Тъпърчетата и Поспаланко търсят път към децата

0
Тъпърчетата и Поспаланко
"Тъпърчетата и Поспаланко" на Таня и Мони.

Преди време ви разказахме историята на Тъпърчетата и Поспаланко, които търсеха път към българските деца. Кандидатстваха за финансиране по програма Дебюти в културното министерство, но станаха поредната жертва на безумните критерии. Единственият начин бе да се съберат средства чрез краудфандинг кампания. И ето, че успехът е факт! Първата книжка вече е на пазара. Приключенията на Поспаланко могат да бъдат закупени от различни места, включително на този линк. Да си припомним кои са Тъпърчетата и Поспаланко, както ви ги представихме тогава:

Тук ще ви разкажем за един проект, който няма как да се реализира, ако зависи от държавата. Но може да види свят, ако го подкрепят бъдещите му читатели.

Тъпърчетата и Поспаланко е честна и забавна история

за четири мишлета и мече. Те се срещат, научават се да ценят другия, минават през куп приключения. Книжката има още весела образователна игра с въпроси и лепенки с отговори. Замислена е като поредица. Повече за проекта можете да научите от неговия сайт.

Вижте историята на Тъпърчетата и Поспаланко, разказана специално за Lifebites.bg от техния автор Таня Петрова.

Тъпърчетата и Поспаланко
Тъпърчетата и Поспаланко е забавна и честна история.

Здравейте, читатели на Lifebites.bg,

Ще ви разкажа една малка история за една малка книжка и едно голямо и просто правило – да не забравяш да питаш себе си “А защо не?”. Ще ви разкажа и как се оказахме неправилни дебютантки в областта на детската литература, но всичко по реда си.

Таня Петрова
Таня Петрова. Снимка: Личен архив

Откакто завърших гимназия – това беше в бурната 1997 г., пиша за вестник Сега. Вече над 18 години – ден след ден, текст след текст. Някъде по пътя станах и леля – отделен биологичен вид, и се абонирах за рафтовете с детски книжки. Те са заляти с преводни заглавия и това си има логично обяснение, но първо за вдъхновението.

Когато обичаш, музата е лека

Една хубава сутрин, до чашата с топло кафе, пристигнаха тъпърчетата. История с поука за четири мишлета и мече. Книжката обаче получи истински живот под перото на Моника Комарницка.

Моника Комарницка
Моника Комарницка. Снимка: Личен архив.

Илюстрациите са магията в книжките за най-малките и е тъжно, че трудът на българските художници почти няма шанс на доминиран от преводни текстове пазар. Аз обаче си имам Мони – 18 годишната дъщеря на карикатуриста Христо Комарницки. Мони се роди в зората на вестника и заедно с нас и него порасна. Разбирах, че расте по ръчно рисуваните картички за баща й.

Така и двете един ден се запитахме – “А защо пък не?“. Мони създаде прекрасен свят – да прекараш през въображението си поредица от думи и да родиш от тях живи образи, за мен е неразгадаемо тайнство.

Бяхме готови с книжката още през 2015 г. и тук идва мястото на програмата на културното министерство Дебюти. Всъщност това е една прекрасна програма, разбира се, недофинансирана, и

ние паднахме жертва на критериите

Оказа се, че Мони е прекалено млада, за да дебютира като илюстратор на 17 години, а аз имам неподходящо журналистическо образование за автор на книги. Въобще – съмнителна двойка.

Тъпърчетата и Поспаланко
Книжката има образователна игра с лепенки.

Всъщност от цялата история не ни остана твърде лош вкус – хората в министерството бяха доста позитивни, просто завихме към следващата спирка – финансиране през краудфандинг кампания. Сега с помощта на приятели, роднини, да се надяваме – и с ваша помощ, се опитваме да съберем средства за издаването на книжката, за да не зависим толкова силно от издатели.

Ще мине ли пазарът без нашата книжка – категорично да. Но защо пък да не го изненадаме с малка вълничка – създадена от нас за нашите деца книжка. Аз казвам да опитаме.

Тъпърчетата и Поспаланко
В крайна сметка все се стига до полезна поука.

Подкрепихме Таня и Мони и техния проект Тъпърчетата и Поспаланко на страницата на тяхната краудфандинг кампания. Всеки, взел участие, можеше да избере сума, с която да участва и подарък, който искаше да получи в замяна. Имаше вероятност средствата да не бъдат набрани в определения срок и тогава парите щяха да бъдат върнати на посочена от участника в кампанията банкова сметка. Така, че или щяхме да си доставим радост, че сме подпомогнали нещо хубаво и ще получим подарък за това, или нищо нямаше да изгубим. Е, друго да не е, децата категорично спечелиха!

Отговор