Томас Ман: Нобеловият лауреат, прокуден от родината си

Томас Ман – един от най-популярните немски писатели – романист, отявлен критик, филантроп, създател на разкази, новели, статии и есета. През 1929 г. е удостоен с Нобелова награда за литература за романа си Буденброкови, макар че според много критици това не е най-доброто му творение. Писателят е известен още с това, че първо подкрепя националистическите идеи в родната си Германия, след което възгледите му се променят коренно и той става един от най-известните противници на Хитлер и неговия режим.

„Когато ме питат за развитието ми като творец…. аз се питам за корените и виждам първите семена и импулси в игрите на детството. Някои бяха видими игри и другите знаеха за тях, имаше обаче и невидими, за които изобщо не бяха необходими играчки, и точно заради тях чувствах тихо удовлетворение от силата на моята фантазия, която нищо не би могло да ми отнеме.“

Пол Томас Ман се ражда на 6 юни 1875 г. в Любек, Германия. Баща му е сенатор и търговец на зърно, което позволява малкият Пол да посещава частно училище. През 1891 г. баща му си отива от този свят и фирмата му е ликвидирана. Вследствие на това, семейство Ман се мести да живее в Мюнхен. Бъдещият голям творец започва да посещава лекции по история, история на изкуството, икономика и литература в местния университет Лудвиг Максимилианс и в Техническия университет в Мюнхен, с идеята да стане журналист. Публикува няколко новели, а една от тях – Падналата, достига до страниците на авторитетното немско списание Ди Гезелшафт. Това му отваря вратите към друго известно издание – Симплицисимус. В него Томас Ман

публикува множество свои новели и кратки разкази

и се изкачва до позиция редактор. Впоследствие 21-годишният Томас и брат му Хайнрих (също писател) заминават за Италия, където прекарват 3 години от живота си. Томас Ман започва работата си по романа Буденброкови, в който до голяма степен описва живота на собственото си семейство. В страниците на книгата попадат и реално съществуващи лица от родния му град. Творбата официално е публикувана през 1901 г. Следва голям възход в творческата кариера на германеца и той написва още романа Кралско височество (1902) и популярните  новели Тристан (1903) и Тонио Крьогер (1903).

Жени се за Катя Прингсхайм през 1905 г. и двамата стават родители на 6 деца. Три от тях поемат по стъпките на баща си и също стават писатели. Творчеството на Томас Ман нараства бурно през следващите години. През 1912-а издава известната си новела Смърт във Венеция, която критиците определят като

най-съвършеното произведение на немски език

Седем години по-късно писателят вече е почетен доктор в Бонския университет. През 1924 г. публикува романа Вълшебната планина, в който се разглежда проблемът за смъртта в забавна и пародийно-иронична светлина. Похват характерен и често използван в творбите на Ман. Поредицата библейски разкази Йосиф и неговите братя е сред най-забележимите творби на немския писател. В нея той утвърждава много от ценностите на човешката личност, като внася в текстовете си множество актуални за времето аналогии и подтекст. През 1929 г.

Томас Ман е отличен с Нобелова награда за литература  

за романа си Буденброкови, излязъл преди цели 28 години. Той е считан от мнозина за най-доброто произведение на автора, но не малко критици изказват мнение, че всъщност шедьовърът в кариерата му е романът Вълшебната планина.

По време на Първата световна война Томас Ман сътворява множество есета, в които категорично заявява позицията си, че е ЗА войната. Националистическите му виждания стават причина той да прекрати всякакви отношения с брат си Хайнрих, както и с много колеги – писатели. С времето обаче възгледите му се променят и той става член на Немската демократическа партия.

През 1930 г. немският писател изнася пламенна реч, в която се обявява твърдо против идеите на национал-социалистическата партия и призовава немския народа „да се върне към здравия разум“. В тази реч Ман заявява:

„Национал-социализмът е огромна вълна от примитивно варварство“.

Реплика, която заедно с цялата реч, ще му коства много. Когато нацистите идват на власт в Германия, заставят членовете на Поетичната секция към Пруската академия да подпишат декларации за вярност към режима, но Томас Ман отказва. Уволняват го от Мюнхенския литературен борд. През 1936 г.

германските власти отнемат немското му гражданство

и писателят, който е „изпратен“ в изгнание, но всъщност продължава да  живее в родината си, става гражданин на Чехословакия. Книгите му са забранени в Германия. Заради надигналата се срещу него вълна от омраза се вижда принуден да емигрира в Швейцария. Там вече известният писател е вложил в сметки и имоти голяма част от парите от Нобеловата си награда.

Три години по-късно – при избухването на Втората световна война, се преселва в Принстън, Ню Джърси,САЩ. Става преподавател в Принстънския университет, а по-късно заживява и твори в Лос Анджелис. Американски репортер го пита в интервю дали изгнаничеството е тежко, а Томас Ман отговаря лаконично и иронично:

„Където съм аз, там е Германия!“.

Литературата, която създава в този период, изобилства от писания, противопоставящи се и осмиващи Хитлеристкия режим. Затова Томас Ман е определян като един от най-известните представители на така наречената Exilliteratur. Продължава активно да произнася и своите антихитлеристки речи. В една от тях казва саркастично:

„Войната е ужасна, но има предимството да не позволява на Хитлер да държи речи за културата“.

Томас Ман става натурализиран гражданин на САЩ

на 23 юни 1944 г. Впоследствие обаче писателят с германски произход е заподозрян и обвинен от американските власти за последовател на комунистическите идеи. Въпреки че отрича това, Томас Ман е принуден да напусне Америка. 1947 г. на бял свят се появява книгата му Доктор Фаустус, в която нобеловият лауреат разглежда проблема за злото и начините, по които то прониква в човека. Темата за величието на духа, също е централна, както и идеята за цената, която човек трябва да плати за всичко, което върши.

През 50-те години Ман се връща да живее във втората си родина – Швейцария. Но често пътува и до Германия. През 1955 г. 80-годишният романист получава сериозно подуване в левия крак. Диагностициран е (от двама различни лекари) с тромбофлебит. Скоро след това изпада в състояние на шок.

Отива си от този свят на 12 август1955 г.

Патолозите установяват, че писателят е бил погрешно диагностициран. Че всъщност е преживял перфорирана аневризма на илиачната артерия, която е довела до ретроперитонеален хематом, компресия и тромбоза на илиачната вена. Проблем, за който по онова време така или иначе не е съществувало лечение.

След смъртта на Томас Ман дневниците му разкриват, че писателят е изпитвал силно сексуално влечение към други мъже. Но той най-вероятно е потискал тези импулси и едва ли е реализирал любовните си желания наяве. Самият той приживе смятал, че хомосексуализмът е болест. Този факт остава някак встрани и за тази дълбока тайна на немския писател почти никой не говори. И до днес той е смятан за един от най-талантливите немски писатели на ХХ век и творбите му са четени и препрочитани от милиони хора по целия свят.

Вижте още: Габриел Гарсия Маркес