Наскоро ви разказахме две действителни истории за част от “работата” в чужбина. Искахме да повдигнем отново темата за едно от най-сериозните престъпления срещу личността. А самите истории са от сайта на кампанията Чети между редовете на Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ).
За мнозина от нас темата за трафика на хора е някаква абстракция. Възмутителна, неприятна, може би банална или разтърсваща дори. Но дотам – преживяваме за кратко неприятна емоция и продължаваме напред, защото, за щастие, не ни касае. Истината е, че абсолютно всеки може да се окаже жертва на трафик – образован или не. Трафикът никога не е доброволен или съзнателен и точно в това е проблемът. И абсолютно
всеки може да е трафикант
Без значение дали близък или непознат. Ето защо не можем да си позволим за подминем тази тема.
 СТАТИСТИКАТАПо данни на Международната организация на труда, цитирани от ООН, 21 милиона души са жертви на трафик в световен мащаб. Няма страна, която да не е засегната от това сериозно престъпление – било като източник, за транзит или цел на трафика. Според Евростат в страните-членки на ЕС всяка година се регистрират около 10-11 хиляди жертви на такива престъпления. 80% от тях са жени и момичета. Трафикирани са най-вече с цел сексуална експлоатация. Каква е ситуацията в България? Според НКБТХ тя е много подобна на общата за ЕС и света. Страната ни е както страна на произход (най-вече), така и транзитна страна (в по-малка степен) за каналите на трафик. За много малък брой жертви сме дори страна цел – те са основно от страни от бившия СССР, Румъния и Африка. И при нас около 80% от трафика е с цел сексуална експлоатация, като жертвите са предимно жени. “Износът” по правило е към богатите страни в Европа, където има по-либерален статут на сексуалните услуги – основно Белгия, Холандия, Германия. Други 15% (основно мъже) падат жертва на трафик с цел трудова експлоатация. Останалите 5% сумарно са случаи на трафик за органи и телесни течности, просия, бременни, които раждат в Гърция и си продават бебетата там и други. |
За да не стават обърквания, още в началото държим да направим разграничение между трафика на хора и каналджийството. Защото, за жалост, те често се бъркат и ползват като синоними. Дори от големи медии.
При каналджийството едни хора помагат на други хора да преминат от една държава в друга срещу съответно заплащане. Актът е доброволен. Мигрантите, от които мнозина българи изпадат в паника, са обикновено обекти на каналджийство. Тяхната цел е да преминат през страната, устремени към Германия (най-често). Това е по същество престъпление срещу държавата.
Трафикът на хора никога не е доброволен акт
Той започва или с измама (както в действителните истории, за които ви разказахме), или с принуда. Има винаги някаква форма на експлоатация. Не е нужно да се минава границата на страната, може да се осъществява и в рамките на България – от вътрешността на страната към морето или планината за сезонна работа например.
Страната ни е обикновено източник на жертви на трафик, макар като брой да не са толкова много, колкото от други страни (като Украйна или Русия например). Това е престъпление срещу личността, нарушават се човешките права. И е много по-сериозно от каналджийството.
За да разберем какви са новите тенденции в това тежко престъпление и какво се прави в България, за да се намали трафикът на хора, Lifebites.bg се свърза със Стефан Ралчев, главен експерт в НКБТХ. Той обръща внимание, че има данни за нови, непознати досега форми на трафик. И в извършването на това тежко престъпление все по-често основна роля играе интернет.
Г-н Ралчев, какво е положението с трафика на хора в последно време, особено покрай мигрантската криза от последните години?
Сред целия този поток от хора – някои бежанци, други икономически емигранти, не може да няма жертви на трафик. Обаче те се идентифицират много трудно. Ние досега нямаме официален сигнал. Истината е, че самите хора нямат интерес да споделят, дори да са жертви на трафик, поради много причини. Културата им е различна, те може и да не осъзнават, че са жертви всъщност.
Освен това ние сме главно транзитна страна за този контингент. Те дори да са жертви, не искат да си признават, не искат да получат помощ от нас. Целта им е непременно да стигнат до Германия или Швеция. И третият фактор е езикът – тези хора комуникират обикновено само на родния си език, това обикновено са непопулярни езици, на които понякога дори не може да се намери
преводач в България
Покрай мигрантския поток обаче забелязваме някои нови форми на трафик. Например с цел фалшив брак. Жертвите обикновено са жени, които биват подлъгвани с добра оферта за работа например. Но вместо да работят, те биват принуждавани да сключат брак с мигранти – от Ирак, Афганистан, Сирия, страните от Африка. Така мигрантите могат да получат лесно легитимни документи или гражданство и да стигнат безпрепятствено до Европа. Тези форми се срещат рядко, но все пак съществуват.
Има ли характерен профил на трафиканта или на жертвата на трафик в България?
Жертвите на трафик са най-вече от бедни райони на страната. За мен най-определяща е социалната среда. Т.нар. уязвими общности, сред които по правило попадат ромските. Но в такива общности една специфична ситуация може коренно да се различава от ситуацията на национално ниво.
Примерно сред ромските фамилии в Пещера, трафикантите и жертвите много често се оказват в рамките на едно семейство. Не са непознати. Те просто заставят жертвите си да отидат на Запад и да се продават. От този район повечето се насочват към Франция. И имаме стряскащи открития – използване на наркотици за зарибяване на хората, за да останат там. При тези случаи дори имаме данни за мъже, практикуващи проституция.
А на национално ниво това изобщо не е така. Като цяло трафикът не е такъв, нямаме такова често използване на наркотични или медикаментни вещества, които да държат жертвите в зависимост, нито дори Франция е чак толкова предпочитана дестинация.
Когато става дума за “класическите” форми на трафик, които най-много доминират в статистиката, какви са новите тенденции, които Ви безпокоят?
За мен най-стряскащото развитие е свързано с все по-честото използване на интернет – социални мрежи, приложения за комуникация, както за набиране на жертви, така и за рекламиране на “услуги” – това определено е нова тенденция.
Също тревожна е поредица от сигнали, които получихме. Те са свързани с евентуална работа в Швеция. Хората биват подлъгвани с идеята, че ще отидат да берат боровинки, че всичко им е осигурено. Какво се случва? Отиват. Няма никъде настаняване за тях. Живеят по палатки в гората. Ако няма добра реколта на боровинки, те са принудени от трафикантите да просят в големите градове на Швеция, за да си изплатят разходите за живот, някакви парични нужди или дългове, които са натрупали към трафикантите. Това е един вид съвременно робство – трябва да просят, за да се “издължат” на трафиканта.
Какво може да се направи в такъв случай?
Ние винаги съветваме хората никога да не си дават документите за самоличност. Никога да не заминават без предварително подписан договор, като договорът трябва да е подписан на езика на страната, в която отиват и на български (или друг разбираем език за хората, които искат да заминат).
Винаги предварително да се информират къде е най-близкото българско посолство или консулство, както и най-близкото полицейско управление. Ако могат да запаметят наизуст някакви телефонни номера, та в случай на екстремна ситуация да могат да се обърнат към съответните власти, което между другото се е случвало – така ние получаваме сигналите.
Като стана дума за интернет, какво трябва да знаят хората?
Интернет присъства все повече и повече в цялата схема. Както във всички сфери на живота, така и по отношение на това престъпление. Нашата цел е да дадем гласност и да популяризираме това, че както интернет може да бъде ползван от трафикантите за въвличане на жертви, така може да бъде използван и за разследването на тези престъпления от съответните органи. Защото в интернет винаги се оставят следи. Могат да се ползват същите сайтове, апликации и социални мрежи, които използват трафикантите. И освен това, което е много важно, интернет може да бъде използван и за превенция.
А като стана дума за превенция – държавата много залага на образованието. Ходи се по училищата, разговаря се с младежите, в голяма степен с момичетата. Колкото по-рано се адресират съответните общности, особено ако са от уязвимите, толкова по-ефективна е една превенционна кампания.
