“Не съм се провалил. Просто открих 10 000 начина, които не вършат работа”. Това са думи на човек, зад чието име стоят повече от хиляда изобретения. Новатор, ентусиаст, бизнесмен, изобретател – той може да бъде наречен по много начини. Защото става дума за Томас Едисън.
Дженеръл електрик и крушката са първите неща, за които можем да се сетим, като чуем името му. Но едва ли знаем, че с него са свързани още: първата видеокамера, прожекционният апарат, диктофонът, акумулаторът… Списъкът е много дълъг.
Това е Томас Едисън. За човек, учил само три месеца в училище и смятан за бавноразвиващ се, той постига забележителни върхове. Такива, които го подреждат сред най-гениалните умове на времето си. И не само. Той е и сред най-добрите бизнесмени сред съвременниците си. Противоречив, амбициозен, понякога безскрупулен, Томас умее да постига това, което си е наумил, и то с размах.
Роден е в Милан, щата Охайо, САЩ на 11.02.1847 г. Той е седмото дете в семейството на Семюъл и Нанси – бедни, но трудолюбиви хора. Малкият Томас имал богато въображение и трудна мисъл. Само няколко месеца в училище били достатъчни, директорът да го прати вкъщи с писмо до майка му, в което се казвало, че синът ѝ има умствен дефицит и не може да се справи с училищната система. Нанси не се впечатлила, а се заела сама да обучава сина си на наука и труд.
Томас Едисън познавал работата от съвсем малък
Търговският му нюх се развил, докато продавал плодове, бонбони и вестници, за да помага на семейството си. Бил с богато въображение и често слъгвал, за да печели повече. Имал частична загуба на слуха, след преболедувана скарлатина, но вместо това, разказвал няколко фалшиви истории защо не чува добре.
Въпреки това, той пораснал като смел и благороден младеж. Спасил дете от прегазване от влак. То по щастливо стечение на обстоятелствата било син на началник гарата на Маунт Клемънс, който от благодарност назначил Томас за телеграфист. Попаднал в чудния свят на комуникацията, той искал да разбере всичко. Как се пренася звукът, как работят машините. Оказало се, че има изключителен талант в науката. Дефицитът на ума му всъщност бил заключен потенциал, който имал нужда от подходящо побутване. Днес това състояние се нарича дислексия.
Томас се увлякъл толкова много в науката, че всяко свободно време използвал, за да експериментира. Но ентусиазмът му не познавал граници и това, че разлял сярна киселина на работното си място, която прогорила пода и стигнала до бюрото на началника му на долния етаж, му коставало работата за Асошиейтед прес. Но вместо да се отчая, той
запретнал ръкави и сътворил история
Негов приятел го приютил да живее и твори в мазето му. Там през 1869 г. създал електрическа машина регистратор за гласуване, за която получил първия си патент. Преместил се в Нюарк и направил редица версии на телеграфа. През 1874-та създал мултиплексорен телеграф, от който спечелил 10 000 долара, с които основал изследователска лаборатория. Наел служители и запретнал ръкави. През 1877 г. изобретил фонографа – машина за записване на звук. После следват около 1000 други изобретения, които го правят един от най-бележитите творци на неговото време.
Електрическата крушка не е негово лично изобретение, макар хората да го свързват именно с това. Но с някои подобрения, той я направил достъпна за всички.
Негова заслуга обаче е първата парна електроцентрала, пусната в Лондон и захранила осветлението на цяла улица. А за най-значимо се счита откритието му от 1822 г., според което в условията на почти пълен вакуум, електрическият ток може да преминава между две жици, които не се докосват. Този факт е наречен Едисонов ефект и се приема за основоположник на електрониката.
Докато творял бъдещето, Томас основал 14 успешни компании
най-известната от тях – Дженеръл електрик. За волята и работохолизма му нямало спирачки.
В края на 19-и век трябвало да се въведе стандартизация на електрическите мрежи. Томас бил защитник на постоянния ток, като пропагандирал, че променливият е по-опасен. Дори организирал публично убийство на слон с ток, за да докаже твърденията си. Негова е заслугата и за електрическия стол, използван при екзекуции. Там също изпитали теорията върху един нещастник, осъден на смърт. Но въпреки странните му, упорити кампании, като стандарт бил приет променливият ток.
От ръцете на Едисън излиза прожекционният апарат, а впоследствие и първата кинокамера. Амбициите му в областта стигнали дотам, че през 1893 г. създал първото киностудио в Ню Джърси.
Личният му живот също бил пълен със събития. Съпругата му Мери, бивша негова служителка, му родила три деца. Тя спечелила сърцето му още на 16, но не им било писано да остареят заедно. Мери починала твърде млада от рак. Две години по-късно Томас се оженил отново – за Мина Милърс. Самата тя била дъщеря на изобретател. От нея също имал три деца.
Наследниците на Едисън не посрамили баща си
а останали в историята с изобретения, бизнес умения и политическа кариера.
Освен семейството и работата, страст на Томас били птиците. Колекцията му от пернати била от над 5000 екземпляра.
По време на своя път нагоре, Томас Едисън спечелил много приятели, но още повече врагове. Носила му се славата, че не признавал труда на служителите си и често изобретения, които били плод на общ труд, той определял като лично свои. Влизал в конфликт с най-силните личности на своето време, но това ни най-малко не обезличава гениалния му изобретателски и бизнес ум.
Малко известен факт е, че се занимава с благотворителност и дори е
от хората, дарили пари за българските бежанци
жертви на балканските войни през 1914 г.
Прекарва последните си години във Флорида, като не спира да работи. Пие кафето си в компанията на съседа си, автомобилния магнат Хенри Форд. Томас Едисън умира на 18 октомври 1931 г., като преди това приносът за науката на бавноразвиващото се момче е почетен с редица ордени и награди.
За финал си припомняме някои забележителни мисли на Томас Едисън:
“Възможността се пропуска от повечето хора, защото е в работнически дрехи и изглежда като работа.”
“Нашата най-голяма слабост се крие в това, че лесно се отказваме. Най-сигурният път да успеем, е винаги да опитваме още веднъж.”
„Има далеч повече възможности, отколкото способности.”
“Недоволството е първата необходимост на прогреса.“
“Ако бихме направили всичко, на което сме способни, щяхме буквално да се смаем.”
“Горд съм с факта, че никога не съм изобретявал оръжия за убиване.”
“Ненасилието води до по-висок морал, което е целта на цялата еволюция. Докато не спрем да се нараняваме взаимно, ще бъдем диваци.”
