21 век. Технологичната революция е в разцвета си, а модерните технологии определят начина ни на живот. За последните 100 години сме направили повече открития, отколкото за хилядолетие назад. Имаме електричество, автомобили, Интернет. Можем да стигнем до Луната и до Марс. По-свързани сме от когато и да било. Новините стигат за секунди от единия край на земното кълбо до другия. Вече се тревожим не за Светия Граал, а за глобалното затопляне.
Модерни сме, образовани и се стараем да живеем здравословно. Информацията е на една ръка разстояние. Лесно е да питаме Google какво да ядем, как да се държим, как да се обличаме и защо. Той се е превърнал в баща-съветник на всички ни, като умело ни възпитава по свой образ и подобие.
Модернизацията ни е улеснила живота, но какво е взела?
Стоенето зад бюрото в офиса, затворени зад стомано-бетонни стени, ни е лишило от способността да можем сами да се погрижим за себе си. Избягали сме от корените си, изгубили сме връзката със Земята и природата. Ако някой от нас “цивилизованите” трябва да осигури сам храната и оцеляването си с две ръце – тежко му.
Гледам си лакираните нокти и високите обувки и осъзнавам колко много съм подвластна на съвременния живот. Понякога благородно завиждам на откъснати племена и народи, далеч от съвременния свят, но запазили бита и душата си. Чудя се аз колко време бих издържала да живея като тях. Физическата ми подготовка се изчерпва до качването на стълбите, а познанията ми за природата – с поливането на цветята.
[Още по темата: Замениха ли емотиконите истинските усмивки?]
Наскоро попаднах на материал от Тоби Хеменуей. Той е автор на книги и активист за популяризиране на пермакултурата, която се обявява за начин на живот и изграждане на дома и градината в хармония с Природата. Хеменуей споменава нещо стряскащo. Храната, която имаме на склад в магазините би стигнала за 3-4 дни. И всички ние – зависимите от големите супермаркети, трябва да се молим да няма бедствия, защото едва ли ще знаем как да си отгледаме жито и дали ще имаме останали плодородни ниви, ако ни се наложи да оцеляваме след 4-тия ден.
Телефони, телевизия, самолети, Интернет – това са думи, които преди не са били в ничий речник. Мога да се сетя за още такива, които също идват със съвременността – булимия, орторексия, паничеко разтройство, синдром на изпепеляването…
Толкова сме подвластни на технологиите, че сме развили болестна зависимост към тях. Проверяваме си обажданията и мейла постоянно, за да не изпуснем нещо и съвсем сме забравили времената, когато сме ходили до пощата, за да пратим картичка. Данни, базирани на изследванията на италианския учен Д-р Джордж Карло разкриват, че между 30 и 50 000 души годишно се разболяват от рак на очите и мозъка, вследствие ползването на мобилни устройства.
Световната здравна организация изготвя доклад, според който разговори по телефон за повече от 60 минути на ден, за период от 10 години води до
рак на слуховия нерв, слюнечните жлези и ларингса
Нобеловият лауреат д-р Вини Курана публикува заключение, че мобилните телефони могат да убият много повече хора от тютюнопушенето или азбеста. Той го твърди след изследвания, които е провел. Асоциацията на мобилните оператори във Великобритания реагира остро и критично на това, но много научни трудове потвърждават черната статистика.
Все повече европейски държави обсъждат забрана на ползването на смартфони за деца до 10 години. Германският научен център Ландау с тревога установява, че електромагнитните излъчвания на телефоните и техните клетки разрушават механизмите за ориентация на пчелите и това води до повишена смъртност. В САЩ например процентът на загиналите пчели е между 60% и 70%.
Гледането на телевизия също носи опасности. Австралийският учен Дейвид Дънстан от центъра Бейкър (по кардиология и диабет) провежда 6-годишно изследване на над 8800 австралийци и доказва, че телевизията вреди на сърдечната дейност. Седенето пред екрана води до хронично главоболие, болки в гърба, замъглено зрение, трудно заспиване, стрес…
Дисплеите на компютрите и смартфоните пък пречат на съня. Светлината, която излъчват, стимулира клетките в ретината, а това праща грешни сигнали към мозъка, че е ден и не трябва да спим. Тяхната синя светлина обърква производството на мелатонин (хормон на съня) и това води до трудно заспиване.
За капак, развили сме един куп модерни болести, благодарение на модерните технологии
Като например номофобия. Това е постоянен страх, че телефонът звъни или вибрира, а ти не го виждаш и чуваш или по лошо – че го няма.
Facebook депресията е друг проблем. Свързан е с факта, че повечето хора качват снимки, които ги показват в добра светлина и това кара останалите потребители да мислят, че животът на другите е по-добър от техния. Което съответно води до тежки мисли, вътрешна неудовлетвореност, стрес, агресия.
Киберхондрията е следващата модерна екстра. Тя характеризира хора, които сами си поставят диагноза, след четене в Интернет.
Google ефектът пък пречи на запомнянето, защото се оказва, че мозъкът ни е станал мързелив, знаейки, че това, което му трябва, е лесно за намиране и няма нужда да се помни.
Любопитен факт е, че в Китай – една от най-развитите в технологично отношение държави, децата са сред тези
с най-лошо зрение в света
Британското списание Икономист опитва да обясни това. Изследване върху повече от 15 000 ученици в Пекин през 2012 г. доказва, че 40% от тези в начално училище са късогледи, като имат и други болести, засягащи очите. Процентът е по-голям сред децата от по-заможни семейства, ползващи модерни устройства. Друга причина е липсата на дневна светлина. Прибирайки се на обяд от училище, китайчетата спят няколко часа, след това започват да пишат домашни – вечер на лампа. Оказва се, че дневната светлина помага на ретината да секретира вещество, отговорно за доброто зрение и пряко свързано с късогледството…
За много хора технологичната революция е осмото чудо на света. Не живеем в Средновековието, нито в каменната ера. Имаме лекарства, болници, достъп до всичко, за което се сетим. Боли ме обаче заради цената, която трябва да платим за съвременните благини. А тя е с такъв лихвен процент, че бъдещите поколения едва ли ще се справят с вноските. Така сме забуксували в калта на еволюцията си, че сме счупили и четирите колела.
