Днес ми се иска да ви разкажа за един човек, с когото се срещнах отново преди дни. Наричат го Детето на Враца. А той казва за себе си, че е един от най-богатите хора. И това наистина е така.
Всеки познава Тони Дуковски, всеки спира при него да размени по някоя дума… усмихва се, снима се за спомен и продължава по пътя си.
Тони Фотото, както всички наричаме един от най-известните врачани, винаги сяда на една и съща пейка в центъра на града, на площада, откъдето се разкрива приказна гледка към паметника на Христо Ботев и величествения Балкан. Придвижва се с инвалидна количка и говори леко неразбираемо. Но Тони е богаташ.
По-различен богаташ
Казва го самият той. Виждат го всички. Всички, които имат очи за истински съкровища.
“Аз съм богат човек. Милионер. Милионер на приятели”, повтаря фотографът, докато търпеливо изчаква минипринтерът да разпечата поредната снимка.
Преносимото устройство е подарък от приятели, които събират пари и му дават възможността да продължава да работи, след като старият му принтер е откраднат преди време.
Тони се ражда в един мразовит януарски ден преди 66 години. И макар да е в пенсионна възраст, никога няма да спре да работи, а местните никога няма да спрат да го наричат Детето на Враца.
Хваща първата си камера преди повече от 40 години.
“Беше през 1970 г., когато един човек ми даде фотоапаратче. Така започнах”, спомня си фотографът.
Първата снимка, която прави е на група пионерчета.
Тони не е от онези фотовеличия, чиито снимки красят галерии, частни колекции и луксозни домове. Неговите снимки запечатват лица. И усмивки. Няма тъжен човек, който да е застанал пред обектива му.
Тони снима щастие. Снима приятели
И често просто махва с ръка и казва, че не иска да му плащат. Макар хартията да е скъпа…
Разказвам ви за него не, за да губя времето ви. А за да ви покажа човек, който би могъл да се оплаква много. Но никога не го прави. Тъкмо обратното. Оценява това, което има и му се радва.
Затова, когато имате път към Враца, минете да го поздравите. Тони ще е там, на пейката в полите на Балкана, с онази невероятна гледка към планината. Ще ви се усмихне, без дори да ви познава, ще поговори с вас. И ще ви подари спомен и късче щастие.
