– Запомни от майка си – вие сте на първо място.
– Нали уж децата…
– Вие! Когато вие сте добре, и децата ще са добре. Грижете се един за друг. Децата имат нужда да усещат топлота.
Зимна вечер. Изстиваща кухня. Случайно танго по програма Хоризонт. Тя – по пеньоар, той – в домашните си дрехи. Мъж и жена в средата на 50-те. Подадена ръка, усмивка, сливане.
Едно натежало танго в средата на панелната кухня. Миг извън битието. Смълчани спомени с 30-годишна давност.
Виждала съм го толкова пъти
Опитвала съм се да се вклиня в танца, да участвам в него, да ги разделя. Избутваха ме деликатно настрани. През останалото време ми даряваха цялата си любов, но в тези кратки моменти на безплътно щастие нямаше място за никой друг, освен за тях двамата.
Тангото винаги носеше дъха на първата им среща – на забава. Поканил я на танц и по средата я попитал защо не го гледа в очите, а тя му отвърнала, че е много нахален. Било декември 1965 г.
* * *
Зимна вечер. Изстиваща кухня. Случайно танго по програма Хоризонт. Тя – по анцуг, той – в домашните си дрехи. Мъж в края на 50-те и девойка на 15. Подадена ръка, срамежлива усмивка и 4-минутен урок по танци в средата на панелната кухня.
– Добре ли се справям?
– Екстра! Следващото танго е за майка ти.
Танго – докосване, сливане, изгубване. Един ритъм, един пулс, един дъх, един живот… Обичане!
Исках да се науча да танцувам (живота) като тях. Бяха и са добри учители.
* * *
Зимна вечер. Изстиваща кухня. Неочаквано танго по програма “Хоризонт”. Мъж и жена в средата на 70-те, седнали от двете страни на правоъгълна маса. Ръка в ръка – върху покривката, тананикане, почукване с крак. Замечтани усмивки и една натежала въздишка. Спомени с 50-годишна давност.
– Не мога, краката ме болят!
– И двата ли?
– Да. Много.
– Мен само левият.
Танго с очи. Сълза. Изпусната.
4-минутен урок по обичане – без давност.
