Прилича на коледен дух, но е по-скоро циничен такъв. Нещо като анти-празнично настроение. Или липса на каквото и да е настроение. Пълна апатия. Дупка, а в нея – нищо. Празнота, която лъсва под светлината на коледните свещи и лампички. В тиха нощ, свята нощ…
Нарича се празнична, а също и екзистенциална депресия. Макар че по-често я описваме с “не съм фен на Коледа“ или “цялата тази еуфория ме дразни”. Още по-сериозно е, ако изобщо не я описваме. Тогава само страдаме мълчаливо – една особено тиха реакция на конкретно разочарование от празниците или на системен дефицит, който съзираме, когато за малко изключим от работния ритъм и насочим поглед навътре.
Екзистенциалната депресия е различна от клиничната. Отключва се от неудовлетворението, от усещането за повърхностно съществуване, от невъзможността да се осмисли празникът. Усещане, характерно за по-задълбочено мислещите хора. За тези, загубили контакт със семейството си. Или загубили конкретен близък по празниците.
За никога неималите семейна Коледа
И понякога – за винаги очакващите я с нетърпение. Които тази година посрещат озадачени онази тиха нощ, свята нощ, чудейки се къде е отишло цялото ѝ очарование. Къде ли? И питате!
Сетете се за тълпите в магазините. Винаги в последния момент. Да, и ти, който все планираш с месец предварително. Знам, че все ти се е случвало да забравиш размяната на подаръци в офиса, партито на дъщеря ти в балетната школа, доброволно (или не) приетата покана за гости в последния момент.
Имало е нощи в последните седмици преди Коледа, когато е трябвало да съчетаеш две празненства или да готвиш за някое консуматорско мероприятие и да ти липсва (точно сега ли?!) канелата. И знам, че винаги си се опитвал да избегнеш подобни непредвидени обстоятелства със сложно стратегическо планиране, но дори когато си се справял перфектно с всичко, стресът си е казвал думата.
А също и умората. Било то и приятната такава. Тъкмо за нея казваме, че ще ни трябва
почивка след почивката и тази тиха нощ…
Ако има нещо по-безсмислено от подобна ситуация, здраве му кажи! (Здраве, здраве, ама не и за черния ти дроб…).
И както сме наблъскани така задушевно на масата, в дома на вашите или у когото си се озовал навръх празника, осъзнаваш, че откакто е почнал декември, личното ти пространство е мит. По претъпканите улици, мотриси и магазини. Също по къщите на роднините. И по най-болезнените кътчета на душата ти (Кога, казваш, ще се жениш? Ами бебе? Айде, време е вече!)…
Схващате идеята. Ще ви спестя подробните описания на родната действителност по “плюещите” плочки на тротоарите, намръщените лица на минувачите, безвкусно еднаквите подаръци, произведени на Изток и на ишлеме… И за унизителната финансова невъзможност да празнуваме. А ако все пак ни се случи – за момента на потиснатост при взирането в останките на трапезата или в капещите от елхата иглички.
Вместо към тях, нека се насочим към
психологията на самия празник
Към страха, че ще се провалим да зарадваме близките си. Че няма да успеем да спазим традициите. И че цяла година ще сме обречени на нещо противоположно на късметите от баницата.
Към страха от равносметките. От погледа назад и към отминалата година. Към вечното, а всъщност нормално несъответствие между поисканото и постигнатото.
Или още по-назад – към детството. Към онази застинала във времето представа какво е Коледа. Поглед през очите на “деца”, които всяка година по това време отказват да пораснат. И да изживеят един не по-малко хубав празник като възрастни.
Да погледнем и към телевизора
Към всички нереалистични филми и реклами, към онова, което “би могло да бъде, ако…”, към лъжата, наречена “манипулирано щастие” (невъзможно, защото само така дава шанс на кино индустрията и рекламата изобщо да съществуват).
И накрая, да се взрем в здравия си разум. Онзи, който има нужда от чудеса, магични случвания, молитви. От почивка извън рационалния свят. Но когато се завърне в него, осъзнава, че съдбовните сили не са извън логиката на всекидневието. Те могат да присъстват в нея, ала само когато самите ние знаем какво би ни направило щастливи и се решаваме на истински крачки към това. Без значение дали са тихи или шумни.
