Аз обичам театъра и неговата магия. И винаги съм искала да знам какво има зад сцената. Какво се крие зад тежките завеси. Представях си го като вълшебна приказка. Скоро попаднах на няколко снимки, дело на фотографа Ивайло Петров, и видях какво има зад завесите на Видинския театър. И ме заболя, много ме заболя. Защото това не е обикновена сграда. Това е сърцето на Видин.
На тази сцена са играли хора като Георги Георгиев – Гец, а директор на театъра е бил Хачо Бояджиев. Този театър е на над 125 години. Той е
първият театър в България
построен именно, за да бъде театър. От инициативен комитет, от хора, които са вярвали и искали от цялото си сърце във Видин да се случва култура и да има истински красив театрален салон. Правят го през 1891 г. с 480 места, партер, ложи и галерии, голяма сцена и остъклен покрив.
През годините много от най-големите български актьори са гастролирали на тази сцена. Спомням си, че когато бях малка и с майка ми се разхождахме в градската градина край Дунава, винаги спирах, за да гледам сградата. Изглеждаше ми една такава аристократична и достолепна.
По-късно, в училище винаги ми беше празнично, когато ни водеха организирано на театър. Заобичах го и когато след това пораснах, си ходех сама. Всичките ни срещи с приятели във Видин бяха около театъра. Ходех и зад касата, за да гледам новите плакати за предстоящите представления.
Прочетете още от същия автор – Видин: Забравеният град
Тогава градът беше пълен с хора и живот, театърът също. С годините, за съжаление, абсолютно целенасочено градът беше превърнат в бледа сянка на това, което винаги е бил. Превърна се в призрачен град.
Театърът на Видин
логично го последва. Фасадата се руши, влагата и времето заплашват да съсипят декори и костюми, които се съхраняват от години. Застрашен е животът на хора, защото покривът всеки момент може да рухне. Ако това се случи, под тези руини ще изчезнат не просто декори и костюми. Ще изчезнат над 125 години история. Ще изчезнат, ако всички ние позволим това да се случи.
Театърът във Видин е общинска собственост. За да продължи да съществува му трябват две неща –
пари и хора
на които наистина да им пука за това свято място. Защото, когато хората са бедни, а хлябът и саламът са най-голямата ценност, културата отива много назад. А именно тя е нещото, което ни е съхранило през годините като нация. Много хора ще си кажат:
“айде бе, те там няма какво да ядат, за театъра ще се притесняват!”
Да, уважаеми, за театъра ще се притесняваме. Защото театърът е сърцето на един град. А Видин сега повече от всякога има нужда от своето сърце.
