10 март 1906 г. е сред най-тъжните дни в историята на съвременна Франция. На този ден в мината в град Куриер живота си губят точно 1099 души. Сред тях има и деца, които по това време помагат за прехраната на семействата си и се трудят като миньори.
Трагедията в мината в Куриер е най-голямото подобно бедствие в Европа и второто по големина в световен мащаб (след инцидента в Китай през 1942 г., когато загиват 1549 души). И ако си мислите, че смъртта на френските миньори е нещастен случай, грешите.
Истинските виновници за тази трагедия са собствениците на Compagnie des mines de houille de Courrières, която поддържа мината по това време. И тяхната пагубна, неизмерима алчност. Случаят в Куриер е от онези, които е нужно да се припомнят, за да не забравяме всички ние, че човешкият живот е на първо място. Над парите, над корпоративните интереси и над личните облаги!
Куриерската катастрофа, както е известна трагедията, не се случва изведнъж или неочаквано. Точно обратното. Ден преди мината да се взриви от нея започва да излиза гъст дим и са открити
токсични газове
Това е сигурен знак, че има проблем, който не трябва да се омаловажава, а да се реши. На карта е заложен животът на хилядите миньори, които работят там.
Оказва се, че на 270 м дълбочина в ямата Сесил е избухнал пожар. До днес не е ясна причината, а всички свидетели са мъртви, коментира в свой доклад главният инспектор на мините. Работниците не успяват да овладеят пожара своевременно и заравят ямата с пръст, за да блокират достъпа на кислород в нея. В офиса на компанията пристига информация – мината е опасна. Работният процес трябва да бъде преустановен незабавно. Вместо това шефовете на компанията решават да си затворят очите. Не те са тези, които ежедневно се спускат на стотици метри дълбочина в галериите.
Ръководството на компанията пренебрегва предупреждението за опасността и на следващия ден съвсем съзнателно изпраща около 1800 работника в дълбините на въгледобивната мина. Сякаш нищо не се е случило. Злокобното
бедствието в мината в Куриер
не закъснява. На 10 март малко преди 7 часа сутринта в нея повторно избухва пожар. Този път в небивали размери. Много по-страшно и неконтролируемо! Мощен взрив унищожава около 110 км от подземните галерии.
Пламъците под земята безмилостно поглъщат голяма част от миньорите. Други попадат в огнен капан – затрупани от горящи отломки. Душите на стотици от работниците напускат безжизнените им тела в смъртоносната мина още тогава. За тях е твърде късно за спасителна операция, но още никой не знае това.
Издирването на оцелели започва рано сутринта. Проблемът е, че по това време във Франция липсват квалифицирани спасители, а и никога до този момент не е имало бедствие с подобни размери. Два дни по-късно на мястото пристигат екипи от Париж и Германия. Първите жертви са погребани ден по-късно, на 13 март, в необичайна за сезона снежна буря. Миньорите в района се вдигат на стачка. Те не просто скърбят за загиналите си колеги, чийто брой по това време все още е неизвестен. Те са бесни на
алчните си директори
Носи се слух, че компанията прекратява спасителната операцията едва 3 дни след началото ú и оставя хиляди близки на затрупаните в дълбините на мината без капка надежда, че някога отново ще видят децата и мъжете си. Всъщност освен от липсата на професионални спасители, операцията е възпрепятствана и от лошото време. До началото на април на повърхността са извадени едва 194 тела.
Гневът на миньорите, които се вдигат на протест, е подхранен и от новината за друга нагла постъпка от страна на управата. Издадена е заповед мястото, където се намират затрупаните работници, да бъде преградено. Така според ръководството компанията ще ограничи щетите като предотврати разрастването на огнената стихия към останалите галерии на мината. Това обаче, освен щетите, ограничава и възможността да бъдат спасени оцелелите миньори.
Въпреки това стотици успяват да се измъкнат от подземния ад. На 30 март – 20 дена след експлозията, група от 13 миньори се появява на повърхността над мината през страничен тунел. Щастливците, които може да видите на снимката по-горе, успяват да се спасят благодарение единствено на
собствените си усилия и воля
Без капчица помощ от външния свят. Първоначално изяждат храната, която колегите им си носели за обяд, а след това убиват един от конете на мината, който е затрупан с тях. Последният оцелял е изваден на 4 април от група доброволци. Отново без каквато и да било помощ от страна на компанията.
Всяка година на мястото, където се намирала мината в Куриер, се поднасят почести и цветя от други миньори и обикновени хора. Защото тази трагедия не може да остави никого безразличен. Особено предвид факта, че не природата, а други хора съзнателно жертват живота на тези 1099 миньори – заради алчност и корпоративни интереси. Нищо ново под слънцето…
