Тянанмън. Това е един от най-големите площади в света, строен близо 3 века. От началото на 15-и до края на 17-и. 500 метра широк и близо 900 метра дълъг. В една от най-големите държави. Във всяко отношение. Името му значи Вратата на небесното спокойствие. Кръстен е на вратата със същото име, която се намира на него и отделя огромното му пространство със Забранения град.
Във всяко отношение площадът символизира и олицетворява огромен Китай и неговия народ. На това място през 1949 г. е основана Китайската народна република. Тук е мавзолеят на Мао Дзедун. Отново на това място се провежда и ежегодният военен парад в чест на националния празник на държавата.
Но сякаш най-голяма слава Тянанмън придобива по най-печалния възможен начин. Заради студентските протести през 1989 г., които са потопени в много кръв. Избити са вероятно стотици, ако не и хиляди представители на младото и най-прогресивно население на страната. Кръвопролитията стават в първите часове на 4 юни, неделя.
Всичко започва около 50-ина дни по-рано
Поводът – умира бившият генерален секретар на Китайската комунистическа партия Ху Яобанг. Той е отстранен от поста си две години по-рано, заради настояването си предстоящите реформи в страната да се проведат по начин, който не е стресиращ за обществото. Промените, които Ху Яобанг иска, ще доведат до по-голяма демократизация на страната, което със сигурност не се харесва на партията. Та от почитане и траур по случай кончината му, постепенно се стига до масови протести с искания за повече политически свободи и намаляване на корупцията. По улиците и
на площад Тянанмън са студенти, техни преподаватели, интелектуалци
работници, жители на китайската столица. По това време по случайност в страната има представители на много западни медии, които са там да отразяват посещението на съветския лидер Михаил Горбачов. Разбира се, протестиращите са наясно колко важно е това, какъв шанс им е предоставен и гледат максимално да се възползват.
Излизат с множество плакати и искания, започната е гладна стачка. На площада се пеят песни на Боб Дилън, говори се за Френската революция, издигнат е своеобразен макет на Статуята на свободата, наречен Богинята на демокрацията; симфоничният оркестър на Пекин импровизира по Одата на радостта на Бетовен. Властите са объркани как да реагират заради западните медии най-вече. Които по стечение на обстоятелствата се оказват изправени пред невероятния шанс да отразят всичко страшно, което предстои да се случи.
На 20 май е обявено военно положение. Армията обаче не успява да напредне особено към площада, тъй като буквално е блокирана от множеството. Оттегля се. В същото време стават вече няколко седмици от началото на гладната стачка и властите са обезпокоени да не се стигне до смъртни случаи. Знаят, че трябва да разчистят протеста и да си върнат пълния контрол над града. На 3 срещу 4-ти юни е взето решение
да се приключи с безредиците веднъж и завинаги
Дадена е заповед на 27-а и на 38-а армия да потушат бунтовете на Тянанмън. Войниците от 38-а армия симпатизират на демонстрантите и дори се включват в редиците им, изоставяйки техниката.
На 27-а армия ѝ е трудно да се придвижва. Жителите на града поставят всякакви препятствия, за да попречат на достигането до демонстрантите. Започват престрелки по улиците встрани от площада. Протестиращите също атакуват и убиват неколцина от силите на реда. Което веднага ожесточава ответната реакция на военните. До сутринта бунтовете са потушени в много кръв.
Колко точно са загиналите и до днес не е ясно. Знае се, че са поне няколкостотин, ако не и няколко хиляди. Десетки хиляди са ранените. За властите в Китай това продължава да е тема табу. Забранено е обсъждането на случилото се през пролетта на 1989 г. Всяка година в навечерието на 4 юни се извършват арести на дисиденти, заглушават се всички възможни критично настроени канали на информация. Блокират се социалните мрежи, сайтовете за обмен на снимки, видео и т.н.
Точно тогава традиционно се прави “техническа поддръжка” на множество форуми. На конкретната дата площадът е силно охраняван и не се допуска никакво организиране на възпоменания или бдения. Достъпът на медии също е забранен. Нещо повече –
властта оправдава случилото се
в началото на юни 1989 г. там. Казват, че потушаването на бунтовете е било повече от необходимо за реда и сигурността в страната и друг начин не е имало. За тях това е било бунт на малка и непредставителна част от населението, която е щяла да попречи на икономическия прогрес. А заглушаването на разговорите по темата води до най-сигурния и желан ефект – младото поколение китайци няма никаква представа за тези събития.
След като бунтовете в Пекин са потушени, нови избухват из цял Китай. Иска се оставката на правителството. Което така и не се случва, разбира се. Европейският съюз и САЩ налагат оръжейно ембарго на Китай. А имиджът на страната на Запад е за доста време сериозно увреден. Икономиката на страната обаче върви напред, реформите все пак дават резултат и всички сме свидетели докъде тази страна успя да стигне в крайна сметка.
А само няколко месеца по-късно светът безвъзвратно се променя. На 9 ноември пада Берлинската стена, а с нея се сгромолясва бившият социалистически блок. Всичко става различно… С някои изключения, разбира се.
