За театралния етикет или как да се държим в театъра

Ходенето на театър винаги е било и ще си остане празник. Празник за душата. За сетивата. Тържество както за публиката, така и за целия екип, реализирал спектакъла. Но за да се случи тази магия по възможно най-добрия начин, е необходимо всички присъстващи да се съобразяват с правилата на театралния етикет.

Те, поне засега, си остават неписани. Случва се да чуем някое от тях – като съобщението за телефоните преди началото на всяко представление например. Но най-вече етикетът в театъра се крепи на вътрешното усещане, доброто възпитание и ценностната система на посетителите. За съжаление в последните години се наблюдават сериозни пропуски и в трите направления. И няма как да не отбележим, че вследствие на това в театралните салони се случват все по-недопустими неща.

Може би си спомняте случая по време на спектакъла Живак, за който разказахме преди време. Накратко – две двойки, закъснели за представлението, се настаняват на първи ред и през цялото време хрупат фъстъци, шумят с пликчетата им и пият бира. Абсолютно недопустимо поведение! В тотален разрез с всички писани и неписани правила за държание в театъра. Действия, които дълбоко смущават не само актьора, но и всички останали зрители в залата.

Правилата на театралния етикет

нерядко се пренебрегват или изобщо не се спазват. Може би от липса на добро възпитание. А понякога вероятно и от незнание. Затова в Lifebites.bg сметнахме за редно да посветим тази статия именно на тях. Какво, кога и как е добре да ПРАВИМ или НЕ ПРАВИМ, когато сме на посещение в театъра. Ето какво повеляват те:

Най-добре би било да отидем 20-30 мин. преди началото на спектакъла. По-надолу ще споменем за какво конкретно можем да използваме това време. Но освен за личното ни спокойствие и удобство, отивайки навреме на театър, ща осигурим такова и за другите. Защото всяко отваряне на вратата, след като спектакълът е започнал, е разсейващо, неприятно, смущаващо. Както за актьорите на сцената, така и за публиката.

Другият проблем е стигането до мястото ни след това и минаването пред погледа на поне няколко човека. Да не говорим, че в много театри закъснели зрители изобщо не се допускат да влязат.

Ако сме отишли достатъчно рано, ще имаме време и за този полезен ход. Ако сте двойка – задължение на кавалера е да помогне на дамата да съблече връхната си дреха и да се погрижи за оставянето на багажа на гардероб.

Според театралния етикет, е редно да се обличаме в красиви, празнични и елегантни дрехи, когато ни предстои да посетим някой спектакъл. Това е израз на уважение към институцията театър, но и към нас самите и хората, които ни придружават. Ако все пак нямате чак толкова изискани дрехи, то поне се облечете спретнато. Забравете джапанките, късите поли и панталонки, разголените рамена и други части. И, разбира се, АНЦУЗИТЕ!!!

Да спрем звука на телефона си, ни подсеща съобщението преди началото на спектакъла. Въпреки това много хора така и не го правят! Други пък си мислят, че да спрат звъненето е напълно достатъчно. Но, повярвайте ми, силната вибрация е не по-малко смущаваща и дразнеща. Особено за хората около вас и поне няколко реда пред и зад вашето място.

Ако не знаете как да ги спрете, изключете направо целия телефон. Едва ли точно в този час и половина-два ще се случи кой знае какво, което да не търпи отлагане или да изисква незабавния ви отговор. Към тази точка ще прибавим и правилото да не си проверяваме телефона за съобщения и да не си пишем по време на спектакъла.

Светкащите екрани

разсейват не по-малко актьорите и хората в публиката. И запомнете: Забранено е и правенето на снимки и видеозаписи по време на представлението.

Абсолютно недопустимо, докато действието на сцената тече. Да, случва се някои посетители съвсем безпардонно да водят разговори по телефона си. И то на висок тон! Докато през това време артистите на сцената се „пънат“ да повдигат духовната им култура. Освен това не си мислете, че ако скриете главата си зад стола пред вас и шепнешком отговорите на позвъняването, никой няма да разбере. Затова, моля ви, забравете за телефоните поне за малко. Поне за този един миг магия, в който се случва едно представление.

Няма забранителни табели, които да ни подсещат за това на входа. Просто защото на кого, по дяволите, би му хрумнало да направи подобно нещо?! Липса на каквото и да било възпитание и уважение към театралното изкуство! И все пак се случва!!!  Единственото, което можете да вземете със себе си, е вода. А нашият съвет е да хапнете нещо, преди да отидете на театър, за да не ви разсейва чувството на глад по време на представлението.

Може би в киното (макар че и там не е препоръчително), но не и в театъра. Просто оставете коментарите на събитията от сцената за момента, след като напуснете залата и седнете на по чаша хубаво вино с приятелите си.

В тази точка можем да посочим десетки прояви на липсата на добро възпитание в театъра. Най-честите от тях – някои от гореспоменатите точки, както и говорене заедно с актьорите, коментари на висок глас, така че цялата зала да чуе колко остроумен си и много други. Най-бруталното, на което лично съм присъствала – хвърляне на монети по сцената, докато действието тече. Разбира се, мятането на стотинки идваше от група тийнейджъри, но възрастта не може да бъде оправдание, нали?! Не и в подобни случаи. Още се чудя как актьорите издържаха на това и така и не спряха представлението.

Макар и да не е най-приятното нещо на света, ако някой нарушава реда в залата и театралния етикет, редно е да му направим забележка. Ако е нужно и повече от веднъж.

Възможно е по време на театрално представление да ви се наложи спешно да излезете от залата. Докато се измъквате от мястото си, не забравяйте да се обърнете с лице към хората, пред които минавате. Да навирате дупето си в лицата им някак не върви, нали?! Също така не пропускайте да се извините за безпокойството.

Този жест сякаш все по-рядко се прави в края на спектаклите напоследък. И все пак не забравяйте, че едно цвете винаги е в състояние да зарадва човека, на когото го поднасяме. А и нас самите, разбира се! Както и да покаже нашето възхищение за положения къртовски труд и резултатите от него на актьорите.

В последните десетилетия се наложи една мода – да се става на крака след всеки спектакъл. Редно е да ръкопляскаме, ако пиесата ни е харесала, но ставането на крака би трябвало да се случва само тогава, когато сме разтърсени, дълбоко впечатлени от гледаното на сцената. А, за да сме честни, трябва да признаем, че не всички представления са чак толкова зашеметяващи, силно емоционални и наистина чудовищно добри. Толкова, че да заслужават цялата публика да им стане на крака.

С посочените тук правила на театралния етикет, той далеч не се изчерпва. Това са само основните и най-важни сред тях. Ще се радваме да споделите с нас нещата, които са важни за вас и винаги спазвате, когато ходите на театър. Както и тези, които най-много ви смущават или дразнят.  Можете да ни пишете в мястото за коментари под статията, както и на нашата Фейсбук страница.

Вижте още: На театър с бира и фъстъци