Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Обяснява, че когато отишла в Русенския театър, русенци я спирали по улицата и питали откъде е: “Вие не сте оттук, от провинцията сте“, казвали. Тя им отговаряла, че е софиянка, пък те снизходително отвръщали “Е да де…” Ей така, със сериозно изражение и най-сладурското чувство за хумор, разказва всичко. Както могат само най-големите. Да, струва си да я слуша и гледа човек – и не само заради култовите цитати от роли на Татяна Лолова.
Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Стефан Сърчаджиев заедно с други големи имена от сцената и екрана като Ицхак Финци, Григор Вачков и Никола Анастасов. Тя е сред първите, назначени в Сатиричния театър през 1957 г. И отново сред първенците на малкия екран (телевизията). Освен в Сатирата, играе още в Театър София, Театър 199, има и прекрасни, незабравими роли на големия екран. Сред любимите ни заглавия с нейно участие са Топло, Бон шанс, инспекторе!, Щурец в ухото, Опасен чар, 13-тата годеница на принца, След края на света и много други.
За нея казват, че е “ярко характерна актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение”. Каквото и да значи това сложно определение, вярно е със сигурност, че стилът ѝ е уникален. Ето защо от Lifebites.bg решихме да си припомним някои любими и абсолютно култови
цитати от роли на Татяна Лолова:
“Другари, милицията е при мене! Много симпатичен другар.”
“Човекът може да е произлязъл от маймуна – мен това не ме интересува. Но човечеството е произлязло от детето с неустановен баща.”
“Обаче каквото и да ми говорят, аз съм една клета нещастница. Аз преминах всякакви граници. Това Швейцария, значи в Сан Ремо как съм пяла… чакай, че не мога да се сетя дали аз пях или…
А, гледах ги като пеят.”
“Като ям и съм лична – лича.”
“Аз не съм баш от ревюто, щото това самичка съм си го плела.”
“Защо исках да стана телефонистка? Защото много обичах така като ходя по улицата да ми викат “Ало, малката“.”
“Препоръчвам ви да прочетете тази книга (телефонния указател). Велика книга! Не знам, като разтворя само страниците на тази книга и настръхвам от вълнение, като си представя какви хора са описани вътре. Значи разправят, че нямала художествени образи нашата литература и нямало хубави сценарии. Ами я завъртете който и да е номер от тази книга да видим какви образи ще ви се обадят.”
(Какво е демокрацията) “Да си купиш едно видео с много порно… не порно, ами розови касетки. Та като четеш пресата да знаеш за какво става дума. А не:
– Това какво е?
– Това е такова.”
“Затова нашите (политици) си ги уважаваме. Е, отнасяли се към нас с пренебрежение. Викали ни електорат. Е те пък ако чуят ние какво им викаме.”
Американците ша ни оправят
(Кабаре Българан, 1993 г.; автор на текста Иван Кулеков, режисьор Хачо Бояджиев)
“Когато Джон Кулеков беше Иван Кулеков, неговият ободрителен лозунг беше Шъ съ оправим! Прав е да го забравя, щото ние няма да са оправим.
Американците ша ни оправят нас.
Нали когато животните ни умираха от глад, те ни дадоха фуражна царевица. Когато децата ни плачеха от глад, те ни дадоха мляко на прах. Нали, когато ние ревяхме от отчаяние, те ни дадоха уиски. И сега, когато не животните, а културата ни се гърчи в агония от глад, самота, бездуховност и ненужност, американците ша ни оправят нас…
Те ще кацнат в България, така както кацнаха на Луната. Ще разровят пепелта на културата ни, за да потърсят някое живо въгленче и ако намерят, със своя спускаем апарат ще го отнесат на своята си земя.
А ние ще обикаляме боси пепелището си без страх, че нещо ще ни опари. Ще се бием в гърдите, че сме нестинари, че дедите ни са ходили по огън. И колкото повече затъваме в пепелта си, толкова по-отчаяно ще протягаме ръце към пръта на знамето им като към спасителна сламка.
Американците ша ни оправят нас.
Не ние – те ще кажат на политиците ни, че отвратиха народа от демокрацията, приравнявайки я с фанатизъм. Ще ни кажат, че без българска национална култура няма българска нация. Те ще ни припомнят, че през 9-и век светите братя ни създадоха писменост не, за да се псуваме и писмено, а за да славим Бога.
Американците ша ни оправят нас.
Те ще ни напишат българските пиеси, те ще ни ги изиграят. Ще ни напишат българските книги, ще ни ги прочетат. Те ще плачат, когато пеят Заблеяло ми агънце. Ще вървят под химна Върви, народе възродени и техните души ще се възвисяват от българската култура, която ни създават.
Американците ша ни оправят нас. А щях да кажа Шъ съ оправим. Няма да са оправим. Американците ша ни оправят нас, както ни оправиха руснаците…”
