстове по история – чета всичко, но когато коментирам или дискутирам научни текстове основно стъпям на прочетени преди това документи. За популярните вече писах … Добре си позволявате да ми обърнете внимание, че сте в сегмента на популярните и публицистични текстове, но нека и аз да Ви кажа, че дори там е недопустимо да се коригира вече коментиран текст, най-малкото защото вече коментиралият увисва глупашки, при липсата на оригиналния, коментиран текст. А Вие сте го направили, с промяна във Вашето прежденаписано. За информационно-въздействащото съдържание на подобни материали, за експресивното ползване на езика и подобни … имам някаква представа, без дори да ми ги разяснявате, поради простата причина, че първото ми образование, след средното, е филологическо. Но нека не издребняваме и да се закачаме за детайли, само наедричко да нахвърля някои неща, които може да ползвате за в бъдеще. Започвайки от края на коментара Ви – няма “тесни” специалисти(то няма и “широки”) по темата(визирам Войводата Таню Николов), които да твърдят, че “Атанас Жеков е Тане Николов”! Ако не Ви е досадно, то да нахвърля вкратце хронологията на измислицата “Атанас”? Борис Колев, краевед от Хасково(със значителен принос по отношение опазване паметта за Войводата) през зимата на 1993 г., докато се подготвяше научна конференция за Таню Николов, събирайки сведения за него, реши, че щом Войводата е раздавал за здраве помощи и курбан на зимния Атанасовден, то неизбежно името му ще да е било “Атанас”. Консултанти в лингвистично-етимологичните му занимания, в конкретния случай, бяха параджията на регионалната библиотека и разпоредителя в историческия музей – “Как викаш галено на някой Атанас?”, “Тане става, нали?”, “Танасе, Танчо?” … На базата на тези си умозаключения изнесе на споменатата конференция доклад в който пусна в обръщение името “Атанас”. Материалите тогава са публикувани в нарочен сборник – много добри, всъщност дълго време единствените истински научно изготвени материали, на база документи, от най-добрите за времето си изследователи по тази тема. Двадесетина години по-късно, Стефан Шивачев, от пловдивския РИМ, компилирайки материалите от този сборник в популярна статия за сайт, допуска че това твърдение ще да е истина. Но Интернет вече беше в силата си – търсачките прехващаха и мултиплицираха по сайтове и форуми всичко, без да се интересуват дали отговаря на истината. Та така се роди “Атанас Жеков”. И ако още Ви е интересно – Борис Колев, или поне така твърди първоразпространителя на тая гнусотия в популярната българска чалга-история – Марин Караиванов, е бил човека, който навремето му бил споделил, че попаднал на документ, в който се разказвало, за давенето на майката на Васил Левски в кладенец. Марин Караиванов доразви това “чел-чул”(през публикации в анархистични сайтове и печатни издания и от там до масови интернет сайтове) до степен “самоудавянето на Гина Кунчева, от мизерия”, както и още ред гнусотии за брата на Апостола. От там го поеха янкогочевците и разните търсачи на истини от сайтове като “Фактор” и подобни … Известно Ви е, вярвам, каква истерия настава около 19 февруари, всяка година, по разните форуми, сайтове, ФБ и подобни – удавила ли се е от мизерия майката на Левски, просел ли е по улиците хляб брат му Петър, отблъснат от обществото и т.н. Пример за 100% невярно интерпретиране на споделеното от Б. Колев(той е имал предвид вече потвърденото насилствено “давене” на Гина Кунчева, при заптийски разпит), но в съзнанието на множество от потребителите на информация от Нет-а остава запечатано като вярно, за съжаление. Мога още дълго да Ви изнасям факти, върху които да правите следващите си съждения, както и абзац по-абзац да коментирам коментара Ви – и за свъхсрочната служба, и за Яне, и за Ножот, и за декарите земя, и за мелницата. Нямам време за това. Всъщност отплесването с начините на създаване на легенди от неверни твърдения(за майката на Левски) ще го използвам за финал – пиша тези неща, не за да се правя на разбирач или за да критикувам “заради спорта” Вашия текст, а за не допусна да се родят неверни легенди и за Войводата Таню Николов, така както вече има за мнозина от заслужилите пред Отечеството българи. И ако “цялата истина” не може да я има в един текст, то поне покрай основния текст може да има и още зрънца от истини. А читателите, те нека да четат и натрупват знания – със сигурност сами могат да достигнат до своята истина, когато им се предоставят реални факти(редом с неверните) за отминали събития.
Радвам се, че проявявате такава активност към живота и делото на Тане Николов. Мога само да адмирирам задълбочените ви познания. Явно сте особено усърден към детайлите, но в случая не Ви е направило впечатление, че абсолютно нищо в моя първоначален текст не е поправяно, без предварително да се поясни поправката. Поясних, че въз основа на ваша бележка съм поправил едно единствено недоглеждане – вместо брат съм написал чичо. Толкова! Спрямо другите ваши коментари – стоя на една и съща позиция, нищо не съм поправял и коментарът ви изобщо не “увисва.”
Ще Ви обърна внимание на друго. Текстът ми не е научен, което обезсмисля опитите да бъде интерпретиран от научни позиции, т.е. с позоваване на научни конференции, научни приноси на този и онзи и пр. Аз нямам за цел да пиша такива неща в популярно издание. Текстът ми се позовава на научни приноси, а не на клевети. Аз предавам тези научни приноси на популярен език, за да може хората да ги разберат. Ако не сте съгласен с дадени научни приноси – заповядайте, напишете свой научен текст, в който да ги оборите, да обясните кое, какво и защо. След време и Вас ще цитират. Но не очаквайте от мен или всеки друг, дръзнал да пише за Тане Николов, да прави компетентни коментари върху историографията и върху (не)способностите на историците.
В историята има много научни тези, които са оспорими и които търпят корекция. Но това се прави в специализираната литература, на специализирани форуми и конференции, а не в популярните издания. Поздрави!
Разбрах Ви напълно … сбъркал съм адресата! Популярните публикации, и техните автори, имат право да разпространяват неистини, без да бъдат критикувани или да им се прави дори минимална забележка, в смисъл че бъркат, не са прави и т.н., с обосновани примери и изворови данни. Докато строго научните могат да се критикуват, макар и да е без значение това за мнението им.
Значи, за протокола, при следваща публикация може само да следя, дали автора ще изпише “научно” правилното: “Преименуването на Войводата Таню Николов на “Атанас” е извършено за първи път от Борис Колев, прието за истина от Стефан Шивачев, популяризирано от Петър Ненков и мултиплицирано от Спас Спасов.” Всъщност лъжата е факт, без значение дали в научна или в популярна публикация! Таню Николов Жеков никога не се е казвал “Атанас” – нито при раждането си е кръстен така, нито през живота си е назоваван от когото и да е така, нито при смъртта си е опят с име “Атанас”.
Повечето родители минават през адски мъки, преживяват семейни драми и изкарват най-малко пет месеца в умуване, докато изберат подходящото име за детето си. И...
Г-н Спасов, чудесно е, че сте завършил история, че и археология даже, но това Ви образование би трябвало да Ви е научило, че прецизността на фактите и позоваването на източници за тези факти са основа на науката история. Другото са общи лафове, от зимна тлака за белене на царевица …
Таню Николов никога не се раждал, живял или умрял с името “Атанас” Николов Жеков и дори Интернет знае това – писано е като коментари(на места, които сте ползвали) след поне пет подобни исторически статии с фалшиви “данни” за името му(беседа към статията в Уикипедия, сайта на “Сите българи”, сайта на в-к “Десант” и т.н.). Не разпространявайте този фалшификат за Таню Николов!
“Косвените” Ви данни за богатата фамилия “Жекови” приличат да са плод на фантазията Ви – ще ми е много интересно, лично на мен, а вероятно и на читателите, от къде ги черпите тия данни за “чичото” на Таню Николов, оня с “почти 100 декара ниви”? Единия от братята на Таню, след години труд, има и повече от 100 декара, вероятно и другите са имали земя, но чак “чичо” земевладелец? Такава фамилия “Жекови” в Хасково може да е имало, както и сега да има, но семейството на Таню Николов в ония времена е известно като Абаджиеви – баща му е Никола Абаджията, а майка му е Рада Абаджиева(така се подписва тя, така и пишат писма синовете и, така я знаят и другарите на Таню, банките, общината).
Таню Николов не просто е със “забелязани бойни умения” в армията – той съзнателно остава на свръхсрочна служба след уволнението си, при вече изслужена задължителна военна служба.
Таню Николов и преди 1902 г. е съидейник и сподвижник на освободителното движение.
Таню Николов не се заел “лично” с атентат срещу Яне Сандански – той изпълнява конгресно решение на Организацията, а не дава “подобаващ отговор”.
За “Бай Постол” може да пее народ, но историците са длъжни да пишат първо за Апостол Петков и после да фамилиарничат с него.
При Ножот Таню не се “измъква невредим”, а губи почти 70 български четника – той е върховен войвода на обединените чети, концентрирани тогава в района, а не просто войвода на неговата си(понесла минимални загуби там) чета. И тая загуба на млади български животи му тежи до смъртта – доживотно той поръчва заупокойни литургии за душите им, доживотно държи да се тачи паметта им, като никога не сваля снимката с телата на избитите свои четници от стената в дома си.
Надявам се, ще приемете забележките ми като градивни, по отношение на изчистването на някои, надявам се за Вас и любопитни, факти за Войводата, както и като пожелание при следващите си публикации да не се доверявате на първата срещната в Нет-а писаница, написана за когото и да е и от когото и да е.
Здравейте! Радвам се, че компетентен човек като Вас е обърнал внимание на моя текст. По написаното съдя, че сте човек от научните среди и четете главно научни текстове по история. Позволявам си да обърна внимание, че текстовете в Lifebites.bg не са издържани в научен стил. Текстовете тук са главно публицистични или научнопопулярни. Това ще рече, че съдържанието на материалите е информативно-въздействащо. Тук няма и изчерпателно цитиране на източници под линия или в края на текста, не правим списък с цитирана или използвана литература, нито списък със съкращенията, каквито сте свикнали да виждате в научните публикация.
Всичко това не значи, че щом един текст не съдържа научни приноси и няма цитирана литература – значи в него има само “общи лафове”. Не бива да се изказваме против нещо написано само на база стилистиката му.
Например, аз съм написал “забелязани са бойните му умения”, а не “оставен е на свръхсрочна служба”, защото тази стилова постройка ми допада повече. “Оставен на свръхсрочна служба” ми стои прекалено безстрастно. Едно е да искаш да останеш в армията, а друго – да те оставят. За да те оставят, първо трябва да забележат уменията ти. Както се казва – от всяко дърво свирка не става.
Тане Николов се заема “лично” с атентата срещу Яне Сандански. Преди това е пояснено, че се включва в междуособиците вътре в движението. По същия начин и Владо Черноземски се заема “лично” с един друг известен атентат. “Лично” значи не в лично качество, а собственоръчно. Мисля, че контекстът е достатъчно ясен, за да го разберете.
Тане Николов е “невредим” при Ножот – буквално невредим, а не че не е имало жертви и пр. Който иска – може да прочете подробности за битката, моята цел тук не е да описвам битки.
Написали сме “бай Постол” не за да фамилиарничим или клеветим някого, а отново с цел експресивност. Още повече, че той така е бил известен. Вижте линка към другия текст за самия Апостол Петков. Ще ни се да приобщим и съпричастим читателите си към събитията от българското минало, а не просто да описателстваме научно.
Благодаря, че обърнахте внимание на едно недоглеждане от моя страна. Написал съм чичо вместо брат в началото на текста. Радвам се, че разбрахте какво искам да кажа и ме поправихте.
Че Атанас Жеков е Тане Николов – това не е само мое мнение, а и на тесни специалисти в областта. Сам разбирате, не е мястото в публицистичен текст като моя да тръгна да изобличавам написано от изследователи и тесни специалисти. Поздрави!
Здравейте и Вие, г-н Спасов!
Не, не чета основно научни текстове по история – чета всичко, но когато коментирам или дискутирам научни текстове основно стъпям на прочетени преди това документи. За популярните вече писах … Добре си позволявате да ми обърнете внимание, че сте в сегмента на популярните и публицистични текстове, но нека и аз да Ви кажа, че дори там е недопустимо да се коригира вече коментиран текст, най-малкото защото вече коментиралият увисва глупашки, при липсата на оригиналния, коментиран текст. А Вие сте го направили, с промяна във Вашето прежденаписано.
За информационно-въздействащото съдържание на подобни материали, за експресивното ползване на езика и подобни … имам някаква представа, без дори да ми ги разяснявате, поради простата причина, че първото ми образование, след средното, е филологическо. Но нека не издребняваме и да се закачаме за детайли, само наедричко да нахвърля някои неща, които може да ползвате за в бъдеще.
Започвайки от края на коментара Ви – няма “тесни” специалисти(то няма и “широки”) по темата(визирам Войводата Таню Николов), които да твърдят, че “Атанас Жеков е Тане Николов”!
Ако не Ви е досадно, то да нахвърля вкратце хронологията на измислицата “Атанас”?
Борис Колев, краевед от Хасково(със значителен принос по отношение опазване паметта за Войводата) през зимата на 1993 г., докато се подготвяше научна конференция за Таню Николов, събирайки сведения за него, реши, че щом Войводата е раздавал за здраве помощи и курбан на зимния Атанасовден, то неизбежно името му ще да е било “Атанас”. Консултанти в лингвистично-етимологичните му занимания, в конкретния случай, бяха параджията на регионалната библиотека и разпоредителя в историческия музей – “Как викаш галено на някой Атанас?”, “Тане става, нали?”, “Танасе, Танчо?” … На базата на тези си умозаключения изнесе на споменатата конференция доклад в който пусна в обръщение името “Атанас”. Материалите тогава са публикувани в нарочен сборник – много добри, всъщност дълго време единствените истински научно изготвени материали, на база документи, от най-добрите за времето си изследователи по тази тема. Двадесетина години по-късно, Стефан Шивачев, от пловдивския РИМ, компилирайки материалите от този сборник в популярна статия за сайт, допуска че това твърдение ще да е истина. Но Интернет вече беше в силата си – търсачките прехващаха и мултиплицираха по сайтове и форуми всичко, без да се интересуват дали отговаря на истината. Та така се роди “Атанас Жеков”.
И ако още Ви е интересно – Борис Колев, или поне така твърди първоразпространителя на тая гнусотия в популярната българска чалга-история – Марин Караиванов, е бил човека, който навремето му бил споделил, че попаднал на документ, в който се разказвало, за давенето на майката на Васил Левски в кладенец. Марин Караиванов доразви това “чел-чул”(през публикации в анархистични сайтове и печатни издания и от там до масови интернет сайтове) до степен “самоудавянето на Гина Кунчева, от мизерия”, както и още ред гнусотии за брата на Апостола. От там го поеха янкогочевците и разните търсачи на истини от сайтове като “Фактор” и подобни … Известно Ви е, вярвам, каква истерия настава около 19 февруари, всяка година, по разните форуми, сайтове, ФБ и подобни – удавила ли се е от мизерия майката на Левски, просел ли е по улиците хляб брат му Петър, отблъснат от обществото и т.н. Пример за 100% невярно интерпретиране на споделеното от Б. Колев(той е имал предвид вече потвърденото насилствено “давене” на Гина Кунчева, при заптийски разпит), но в съзнанието на множество от потребителите на информация от Нет-а остава запечатано като вярно, за съжаление.
Мога още дълго да Ви изнасям факти, върху които да правите следващите си съждения, както и абзац по-абзац да коментирам коментара Ви – и за свъхсрочната служба, и за Яне, и за Ножот, и за декарите земя, и за мелницата. Нямам време за това.
Всъщност отплесването с начините на създаване на легенди от неверни твърдения(за майката на Левски) ще го използвам за финал – пиша тези неща, не за да се правя на разбирач или за да критикувам “заради спорта” Вашия текст, а за не допусна да се родят неверни легенди и за Войводата Таню Николов, така както вече има за мнозина от заслужилите пред Отечеството българи.
И ако “цялата истина” не може да я има в един текст, то поне покрай основния текст може да има и още зрънца от истини. А читателите, те нека да четат и натрупват знания – със сигурност сами могат да достигнат до своята истина, когато им се предоставят реални факти(редом с неверните) за отминали събития.
Радвам се, че проявявате такава активност към живота и делото на Тане Николов. Мога само да адмирирам задълбочените ви познания. Явно сте особено усърден към детайлите, но в случая не Ви е направило впечатление, че абсолютно нищо в моя първоначален текст не е поправяно, без предварително да се поясни поправката. Поясних, че въз основа на ваша бележка съм поправил едно единствено недоглеждане – вместо брат съм написал чичо. Толкова! Спрямо другите ваши коментари – стоя на една и съща позиция, нищо не съм поправял и коментарът ви изобщо не “увисва.”
Ще Ви обърна внимание на друго. Текстът ми не е научен, което обезсмисля опитите да бъде интерпретиран от научни позиции, т.е. с позоваване на научни конференции, научни приноси на този и онзи и пр. Аз нямам за цел да пиша такива неща в популярно издание. Текстът ми се позовава на научни приноси, а не на клевети. Аз предавам тези научни приноси на популярен език, за да може хората да ги разберат. Ако не сте съгласен с дадени научни приноси – заповядайте, напишете свой научен текст, в който да ги оборите, да обясните кое, какво и защо. След време и Вас ще цитират. Но не очаквайте от мен или всеки друг, дръзнал да пише за Тане Николов, да прави компетентни коментари върху историографията и върху (не)способностите на историците.
В историята има много научни тези, които са оспорими и които търпят корекция. Но това се прави в специализираната литература, на специализирани форуми и конференции, а не в популярните издания. Поздрави!
Разбрах Ви напълно … сбъркал съм адресата!
Популярните публикации, и техните автори, имат право да разпространяват неистини, без да бъдат критикувани или да им се прави дори минимална забележка, в смисъл че бъркат, не са прави и т.н., с обосновани примери и изворови данни.
Докато строго научните могат да се критикуват, макар и да е без значение това за мнението им.
Значи, за протокола, при следваща публикация може само да следя, дали автора ще изпише “научно” правилното:
“Преименуването на Войводата Таню Николов на “Атанас” е извършено за първи път от Борис Колев, прието за истина от Стефан Шивачев, популяризирано от Петър Ненков и мултиплицирано от Спас Спасов.”
Всъщност лъжата е факт, без значение дали в научна или в популярна публикация!
Таню Николов Жеков никога не се е казвал “Атанас” – нито при раждането си е кръстен така, нито през живота си е назоваван от когото и да е така, нито при смъртта си е опят с име “Атанас”.